:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 274
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Корупцията

Парламентарната група на СДС скръцна заради БТК

Пленарната зала оцени сделката от "Осанна" до "Разпнете я". Жорж Ганчев заплаши с народен съд тези, които я сключват и помоли Славински да не я допуска
Снимка:Велислав Николов
Депутати от парламентарната група на СДС влязоха в словесен конфликт помежду си вчера в парламента заради сделката за БТК. Това стана по време на близо 3-часов дебат около предложението на Евролевицата да се създаде временна комисия, която да изясни процедурите около сделката.

В 9.00 часа парламентарният шеф Йордан Соколов подложи на гласуване дневния ред и с почти пълно мнозинство народните представители допуснаха да се дебатира по внесеното от евролевия Драгомир Драганов предложение. То бе за създаване на временна комисия от 12 депутати. В продължение на един месец те трябваше да огледат всички аспекти на сделката и когато правителството внесе в Народното събрание за ратификация договора за обезщетенията и гаранциите към нея, да излязат със специално становище. След три часа дебати обаче, пак с мнозинство,



временната комисия бе отхвърлена



"Не знам нищо за сделката, но съм сигурен, че данайците ще намерят начин да изкористят нещо", заяви от парламентарната трибуна народният представител от СДС Дянко Марков. "На вас ви е лесно, защото по принцип сте срещу правителството, но аз по цели нощи не мога да спя. И стоейки пред дилемата да стана изменник на парламентарната си група, се изправям пред вас, за да не се почувствам утре изменник на България", заяви патетично депутатът, съпроводен от силни ръкопляскания от цялата зала.

Веднага след него думата поиска бившият образователен министър от първото правителство на Костов Веселин Методиев, който скастри 78-годишния Дянко Марков. "Такива конфронтации със съседна държава са рецидив от миналото. Не можете така да изграждате стени, трябва да ги разрушавате", поучи го екс-министърът.

Депутатите масово обвиниха управляващите, че крият информация за сделката, а искат народните представители да поемат отговорност за бъдещи законодателни промени, с които са обвързани обезщетения на стойност $ 250 млн. Тази сума според проектите за договор ще бъде платена от следващите правителства, ако някой парламент промени закон, свързан с лицензията на БТК и на втория GSM.

"Ако законите бяха променени преди сделката, може би и други фирми щяха да участват в наддаването. Всичко това заедно с обстоятелствата, че криете важна информация, говори за нечисти интереси, за корупция и за предателство на националните интереси", заяви от парламентарната трибуна евролевият Михаил Миков.

По същото време други депутати разнасяха из кулоарите схеми, които описваха сложен механизъм. Според него ако сделката стане, по $ 10 млн. ще вземат Евгений Бакърджиев и Александър Божков, а $ 40 млн. ще отидат в касата на СДС. Помолени да бъдат цитирани обаче депутатите отказваха да продължат с разясненията на схемата.

Междувременно стана ясно, че България ще трябва да се ангажира основно със защитата на сделката пред Брюкселската антимонополна комисия. Според писмо на KPN-ОТЕ до правителството, получено в София на 23 март,



България е длъжна да представи пред Европейския съюз пълната документация



за законодателните промени, засягащи сделката и да проведе преговорите с Брюксел по този въпрос. "За целта ние ще подпомогнем България навсякъде, където това е възможно", са написали кандидат-купувачите.

Според консорциума вината за това да съществува отделен договор за обезщетенията и гаранциите, който предизвика парламентарните дебати, е на самите преговарящи, става ясно от кореспонденцията: "Договорът изглежда едностранен поради искането на България да го отдели от останалите. Смятаме, че естественото място, на което да бъдат разположени обезщетителните клаузи, са транзакционните документи (договорът за прехвърляне на акциите - б.а.)", твърдят от KPN-ОТЕ.

Само трима депутати от СДС се осмелиха да защитят безусловно сделката за БТК - Никола Николов, Йордан Цонев и Иван Иванов. Жорж Ганчев помоли присъстващият в залата министър Антони Славински да не допуска сключването на сделката и заплаши с народен съд онези, които подпишат документите.

Шефът на икономическата комисия Никола Николов заяви на колегите си, че оценките на консултанта Дойче банк, направени по две различни методики, са дали за 100% от акциите на БТК $ 650 млн.- $ 1 млрд. по едната методика и между $ 850 и $ 1,350 млрд. по другата. "И по двете оценки предлаганата от консорциума цена от $ 600 млн. попада в горното ценово поле", заяви Николов.



Това обаче не е вярно



При положение, че 100% от БТК струват 1 млрд. долара, 51% би трябвало да струват $ 510 млн. Ако се приеме, че 100% от БТК струват $ 1,350 млрд., 51% от акциите трябва да струват $ 688 млн. В действителност обаче от предложените от KPN-ОТЕ $ 600 млн. трябва да се извадят $ 8 млн. за държавния дял в "Мобиком". В остатъка от $ 592 млн. влизат 51% от акциите на БТК и лиценза за втория GSM-оператор в съотношение 2 към 1. От това излиза, че мажоритарният дял от телекома се продава за $ 394 млн. В условието на сделката влиза и бъдещо трансформиране на 50% от задължителните инвестиции в акции на новия собственик. Инвестициите в БТК са за $ 150 млн., т.е. в бъдеще KPN-ОТЕ ще увеличат своя дял с акции за още $ 75 млн. и в зависимост от цената на една акция могат да получат и блокиращия 67-процентен дял от компанията. В хода на преговорите купувачите заявиха, че са съгласни да отстъпят с $ 10 млн. от това предложение и да трансформират в акции само $ 65 млн. от инвестициите.





КАРЕ



БТК спряла да се развива през 1999 година

Печалбата от една акция е намаляла почти двойно



Приходите от дейността на БТК за 1999 година са 702,273 млн. лв., а чистата печалба след облагане с данъци и плащане на дивидент на държавата - 52,110 млн. лв. Това показва проектът за годишен отчет на компанията.

Увеличението на приходите от близо 31% в сравнение с 1998 г. се дължи изключително на трафика, създаден от абонатите. При домашните ръстът е 37%, а при бизнес-абонатите - 22% в сравнение с предишната година. От постоянните такси нарастването е почти двойно.

През април 1999 г. разговорите рязко са намалели, вероятно във връзка с 30-процентното поскъпване от 1 април. По-късно те постепенно са се увеличавали, за да достигнат мартенското си ниво през ноември, а през декември са го надхвърлили.

Ръстът на откриване на телефонни постове е нисък от няколко години насам. През 1999 г. са открити 170 261 поста, но 104 000 са закрити. Новите 66 261 са само с 8000 повече от предишната година. Общият брой на телефоните в България е стигнал 2 623 261.

Приходите от оператори са съвсем малко повече от предишната година - те са били 27,134 млн. л. през 1998 и 27,921 млн. лв. за 1999 г.

Заплатите в БТК през 1999 г. са стопирани. От баланса излиза, че разходите за персонала са намалели от 32% на 30% при положение, че общите разходи са се увеличили, а в същото време не е имало големи съкращения.

Най-лошият показател на БТК според годишния й отчет е съотношението привлечен-собствен капитал - то е едва 0,47%, докато през 1998 г. е било 0,48%, а през 1997 г. - 0,55%. Това означава, че компанията на практика инвестира все повече собствени пари. Тази тенденция се дължи на проточилия се предприватизационен период, през който е забранено да се теглят заеми. Но продължаването й означава, че компанията спира да се развива, тъй като за технологичното й обновяване са необходими суми, съизмерими с капитала й.

Заради големите амортизационни отчисления през 1999 г. печалбата от една акция е 7,15 марки срещу 13,20 марки за 1998 г.



НАЛОЗИ

За 1999 г. БТК плаща общо 162 млн. лв. данъци



- 36 млн. лв. данък печалба

- 14 млн. лв. общински данък

- 22 млн. лв. дивидент за държавата

- 61 млн. лв. ДДС

- 21 млн. лв. мита и такси

- 4 млн. лв. за фонд ПКБ

- 3 млн. лв. корпоративни данъци

- 0,78 млн. лв. местни данъци

- 0,21 млн. лв. осигурителни вноски

- 0,21 млн. лв. лицензионни такси



КАРЕ

Дянко Марков, СДС:



- Когато Жан Виденов преговаряше с руските енергийни монополи, той отстояваше общо-взето националните ни интереси и си получи негативите заради това. После пък даде водите на Места на гърците, смятайки, че така ще подобрим отношенията си с тях. И какво се получи? Те измислиха срещу това 3-4 мечки.

Аз съм уверен, че данайците ще намерят начин да изкористят нещо и в сделката за БТК. Вярвам на Омир , но не вярвам на данайците. В крайна сметка ние продаваме държавния си суверенитет на частна фирма.

За левицата тази сделка е прост въпрос - те винаги са срещу правителството и за сделката за БТК също са против. Но на мен ми е мъчно и по цели нощи не мога да спя, защото не съм против правителството, а съм против тази сделка. И, стоейки пред дилемата да бъда изменник на парламентарната си група, аз се изправям пред трибуната, за да не стане така, че утре да се почувствам изменник на България.





Антони Славински, главен преговарящ:



Тези дебати са странна симбиоза между партийни пристрастия и лични интереси на специалисти, които са в състояние във всяка сделка да намерят нещо негативно. Истината е, че в края на 2002 г. KPN ще бъде част от някакъв огромен международен конгломерат. Същото ще е и с ОТЕ. Проблемът за нас ще е, ако България не стане част от този конгломерат. Ако сега попречим за сделката, нищо чудно тогава в някоя зала да се обсъжда, че през 1995 г. сме могли да вземем $ 2 млрд. за БТК, през 1999 г. сме могли да вземем $ 600 млн., а тогава ще обсъждаме някакви 50-60 млн. лева.
 
Антони Славински и Веселин Методиев обсъждат в кулоарите на парламента позицията си за сделката за БТК.
 
Никола Николов (вдясно) и Йордан Цонев разсъждават как да защитят сделката за БТК.
699
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД