|
- Обвинихте ректорите в дилетантство, защото нямат публикации в областта на управлението на университетите. Това не е ли пресилено?
- Не, най-напред няма никакво обвинение, че ректорите управляват на дилетантско ниво. Аз просто казвам, че управлението в университетите не е професионално, и основание за това ми дава фактът, че в научната литература по университетска политика няма публикации на български автори. Но тук веднага трябва да направя уговорката, че тези изследвания по правило не се правят от ректори, а от специални изследователи в тази област. Аз казвам, че в нашите висши училища трябва да бъдат създадени условия постиженията на тази научна област да намират своето приложение. До момента такива условия не са създадени. Има изследователи, но те се ограничават в рамките на българската научна периодика. За да има конкретни резултати от техните изследвания, тези рамки трябва да бъдат разчупени.
- Какви са тези конкретни резултати, какво ще се промени, ако имаме изследвания в тази област?
- Ако нашите изследователи имат публикации за университетското управление навън, ако има широк обмен на идеи и резултати, това не може да не окаже въздействие върху развитието на университетската политика в България. Именно това е професионализмът в управлението - използването на съвременни резултати от съответната научна област за практическите цели на управлението в българските университети.
- На няколко пъти сте споменавали, че критерий за престижа на университетите са научните постиженията на неговите професори. Не ви ли се струва, че това някак остава извън рамките на обществения интерес?
- Вероятно този проблем не се чувства в достатъчна степен в българското общество и причината за това аз виждам в разделението между научната дейност и преподавателската дейност. Това е един процес, който в България започна след Втората световна война. В същото време аксиоматично правило за висшето образование е това, че успех могат да имат само онези преподаватели, които имат собствени научни изследвания в областите, в които преподават. Това е така, защото висшето образование не преследва само тесните професионални навици, които трябва да усвоят студентите, за да практикуват дадена професия. Висшето образование има по-важна обществена функция, то е едно особено състояние на духа. Чрез системата на висшето образование се изгражда националната интелигенция, която има важната мисия да бъде коректив в управлението на държавата, да формира общественото мнение и да бъде двигател на обществените процеси. Това може да бъде изпълнено тогава, когато между представителите на интелигенцията съществува морална спойка. При отсъствието на такава спойка - обикновено съпътствано с процеси на масовизация в образованието, интелигенцията няма усещането за своята мисия в обществото и възникват проблеми. Може би такива проблеми в момента има и в нашата страна.
- Означава ли това, че вие обвързвате процесите на масовизация в образованието с разделението между преподаването и научната дейност?
- Не, това са два успоредни процеса. Разделянето на науката и образованието е типично за съветския образователен модел. Сега в Европа протичат други процеси, при които науката може да се развива без граници. Преодоляват се границите между научно-образователните институции както на отделните държави, така и вътре в самите тях. Това е здравословното състояние на тази система. Ако такива граници между отделните елементи съществуват, тогава системата не работи достатъчно ефективно и крие опасности.
- Как могат да бъдат преодолени тези граници в чисто практически план?
- Би трябвало да се създадат определени стимули, включително и икономически, за създаване на връзки между отделните образователно-научни институции и хората, които работят в тях. Например аз смятам да направя необходимите постъпки в Националния съвет "Научни изследвания", който финансира научните изследвания, с предимство да се ползват проекти, изготвени от смесени колективи. По този начин с икономически средства ще се стимулира сътрудничеството между две на пръв поглед различни институции като БАН и университетите.
- Това ще повиши ли пряко качеството на образованието?
- Разбира се. Това води до едно ново ниво на образованието, защото когато преподавателите са известни изследователи в областта, в която преподават, те чувстват развитието на съответната научна област, те са в кухнята на научните изследвания и могат да преценят какво ще бъде нейното бъдещо развитие. Това неминуемо води до повишаване на качеството на българското образование. Репутацията на един университет се определя единствено от престижа на неговите професори. А той зависи единствено от научните постижения на тези хора. Научните постижения могат реално да бъдат преценени само ако са известни на широките научни кръгове. Такава система в света съществува от много години. Ако научните изследвания са публикувани само в регионални издания, които не са част от световната система за рефериране, индексиране и оценяване, тяхната ценност е силно принизена.
- Дали България ще може да осигури адекватен икономически стимул за подобни смесени проекти?
- Този въпрос, разбира се, е труден, защото страната ни се намира в тежко финансово състояние и не може да отделя достатъчно средства за своята образователна система. Но аз пак повтарям, че ако бъдат създадени условия за стимулиране на процесите на сътрудничество на отделните елементи, то това не може да не доведе до нейното оптимизиране. Когато то стане факт, малкото средства, които държавата може да осигури, ще отидат на по-малък брой места. Това означава и по-добро заплащане на хората, и по-високо качество на образователния процес. Сега парите отиват към много дублиращи се звена и стават още по-малко.
- Как ще разберете кои звена се дублират и трябва да бъдат закрити?
- Дублиращите звена отдавна се знаят. Например факултетите, които подготвят студенти по право. Има такива факултети, в които кадровият потенциал не е на нужното ниво и не може да осигури добро образование. Има Национална агенция по образование и акредитация, която прави същностна проверка на това дали едно звено отговаря на държавните изисквания. Ако се окаже, че има места, където такова съответствие липсва, държавата ще прекъсне субсидирането на тази дейност. И парите, отделяни до момента за нея, ще бъдат пренасочени към други, по-качествени дейности.
- Просветният министър заяви, че в България трябва да има 10-15 университета, останалите да са със статут на висши училища. Каква точно е разликата?
- Не бих се ангажирал с точна цифра колко трябва да са университетите в България. Но намирам желанието на всяко едно висше учебно заведение да се нарече университет нездравословно. Въпросът дали едно образователно звено е университет или специализирано висше училище не е чак толкова важен. Още повече че такова разграничение е направено много ясно в Закона за висшето образование. Това, което е по-важно, е, както казах и преди, престижът на учебното заведение.
- Университетите поискаха кредитна система на обучение на национално ниво, при която всяка дисциплина ще носи точки и студентите ще могат сами да определят програмата си и да вземат курсове и в други университети. Каква е позицията на министерството по този въпрос?
- Позицията е благоприятна. Кредитната система е развита много добре на Запад и безспорно се е утвърдила като успешен модел за организиране на учебния процес. Кредитната система позволява свободен трансфер на студенти, но за да можем да преминем към нея, трябва да променим държавните изисквания за специалностите. Аз лично и цялото министерство ще се постараем до няколко месеца да изготвим такива държавни изисквания, които да нямат характера на учебна програма. Вероятно специалностите ще бъдат обединени по направления, но ще отпаднат конкретните изисквания какви дисциплини да включват и по колко часа да се изучават те. Другото, което трябва да си поставим като цел, е да изведем тесните специализации от бакалавърския учебен план. Специализациите трябва да бъдат развити сериозно и те са обект на магистърските програми. Висшите училища сами трябва да определят магистърските програми, без те да бъдат упоменати изрично в държавните изисквания.
- Това означава ли, че дадена специалност в различните университети ще се изучава по различен начин?
- Да. В държавните изисквания ще залегнат само принципни условия, които да не ограничават правото на избор на университетите и съответно студентите.
- Има ли конкретна цифра колко специалности има в Европа и колко съответно трябва да останат специалностите в българските университети? В момента у нас те са над 200.
- Ще сбъркам в конкретната цифра, но във всеки случаи специалностите са доста по-малко от 200. Така че говорим за едно значително орязване на държавния регистър на специалности, което обаче няма да е механично, а ще се прави след много внимателна преценка.
- Кога България ще може да се похвали с рейтинги на висшите училища, както е на Запад? Работи ли се в тази насока?
- Разбира се. Това отново е свързано с дейността на Агенцията по акредитация. Не е работа на агенцията да подрежда университетите в подобни рейтинги, но когато са известни резултатите от акредитацията, обществени формации и журналисти са в правото си да подредят университетите според тяхното ниво. Именно това е рейтингът на западните университети. Тези рейтинги не се правят от държавна институция, но се правят на базата на обективни резултати и именно затова се посрещат с внимание от обществото.
- Стана ясно, че оценките от матурите след 2003 година ще бъдат окончателни и няма да могат да се повишават. Това не ви ли притеснява при евентуалното преминаване на матурите като вход за висше образование?
- Съвсем нормално е оценката от матурата да бъде взета при кандидатстване във висше училище и това не е нова практика. Така е било в България през целия период от началото на XX век някъде до 1945 година. В университета се е влизало само с оценки от матурата. За някои специалности това е било общата оценка, за други - оценките по различни предмети. Това е една изпробвана система и винаги е давала добри резултати. Ако ние можем наистина да осигурим едно добро ниво на българското средно образование, можем да въведем матурата като условие за влизане във ВУЗ.