Ако има нещо весело покрай последните драматични събития в Косовска Митровица, то е, че се родиха и вицове. Последният: "Журналист пита офицер от КФОР: Каква, всъщност бе целта на операция "Ибар" (акцията по изземане на скритото оръжие в Митровица - б.а.)? Западнякът отговорил, при условие да бъде запазена анонимността му: Търсихме откраднатия пистолет на генерал Клаус Райнхард".

Вицът си е виц. Голата истина обаче е, че генаралският пистолет действително бе откраднат от албанци в Косовска Митровица, ей тъй - докато командващият частите на КФОР ги убеждавал, че трябва да предадат оръжията си.

Резил! Не само за германския генерал, а и за цялата международна мисия в Косово - и военна, и гражданска.

Митровица представя в синтезиран вид всички нерешени въпроси в областта след разполагането на силите на НАТО преди 8 месеца. Сега 37 200 войници се опитват да поддържат мира в областта, но едва успяват.

Гражданският администратор на Косово Бернар Кушнер е убеден, че някой ден Митровица отново ще бъде единна. Според него разделеният от река Ибар град (в северната част са сърбите, в южната - албанците) не може да бъде



символ на Косово



Не може, но май само според него. В действителност нещата стоят точно така. Откакто Кушнер пристигна в Косово преди 7 месеца, нещата в областта, и конкретно в Митровица, вървяха все по-зле и по-зле. Болницата със смесен персонал в северната част на града вече е само със сръбски, пожарникарите - и тях ги няма, малкото албанци, които живееха в сръбската част до един избягаха.

Сега Кушнер се оплаква наляво и надясно, че не му стигали парите, че се налагало да чука от врата на врата и да проси от разни международни институции... По някое време тръгна слух, че му писнало и смятал да подаде оставка. Последва мигновеното му опровержение, което звучеше горе-долу така: Не, нямам такова намерение, мисията ми е толкова вълнуваща, представете си, че успея - какво постижение би било това!

Ако успее - хубаво. Ако ли пък ли не - здраве да е. Както вървят нещата обаче май няма да има лаври нито за Кушнер, нито за генерал Райнхард.



Общите усилия



на гражданската и на военната международна мисия под командването на НАТО се оказват абсолютно безплодни.

Кушнер продължава да плаче за още международни полицаи в областта. Според неговите оценки са необходими още поне 2500, от които 300 - в Косовска Митровица.

Полицейският корпус на ООН наистина се формира по възможно най-трудния и мъчителен начин. В областта има много по-малко полицаи, отколкото са необходими. Условията за работа там са тежки и мнозина, повечето американци, направо дезертират от Косово. Онези, които намират кураж да останат постоянно, са изложени на какви ли не изненади. През цялото време ги дебне опасността да бъде извадено скритото оръжие - и сръбското, и албанското.

Илюзия е, че това оръжие може да бъде прибрано. Неколкодневната операция "Ибар" в Косовска Митровица завърши с плачевни резултати, нищо че от КФОР се похвалиха, че са постигнали "важни резултати". Никой обаче не се престраши да посочи точното количество иззето оръжие, за да не стане за резил. Всъщност, става дума за дузина калашници, няколко пушки и пистолети и една-две минохвъргачки. Дано поне са намерили пистолета на генерал Райнхард.

На всички е ясно, че това е само може би една хилядна от оръжието, което притежават и сърби, и албанци в Косово. Областта се е превърнала в гигантски арсенал, в който никой не знае какво количество оръжие се крие и кога то ще бъде употребено.

За да не се стигне дотам се налага



още по-сериозно международно военно присъствие



В този смисъл призивът на югославския президент Слободан Милошевич от трибуната на четвъртия конгрес на своята Социалистическа партия: "КФОР претърпя пълно фиаско в Косово и незабавно трябва да напусне областта", е неуместен. Без военно и полицейско присъствие там нещата не могат да вървят. Самите сърби в Косово признават, че относителната им сигурност сега е гарантирана единствено от силите на НАТО. Колкото по-многочислен е техният състав в областта, толкова по-сигурни биха се чувствали те.

Постоянният съвет на НАТО обаче не чу в края на миналата седмица призива както на генерал Райнхард, така и на главнокомандващия силите на алианса в Европа генерал Уесли Кларк. Те се обявиха за изпращането на още 2000-2500 войници, но НАТО реши, че обстановката в Косово е под контрол и че засега не са нужни допълнителни части.

Според генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън частите на КФОР държат под контрол ситуацията в Косовска Митровица и няма причини за безпокойство. Всичко обаче говори за невъзможност да се удържа положението.

И сърбите, и албанците са настръхнали срещу силите на НАТО и служителите на ООН: сърбите, защото ги смятат за проалбански настроени и не се чувстват закриляни, албанците - защото виждат, че Ибар се превръща в гранична линия, а те не желаят да изоставят тази част от Косово.

17-те хиляди сърби в Митровица имат своите групи за самозащита и живеят сравнително спокойно. В останалата част на Косово 50-те хиляди техни сънародници са в постоянен страх. В Прищина вече са останали само 400 сърби, а преди войната бяха 30 000.

Сега политическият лидер на бившата Армия за освобождение на Косово Хашим Тачи тръби, че в Косовска Митровица има сръбски военни, полувоенни и членове на тайните служби на Белград. Няма доказателства за такова присъствие, но това подклажда допълнително напрежението.

Вече стана стил да се винят за всичко



сръбските тайни служби



Те били организирали антинатовските протести през миналата година в Македония, когато бе потрошено американското посолство в Скопие. Бившият ни вътрешен министър Богомил Бонев пък тръгна да търси "сръбските мекерета", организирани от шпионите на Слобо в София. Сега пак се вадят същите плашила - сърбите, както в Косово, така и в самата Сърбия са виновни за ескалацията на напрежението.

Само че в началото на миналата седмица не 30 000 сърби тръгнаха към Косовска Митровица, а 30 000 албанци. Едва ли сръбските тайни служби ги бяха строили и им бяха раздали албанските и американските знамена...

Добре, Милошевич е виновен за кризата в Косово. Да си представим обаче, че утре той сдаде властта - ще се оправят ли нещата там?

Абсурд. Албанците ще мирясат едва когато видят Косово етнически чисто и политически независимо от Белград.



Коя ще бъде следващата им задачка?



Наскоро американският държавен секретар Мадлин Олбрайт бе в Тирана и заяви, че САЩ и Западът няма да позволят създаването нито на Велика Албания, нито на Велика Сърбия, нито пък на Велика Хърватия.

За Сърбия и Хърватия нещата горе-долу вече са ясни - мераците и на Белград, и на Загреб отдавна са охладени. Не и на албанците обаче.

Защо, всъщност, Олбрайт повдигна този въпрос, и то тъкмо в Тирана? Защото тъкмо там все още витае идеята за обединението на албанците в една държава?

В схемата на албанците, освен Косово, попада и Западна Македония, която е населена предимно с албанци. Всички действия на водачите на този етнос в бившата югорепублика са ориентирани в тази посока. В момента усилено се работи за промяна в конституцията на Македония, където да бъде записано, че албанците са съставен народ на младата държава, а езикът им - втори официален. Червеното знаме с орела ще може да се вее наволя в различни градове и села с преобладаващо албанско население в Македония, ще се легализира и Тетовския университет... В един момент ще се поиска културна автономия, след това Македония може и да се федерализира, а накрая съвсем да се отцепи западната й част.

Никак не е случайно, че тези дни Македония приведе в повишена бойна готовност армията си в района на границата с Югославия. Ситуацията в Косово е тревожна и винаги би могла



да се пренесе в съседна Македония



Не е изключено да бъде предизвикан нов бежански поток в тази посока откъм южните сръбски райони извън Косово, където също има албанско малцинство... Просто Македония може да се окаже следващата плочка от доминото, която да падне след евентуалното откъсване на Косово от Сърбия.

Както вървят нещата в областта, няма да мине много време и това ще стане факт.

Поне на теория сега Косово е все още част от Югославия. За албанците, както за умерените около Ибрахим Ругова, така и за твърдолинейните като Хашим Тачи, не може и дума да става за връщане на провинцията на Сърбия. Дори Милошевич да не е на власт, албанците няма да спрат с



прогонването на сръбското население



Защото това е пътят към главната цел - областта да остане изключително албанска. Тогава ще е трудно да й се откаже независимост.

Сърбите в Косово, които все още се мъчат да отстояват някакви позиции, разбират всичко това. Все още не им е съвсем ясно обаче какъв все пак ще бъде бъдещият статут на областта. Сега те се мъчат да спасят поне нещичко за себе си.

Присъединяването на северната част на Косовска Митровица към Сърбия например би бил идеалният вариант. Те обаче си дават сметка, че това е невъзможно и проявяват готовност към местна автономия за тази част от града.

И Бернар Кушнер, и генерал Клаус Райнхард обещават, че това няма да бъде допуснато. Целта, която си поставя международната общност, е да се постигне съвместното съществуване на двата етноса. Идеята за многоетническо Косово обаче едва ли е реалистична. Примерът с Босна е показателен. И т.нар. мюсюлманско-хърватска федерация не цъфти, но, ако не бе създадена Република Сръбска, едва ли нещата щяха да са дори на сегашното незадоволително равнище.

Лорд Робъртсън е уверен, че положението в Косовска Митровица е овладяно. Първо, то не е овладяно. А дори да беше така, то е временно. Докато го има мостът над Ибар, мераците на албанците да минават по него няма да се охладят. Ако в НАТО знаеха, че ще им създава такива проблеми, щяха да го срутят още миналата година по време на бомбардировките. Кой знае, може пък тъкмо затова да са го пощадили.