В Годината на Дракона все по-често каноничните герои и митологичните чудовища установяват, че имат сходни граждански позиции. Размислите им по тази тема достигат до вас под редакторството на Любен Дилов-син*



В сраженията помежду си Светиня му Георги и мракобесното митологическо изчадие гледат да не допускат класово-партиен подход. За тях винаги на първо място е стояла принципната битка между доброто и злото, а на второ - конкретиката.

За това двамата с възторг, преминаващ в несдържано удовлетворение и отделни възгласи "браво", изслушват изказванията на конференцията на СДС. Вероятно чисто артистична ревност кара светецът и ламята да се радват като деца, когато "борбата с негативните явления" се води на такова ниво на абстрактност, което позволява сблъсъкът между каноничното и езически митологичното да изглеждат много по-конкретни и с ясно очертани фронтове.

Особено им харесва моментът, когато президентът на републиката се обръща към "седесарите" по националната телевизия във времето, отредено му за обръщение към нацията, и казва, че той също като Кенеди е седесар. Вярно - в Берлин Кенеди е казал "Аз съм берлинчанин", а не "Аз съм демократ", - но в сърцето му е горяла също такава класова омраза към републиканците, каквато в сърцето на нашия президент към комунистите.

Светиня му Георги и Змеят са направо влюбени в своя президент, защото той прави всичко възможно да не спира класовата борба, въпреки че в България класите не са много ясно очертани. Президентът се старае и успява да бъде рекламно лице на принципната борба между доброто и злото.

А тази именно борба е голямата житейска сцена за каноничните герои и митологичните чудовища.

Свети Георги твърди, че речта на президента е била издържана изцяло в класическата формула "възхвала на управляващата класа на достъпен за нея език", докато Змеят е разколебан, защото поради животинска ограниченост не може да проумее контурите на класата. В залата има и хора със златни ролекси, и хора с домашно плетени пуловерчета, дарени от американците армейски панталони и маратонки.

Това имотно многообразие на класата обърква люспестата твар и тя предпочита повече да не разсъждава върху него, а да наблюдава как се променя лицето на Филип Димитров всеки път щом президентът спомене за Кенеди.

Друг ожесточен спор митичната двойка начева по отношение на двойното увеличение на брутния вътрешен продукт, което се очаква през годината. Светиня му като типичен представител на райското самосъзнание вярва в доброто у хората. Той смята, че вътрешният продукт ще се увеличи, защото делегатите ще обещаят да крадат по-малко през 2000 година. Ламята пък е на мнение, че двойното увеличение ще дойде от факта, че годината е високосна - т. е. има още един ден и българският народ под ръководството на управляващата класа ще се труди два дни в годината, а не един, както е досега.

И двамата са категорични обаче, че класовата омраза е успяла за пореден път да сплоти управляващата класа, да я извиси до високите сфери на принципната борба между доброто и злото, да я накара да забрави дребнотемията като корупция; липса на представителност и диалог; клиентелизъм на дребно и едро, без касови бележки; срастване на партиен и държавен елит.

Светиня му Георги, по небесному простодушен, продължава да не проумява отде се взе тази класа, когато само преди 10 години българите бяха еднакво бедни (или еднакво богати - определението е в зависимост от носталгията по Татовите дни).

Митологичното чудовище, видяло въздигането и падението на много класови общества, мъдро се усмихва. В България класите не се появяват по силата на съсловна принадлежност или по наследство на привилегии и имоти. В България класите се назначават на работа. Управляващата класа е на издръжка на държавния бюджет. Съвсем закономерно тогава делегати на конференцията на СДС пристигнаха с автобус, на който беше написано "СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ"!

* При съставянето на драконовските диалози са използвани теми и мнения от дебатите в клубовете "Гергьовден" в страната.