|
-----------------------------------------
Никой не може със сигурност да определи колко точно са феновете на мексиканските сапатисти в Европа, но безспорно най-прочутата сред тях е вдовицата на покойния френски президент Франсоа Митеран - Даниел Митеран. Тя многократно е посещавала размирния Чиапас и е свързана с дълбоко лично приятелство с команданте Маркос, на когото посвети прочувствени редове в автобиографичната си книга.
В симпатиите на мадам Митеран към мексиканското бунтовническо движение впрочем няма нищо чудно, ако си припомним, че съветник на Франсоа Митеран беше Режи Дебре, прочул се доста преди това като летописец и участник в една друга "гериля" - епопеята на Че Гевара в Боливия. За "искрата" между Даниел Митеран и днешните партизани от Чиапас сигурно помагат и собствените й съкровени спомени от младежките нелегални години, когато се запознава с бъдещия си мъж покрай общите им конспиративни задачи в редиците на френската Съпротива срещу хитлеристите.
Романтичният
ореол на сапатистите като борци срещу неправдата
привлича за техен симпатизант и прочутия холивудски режисьор и продуцент Оливър Стоун, ясно показал отношението си към съпротивителните движения в Латинска Америка в нашумелия си преди години филм "Салвадор".
Създадената през 1994 г. Сапатистка армия за национално освобождание всъщност не е типична революционна групировка от рода на никарагуанските сандинисти примерно. Тя няма претенции да сменя режима в страната или да завзема властта. Иска само да брани правата на индианците в Чиапас от обзавелите се със собствени командоси местни величия, които тормозят и дори избиват непослушните селяни. Срещу такива като тях навремето се е борил и патронът на днешните сапатисти Емилиано Сапата - легендарният герой от селските въстания в Мексико в началото на века.
Вместо да помогне за социалното и икономическото развитие на изостаналия щат, което би разредило и напрежението там, правителството на досегашния президент Ернесто Седильо прати в Чиапас войска. И прокара
закон, който забранява на чужденците
да изразяват мнение по вътрешнополитически спорове, като изрично сочи, че е недопустимо да демонстрират симпатии към сапатистите.
По този параграф до миналата година общо 140 италианци бяха изгонени от Мексико заради съпричастност към индианците от Чиапас. Същата съдба са споделяли американци, испанци, белгийци, канадци, израелци, германци и т. н. Въпреки драстичните мерки на досегашните мексикански власти обаче интернационалният поток от чуждоземни "сапатисти" не секва.
Ангажирането на иначе задоволени европейци и други представители на богати държави с каузата на бедни и онеправдани народи стана световен феномен още по времето, когато хиляди "интернационалисти" от цял свят се стичаха в сандинистка Никарагуа, за да помагат в беритбата на кафе и в опълчването срещу нахлуващите от Хондурас "контри". Сега жаждата за силни емоции, ароматизирани със справедлива кауза, изглежда, се утолява в Чиапас.
За там заминават всякакви - студенти с вкус към екзотиката, учители и лекари с мисионерска нагласа, привърженици на природосъобразния живот, романтици, идеалисти, просто самотници. Те прокарват електричество, строят къщи, учат индианчетата да четат и пишат, ваксинират ги и водят дълги задушевни разговори за живота и свободата с бойците на команданте Маркос.
Повечето от чуждестранните сапатистки фенове не обичат да ги възприемат
само като търсачи на приключения
и претендират за осъзнат избор. "Преди да сме туристи, ние сме граждани на света, загрижени за международната политика", заявява водачът на сегашната италианска група Лука Казрини.
Любопитното е, че каузата на сапатистите, макар и невинаги директно, получава подкрепа не само от самодейци, но и от официални чуждестранни лица. Само миналата година например за мирно разрешаване на конфликта в Чиапас призоваха сумати гостували в Мексико големци - папа Йоан-Павел Втори, канадският външен министър Лойд Аксуърти плюс делегация от 10 френски сенатори.
Пак миналата година, когато маскираните със скиорски шапки сапатисти се изсипаха в столицата Мексико Сити и спретнаха несанкциониран от властите плебисцит за правата на индианците, те получиха яко организационно, финансово и медийно рамо от многобройните си чуждестранни фенове. Даниел Митеран нарече допитването "историческо събитие не само за мексиканците, но и за целия свят". Каза го в Сан Кристобал де лас Касас - селище в Чиапас, където пристигна като шеф на своята фондация "Свободна Франция".
Горе-долу по същото време американска фондация финансира издаването на английски в САЩ на книга с
детски приказки от сапатисткия лидер команданте Маркос
Озаглавена "Приказка за цветовете", тя разказва за индианските богове, а на титулната й страница е отпечатан портретът на партизанския водач в неизменната му скиорска шапка с цепка само за очите. "Книгата е за разнообразието и толерантността, за това се обявяваме и ние", обясни пред АП представител на американското издателство. Кой друг съвременен бунтовник може да мечтае за по-добра реклама?
След като прекъсна 71-годишния монопол на управлявалата досега Институционно-революционна партия, новият президент на Мексико Висенте Фокс, който е от опозиционната Партия на националното действие, има всички шансове да задейства и умиротворяването на Чиапас. Дали наистина го иска, ще проличи и от отношението му към "европейските сапатисти". Ако Фокс не приложи закона към сегашната 40-членна италианска група в Чиапас и вместо да я изгони, преглътне мисията й, това ще е симптоматичен жест. В края на краищата тъй бурният чуждестранен интерес към индианската политекзотика може да се окаже и доходен, ако се разработи като вид туризъм. Как само ще звучи примерно рекламата: "Акапулко - за оялите се, Чиапас - за романтиците!" И сапатисткият "интернационал" тук може да се окаже от голяма полза.
Съвсем отделен е въпросът дали инсталираният от италианците генератор в Реалидад ще разпръсне чак толкова енергия, та да успее закъсняващият за хода на историята Чиапас да я настигне. Но може поне да освети пътя.
|
|
|