|
По-голямата част от времето на съществуване на съвременния човек (около 35-40 хиляди години) обхваща първата от създадените от него култури - тази на горния палеолит в Европа, Азия и Америка. През тази епоха икономическата основа на живота на човешкото общество е бил ловът на едри животни. При него са използвани методи и ловни оръдия, които са давали възможност да бъдат убивани даже такива големи и силни животни като мамута и косматия носорог.
---------------------------------
Изчезналите животни не са могли да се приспособят към измененията, настъпили в обитаваната от тях среда през епохата на късния вюрм. Заедно с едрите тревопасни животни в края на плеистоцена са изчезнали и някои от хищниците, които не са били обект на масово ловуване от древните хора.
При това не всички копитни животни в Европа през тази епоха са измрели и до наши дни в тропическите страни са се запазили многобройни стада от едри тревопасни животни. Те продължават да живеят и да се размножават, без броят им да се влияе от интензивния им лов от хората. Този факт противоречи на предположението за изтребването от човека на редица животински видове в края на горния палеолит.
Въпреки това намираните следи от масово унищожение на едри животни на много от обитаваните през горния палеолит терени доказват вероятността от определено влияние на човека върху общия баланс на биомасата на изчезналите днес животински видове. Тясната специализация на животните, измрели в края на горния палеолит, все пак не е попречила на тяхното съществуване в условията на резките промени в околната среда, които са се случвали често през плеистоцена.
Заедно с изчезването на редица тревопасни животни измирането и на едрите хищници не доказва липсата на влияние на дейността на човека върху промените в животинския свят, защото изчезването на тези хищници може да се обясни с нарушаването на хранителната им верига поради измирането на съответните тревопасни - както поради естествени причини, така и поради антропогенната дейност.
Преди около 35-40 хиляди години в Европа за първи път се появява съвременният човек, който измества съществуващите там по-рано неандерталци и на базата на по-съвършената техника на обработка на каменните и костните оръдия създава
ефективна система за масов лов
на едрите тревопасни животни. През времето на горния палеолит броят на хората в Европа е нараснал значително, забележимо се е повишило и равнището на материалната им култура и са били постигнати първите успехи в развитието на изобразителните изкуства (към тази епоха се отнасят например великолепните рисунки на животни в пещерите на Франция и на други европейски страни). Горният палеолит е завършил преди около 10-13 хиляди години. Този период приблизително съвпада с края на вюрмското заледяване.
Краят на горния палеолит е съответствал на значителните промени в начина на живот на европейското население, характеризиращи се с разпространението на културата на среднокаменния век - мезолита; през тази епоха заедно с появяването на нови техники в обработката на каменните оръдия до известна степен са били загубени много от най-големите постижения на културата на горния палеолит, включително и изкуството на скалните рисунки.
Краят на палеолита се характеризира с рязък преход в ранната история на човека. Този преход е бил свързан с прекратяването на масовия лов на едри тревопасни животни, поради което хората от тази епоха са се лишили от възможността да се снабдяват с храна и с много други необходими материали. Следователно на хората от това историческо време се е наложило да търсят нови начини за съществуването си.
Каква е причината за тази драстична промяна в бита и живота на древния човек? Оценката на съществуващите стада от мамути показва, че броят на животните сравнително малко се е променял през периода от 10 хиляди до 25 хиляди години след началото на избиването им. След това
броят на мамутите е започнал силно да намалява
и няколко века след завършването на периода на стабилния им брой те са измрели напълно. Аналогично е състоянието и с броя на другите видове едри тревопасни животни.
Може да се предположи, че след унищожаването от човека на мамутите на по-голямата част на заетата от тях територия техните последни стада биха могли да се запазят в слабо населените области на Северна Азия. Едрите тревопасни животни в райони с много студен климат обаче могат да бъдат осигурени с храна само през периодите на относително затопляне. При настъпилото поредно застудяване на климата мамутите, намиращи се в тези райони, измират поради липса на храна.
Възниква въпросът: защо първобитният човек е можал да унищожи мамутите, а не е успял да изтреби сродните им слонове, донеотдавна многобройни в тропическите области? Продължителността на запазването на вида животни, преследвани от ловците, зависи от възможния запас на тяхната биомаса и относителната стойност на употребата на тази биомаса от племената на ловците. Стойността на биомасата на едрите тревопасни животни в тропическите савани надхвърля съответната стойност в тундрата не по-малко от 10 пъти. Заедно с тази храна първобитният човек в тропичните области е можел да консумира много повече продукти от растителен произход, отколкото е включвала храната на ловците от епохата на палеолита в Европа, когато във връзка с влиянието на заледяването върху климата храната им е била ограничена до продуктите, получавани от лова. Условията за изхранване на населението в тропиците са били
приблизително три пъти по-благоприятни
от тези в Европа през периода на палеолита. Следователно броят на слоновете при постоянния им лов е могъл да се запази на високо равнище още няколко десетки хиляди години след изтребването на мамутите.
Процесът на намаляване на броя на преследваните стада от мамути и други едри животни, отначало бавен, постепенно се е засилвал и последните все още сравнително многобройни стада от животни са били унищожени сравнително бързо.
Така че при нарастването на населението на Европа през палеолита неговото съществуване, зависещо преди всичко от масовия лов, все по-често е било застрашено. С това се обяснява изключителното внимание на хората от горния палеолит към създаването на изображения на животни, на които е предаван магически смисъл и които е трябвало да помогнат да се възстановят изчезващите стада. При продължаващия интензивен лов обаче общият процес на унищожаването на едрите тревопасни животни все повече се е ускорявал и последната му фаза е протекла много бързо, което е поставило племената, препитаващи се с лов, в много трудно положение.
В резултат на това се е развил канибализмът,
който и преди това е съществувал, но е имал ритуален характер и е бил сравнително рядко явление. Затова преходът към мезолита е бил много мъчителен за първобитното общество и се е съпровождал с намаляване на броя на населението.
Краят на палеолита в Америка също е бил съпроводен с измирането на едрите животни. Човекът се е появил там сравнително късно, към края на последното вюрмско заледяване. Преди около 11 хиляди години сравнително неголяма група хора (около хиляда души) е пресякла покрития с ледове Берингов проток и е проникнала в северозападните райони на Северна Америка, където е намерила грамадни стада от едри животни, които никога не са били срещани от човека и не са имали никакви инстинкти, осигуряващи им защита при нападение от него. Това обстоятелство е създало по-благоприятни условия за лов в Америка в сравнение с Европа и Азия, където дивите животни са имали контакти с човека през различните етапи на неговата еволюция в продължение на сто хиляди години, през които са си изработили различни начини на защита от преследващите ги ловци.
При създалите се условия малката група на първите жители на Америка си осигурява неограничено количество хранителни продукти и бързо нараствайки на брой, е населила цяла Америка, унищожавайки по пътя на заселването си по-голямата част от едрите животни, с които се е срещнала. За около хиляда години вълната на първите преселници е достигнала Огнена земя, завършвайки при това избиването на около 30 вида едри животни, съществували в Америка през периода на плеистоцена (мамут, мастодонт, мегатерий, кон, камила и много други). След унищожаването на тези животни племената на ловците са били принудени да преминат към други начини на добиване на храна, което е довело до рязко намаляване на броя на населението на Америка.
От казаното дотук следва, че в края на епохата на горния палеолит е възникнала екологична криза, която се е разпространила на голяма част от територията, населена от човека. Тази криза е довела до съкращаване на броя на населението в районите, в които са били унищожени едрите животни, които са били в основата на икономиката на горния палеолит.
Вероятно настъпилата криза в много случаи е предизвикала разрива между края на културата на горния палеолит и появата на културата на мезолита, отбелязан при археологически изследвания в Европа и в някои други райони на света.
Представата за завършването на първата и най-продължителна култура в историята на съвременния човек с екологична криза е интересна като илюстрация на принципната несъвместимост на стихийната дейност на човечеството със запазването на сбалансираната екология на биосферата. Този пример показва, че култура, която се развива стихийно, а не се насочва планомерно и съзнателно, оставя след себе си пустиня.
|