Че синята конференция се държа като образцово овче стадо и преизбира точно онези, от които недоволства, така си е. Но най-голямата вина за факта, че в ръководството на СДС останаха същите стари муцуни, заради които управляващата партия непрекъснато губи доверие, е самият Иван Костов.

С мълчанието си той запази временно мира, но заложи бомба със закъснител. Рано или късно (по-скоро рано) заради оставането на Бисеров и Бакърджиев в първите редици на организацията ще гръмне цялата идея. И тогава нито влизането ни в Евросъюза, нито икономическата стабилизация ще помогне на СДС да спечели изборите.

Положението в синята партия все повече заприличва на древногръцка трагедия. В сюжетите на елините по време на цялото действие се лее кръв, а накрая от небето слиза на машина някой от многобройните богове и раздава правосъдие. Така е и в СДС. Партията даде, дава и ще дава скъпи политически жертви - министри, областни управители, общински и областни лидери. Националната конференция бе просто пореден акт от трагедията. Костов се опита да ориентира драмата към край, като се яви на сцената в ролята на deus ex machina. Опита се да раздаде правосъдие, но не успя. Трагедията се превърна в някакъв фарс, когато целокупната конференция преизбра онези, които Командира поиска да си идат. Нищо, че после ги освирка. Свирките нищо не значат.

Скоро се очаква нова трагедия - СДС се цепи, СДС губи изборите - и парламентарните, и президентските, СДС достига най-ниския си рейтинг от 1994 г. насам.

Защо ли? Защото Костов царува в СДС, но не управлява. (Цитат по опонента му Първанов.) Май се оказа мит твърдението, че той е човекът с най-голям авторитет сред седесарите. Всъщност в събота и неделя на форума си сините признаха собственото си поражение. Показаха, че просто



не могат да излъчат втори отбор



Защото нямат повече (или по-скоро по-различни от тия) резервни играчи.

С трансформирането на коалицията в партия през 1997 г. председателят деконцентрира властта в организацията, даде я в ръцете на няколко влиятелни хора в СДС и запази за себе си ролята на строг и справедлив Командир. Но изглежда, тежкият му поглед вече не е достатъчен, за да раздаде справедливост на финала на трагедията. Той в прав текст призна, че от слуховете за корупция, от луксозния стандарт и от господарския манталитет на сините първенци страда реномето на цялата партия.

Речта му беше силна - Костов назова остро и подробно повечето болести, полазили снагата на СДС (за които апропо журналистите вече прегракнаха да говорят). Но какво от това, че Командира се изказа смело?! Да не би да посочи някого поименно?! Да не би да се разграничи от някого от ближните си - в същите тия първи редици?! Затуй сега думите му заглъхват като лятна омара. Като пари, изтичащи от митница. Като звън на GSM. Като прахта около строежа на ул. "Светослав Тертер" 45.

Костов загуби битката за националната конференция, защото



Бисеров и Бакърджиев де факто управляват СДС



Ако НИС беше съставен от 20 човека, те щяха да вкарат 15. Със съвместни усилия, както направиха в събота и неделя.

Костов не успя да прокара на конференцията нито една от своите стратегически идеи. Той искаше да изчисти първите редици от всичко гнило, корумпирано и клиентелистко. Не успя. Искаше лидерите, които загубиха местните си избори, да си отидат. В НИС обаче влязоха четирима нови, които тежко загубиха изборите - в Габрово, Бургас, Разград и Търговище. Искаше да се запише в устава, че не може да има съвместяване на партийни постове, но и това не успя да направи.

Може би е парадоксално, но Костов имаше шанс да наложи авторитета си върху делегатите и да спечели битката срещу Бакърджиев и Бисеров. Можеше да го направи, ако не беше отворил повсеместен фронт срещу двамата. Ако ги чистеше един по един. Той обаче предпочете да атакува всинца. В резултат на което срещна очакван отпор.

11-ата национална конференция просто потвърди очевадния факт, че СДС се намира в тежка творческа криза, която продължава вече четвърти месец. Преди всичко това е криза на идеите. Ръководството не знае как да измъкне партията от деликатното положение, в което се намира - обвинения в корупция и клиентелизъм, обществено недоверие, водещо до отлив на електорат, лавинообразно разрастващи се организационни проблеми.



СДС няма стратегия



как да отговори на тези въпроси. Управляващата партия е в цугцванг - всеки ход оттук нататък е губещ. Понякога единственият начин да спечелиш една игра е да не играеш, но в политиката не е така. Затова сините са принудени да играят с ясното съзнание, че може би правят грешни ходове. Затова Костов пуска идеи за намаляване на данъците, за 10-процентов ръст на БВП, за замразяване на цените на топло- и електроенергията. Но



при този хал на държавата подобни идеи звучат "по Кафка"



Идейната обърканост в синята партия е придружена с тежка криза на посланията. Всички разбраха, че медийната политика на СДС ужасно куца. Сините се опитаха да игнорират медиите като основен посредник между властта и електората. В същото време липсва и пряк контакт между властта и избирателите. По такъв начин дори откъслечните и объркани послания на властта рядко стигат до адресата.

И информационната политика на СДС е в криза. Партията продължава да няма ясно изградени механизми, по които вътрешнопартийните решения да се движат от София към низовите организации. Липсва и обратна връзка. Заради това всеки местен лидер действа на своя глава и командва структурите като феодал.

Форумът доказа, че СДС е и в кадрова криза. На практика в ръководството на организацията не влязоха нови лица. Такива не са Йордан Цонев, Светлана Дянкова и Никола Николов. Абаджиев също не може да мине за ново лице, защото е нонстоп "под прожекторите" през последните три години. Най-изненадващото лице в НИС - Михаил Михайлов, всъщност е най-старият седесар от новата петорка. Нищо, че не разбира от партийна работа.

Факт е, че кадровата криза неотлъчно съпътства партията. Преди две-три години сините направиха плах опит да създадат нещо като "банка кадри", но тя очевидно не работи. Недостиг на подготвени личности е най-елегантното обяснение, че



измежду 4000 лични седесари не се намери втори кандидат за главен секретар



Вихрещата се кадрова криза трябваше да бъде предвидена, когато се анализираха резултатите от изборите. Беше лесно да се предположи, че сред тези 1 млн. избиратели, които отказаха да пуснат отново своя глас за СДС на местните избори, има не само разочаровани симпатизанти, но и разочаровани партийци.

В резултат на всички видове кризи за първи път от пет години сините отчетоха сега отлив на членска маса. С идването си на власт през 1997 г. СДС започна да набъбва с членове и в средата на 1998 г. вече наброяваше 80 000 души, т. е. 1 на сто от народа. Само за последните 4 месеца партийците започнаха да напускат организацията на тумби.

И всичко това можеше да спре на 26 февруари 2000 г. Ако Костов беше споделил няколко имена.