Банките дават най-лесно пари на онзи, който няма нужда от тях. Тази аксиома съвсем не е измислена в България. Напоследък обаче българинът е скандализиран и от факта, че не само му е трудно да вземе кредит, но и да го върне. Щастливите нашенци, успели с голям зор да изтеглят заем, а после да спечелят пари, за да могат да го изплатят в аванс, с почуда откриват, че банката ги глобява за това. На тези възмутени хора кредитната институция показва договора, който са сключили - там това си го пише. (Сякаш кредитоискателят е могъл да спори. Каквото ти налагат, това приемаш. Иначе - сбогом, парички.) Но за да си придадат тежест, българските финансисти задължително поясняват, че утежнените условия за предсрочно връщане на парите са световна практика.
Така е. Банките разчитат на лихвите, защото те са техният доход, и си ги планират. Но докато условията по кредитиране са директно копирани от практиката в чужбина, уникален български модел е големината на тези лихви. Тъкмо тя удря нашенеца по джоба.
В България за по-малко от 16% годишна лихва пари на заем не могат да се намерят. А в същото време влогът носи между 3 и 4% - доход, който обикновено се изяжда от инфлацията. Разликата от 12-13% е печалбата на банката.
Като ще се сравняваме със света, да видим как е в Англия. Там при най-изгодната лихва клиентът взема 5000 лири и след 3 години връща 5924. При най-неизгодната тегли 5000 и връща 6935 лири.
У нас теглиш 1800 лв. и след 4 години връщаш 2500 лв., т. е. даваш на банката каквото си взел плюс още половината от заема.
Ето затова българинът се възмущава, когато искат да го глобяват по европейски, задето не си спазва договора и се издължава предсрочно, но му дават парите като някакви средновековни лихвари кожодери.
Ето затова у нас ни частният бизнес върви, ни обикновеният българин може да вземе кредит, та да си купи жилище или да си направи ремонт.
Може би единствената надежда е, че на следващата си партийна конференция СДС ще обещае да направи банковата система подобна на европейската не само в глобите, но и в лихвите.
|
|