В броя ви от 23 февруари 2000 г. под наслов "Суперистория" се е появила информация (за проектозаконите за вероизповеданията - б. р.) както става ясно подадена ви от г-на Льоскова - секретар в Ловчанска митрополия. Ако не беше замесено името на Високопреосвещения митрополит Григорий - човек богобоязлив и чист и на пределна възраст, ние подписалите туй писмо щяхме да го отминем с насмешка, най-вече защото е под достойнството ни да опровергаваме явни лъжи. Но не може името на Ловчанския архиерей да бъде обвързано с манипулации във вреда на управляващите.

Ако в някой от внесените в парламента законопроекти имаше стремеж за омаловажаване и обезценяване ролята на православието за българския народ и държава, то това беше проектът на г-на Луджева, който не може да бъде причислен към управляващото мнозинство. За чест на Парламентарната комисия по вероизповеданията този проект не получи нито един глас - за, и биде отхвърлен и в пленарна зала.

В сведението на г-на Льоскова се твърди, че много внимателно е чел законопроектите с дядо Григорий, което ни навежда на мисълта, че туй четене е било като четенето на писмото на доктора Соколова от Киряк Стефчов пред турския бей. Когато станало реч за БЕЛЛАДОНАТА, беят разбрал, че в конспирацията е замесена и Дебела Бона.

Та тъй стои въпросът за Мохамед и планината и Иван Сунгарски по средата. За добро или лошо Сунгарски не е сред вносителите на въпросните законопроекти, но като добър християнин и потомък на досточтимия Софроний Врачански, той се не връзва със схемата "Льоскова". Същото се отнася и за господата Каракачанов и Величков, които в проекта си в най-голяма степен подкрепят Българската Православна църква.



Иван Сунгарски, Красимир Каракачанов, Анатоли Величков.