"Да ти разкажа за Бабинден, ако искаш, щот съм баба", предлага 84-годишната Надежда през смях. Разказва обаче за друга "шмехория" - как едно време бабите направили баница, свинкята влезнала вътре, обърнала тавата и те горките останали без баница! Така започва разговорът с най-възрастната жена от групата на "Бистришките баби" - уникат на автентичния фолклор. Впрочем не най-възрастната, а "най-дъртата", както самичка се определя, пак смеейки се.

Хуморът на бистричани се сочи за тяхна отличителна черта. Вероятно благодарение на него и на прословутия шопски консерватизъм жителите на витошкото село са успели да съхранят фолклора си непокътнат. И до днес пеенето, танците и специфичните ритуални практики на жените се предават по традиционен път.

"Бистришките баби" бяха включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Страната ни кандидатства с проекта "Бистришките баби - архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука", подготвен под ръководството на проф. Мила Сантова от Института за фолклор при БАН. Нашите "Баби" бяха първите номинирани от Югоизточна Европа и се състезаваха със състави от цял свят. Само за сравнение - сред другите обявени "световни шедьоври" бяха културни наследства от Япония, Китай, Индия, Перу, Бангладеш, Колумбия и др. Условието било да покажем съхранен автентичен фолклор, който има последователи. Освен престиж отличието ще донесе на групата и пари. Все още точната сума не е известна, но от читалището вече знаят къде ще я инвестират - в обучението на млади хора, в отопление на читалището, в което мръзнат, и в съхранението на костюмите. "Бабите" обличат уникалните си носии, състоящи се от черно сукно, бродирана риза, дантела, шарени чорапи, цървули, колан и забрадка само по концерти, защото всеки момент са "готови" да се скъсат.



Групата е основана преди 66 години и се състои от 9 жени



Сега нейни членове са Евдокия, Надежда, Крема, Цветанка, Герка, Анета, Дина, Галина и Севда. Те са трето поколение певици и са между 42 и 83 години. Техен равностоен съперник вече е групата на внучките им - между 20 и 25 години. "Бабите" пеят антифонно на две групи, т.е едната група пее, а другата отпява. Събират се в местното читалище "Цар Борис Първи" всяка сряда. Ако предстоят обаче турнета или нова програма с танцьорите, може да се срещат и всеки ден в продължение на месеци. Те не осъвременяват изпълненията си, не включват и нови песни. Пеят само старите, и то по същия начин, по който са се пели преди години. "Целта на това, което правим, е да съхраняваме. Само това, нищо друго", казват те. Но запазените песни и ритуалите към тях са достатъчно много, за да бъдат бабите винаги интересни.

Пеенето им е уникално, защото е много старинно - запазено е още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на три гласа. Полифонията е архаичен тип пеене с характерна мелодика, запазило се през хилядолетията. Трите партии са характерни само за Бистрица и ги няма в другите населени места в Шоплука. "Просто така са си съхранени, не са измислени сега", казва художественият ръководител на състава Дина Колева. Горният глас се нарича "окане" и се изпълнява от по една жена от всяка група. Другите две жени "бучат право", т.е поддържат основния тон като втори глас, а останалите две жени в групите "бучат криво" - изпълняват трети глас.

Допреди години специфичното пеене е било част от живота в Бистрица. Сега то само се изучава. Освен групата на внучките в читалището има и две групи от малки деца, които засега пеят едногласно. По този начин автентичното изкуство се съхранява за поколенията. Самите носители на фолклора, които могат да покажат какво е било пеенето, вече са много малко. Въпреки това повечето възрастни хора от селото знаят как трябва да се пее и са коректив на младите.

Интересен за пеенето на "Бистришките баби" е и секундовият интервал, характерен за целия Шоплук. Тоновият обем е много тесен, изисква се много слух и много трудно се преподава.



Не може да се научи от ноти,



защото почти не се записва вярно, и съответно не може да се прочете.

В репертоара си "Бабите" имат над 300 песни. Повечето са трудни за изпълнение, изпъстрени с орнаментика, която те наричат "тресене". "Доста време отнема, докато се разучи една песен", обяснява Дина Колева. Първо трябвало да се усвои стилът, което отнема години.

Песните на бистришките баби съпровождат празниците от обредния календар. Въпреки че вече част от тях не се практикуват, жителите му продължават да ги пеят и пазят. Песни има за всеки обичай, за всеки вид труд, както и за развлечение. Някои се пеят при строго определен ритуал. "Не може да се съберат жените и да решат да си пеят за сватба", казва Дина Колева. На Бабинден също се изпълнява определена песен, която не се пее по друго време. Бистришките баби знаят сватбарски песни, такива за излизане на момата от вкъщи, за бръснене на младоженеца и т. н. Развлекателните песни пеят на хорото в неделя.

Песните за жътва например са любимите на 84-годишната баба Нада. Уж вече не помнела, а веднага запява "Неделя на друм жънала". Все "жътварските" й били на сърце, защото като млада обичала много да жъне. "Тодора, бела Рада" е другата й любима песен. Таланта си наследила от своите родители. "Ние на полето сме се учили, не е кой знае какво школо да сме изкарали", казва тя. Сега всичките й внуци и правнуци пеят. Най-малката й правнучка - Миа, е само 6-годишна, но вече играе в танцов състав и иска да прилича на баба си.

От обредните празници в Бистрица са живи коледуването, лазаруването, прошката. Понякога бабите си правят и възстановки. На сцената на читалището са правили жътва, Бабинден, Тодоровден, лазаруване, сватба, седянка, тлака, белене на платна. "Показваме на младите как е било едно време и го обличаме в една по-художествена форма", казва ръководителката на групата. "Стараем се максимално да не пипаме в чистотата, да отговаря на сценичните закони, но да е запазено, както е било преди това."

За днешната музика баба Нада казва така:



"Я пък толко ги мразя тия чалги, всичко на чалга стана!



Как да ги харесвам, не е кротко, хубаво, ей така, полека, а чалдисана работа. И са се разгологъзили, не искам да ги гледам. Грозна работа. Едно време само диваците така са били, а вместо да поумнеят, те подивеят - голи. А какви хубави дрехи може да си облече човек, каква красота."

Много свят е обиколила баба Нада с колежките си и навсякъде се е чувствала много добре. "Е, как да не обичаме да ни посрещат, па букети да ни поднасят, па да ни хвалят", казва тя. "Много хубаво ще е, ако ни приемат в тази книга, щото ше се прочуем навсекъде, да ни похвалят, че сме много добри", мисли бабата.

Но "Бабите" отдавна имат световна популярност. Гостували са многократно в Англия, Франция, Белгия, Италия, Германия, САЩ. И все се връщат с награди. През 1978 г. получават престижната "Европейска награда за народно изкуство" на фондация "Алфред Тьопфер", Хамбург. Сега ансамбълът и групата ежегодно участват в международни фестивали у нас и в чужбина. Бабите и техните внучки достойно ни представиха и на "Европалия" в Белгия през 2002 г. Тази година успели да стигнат до Литва. За другата са поканени в Грузия и Словакия. "Обикновено все ни канят, но обикновено все отказваме", казва почти примирено Дина Колева. "Парите винаги не стигат, спонсори почти не се намират, особено за нас", допълва тя. При големите мероприятия им поемали всички разноски, при фестивалите обаче трябвало да се самофинансират.

"Чужденците, които идват да слушат "Бабите", са запознати с многогласното ни пеене, тъй като малко страни в света имат подобна полифония", обяснява Дина Колева. То е по-първично и често съседните тонове звучат едновременно в невероятна хармония. Звучността е коренно различна от представите за класическото многогласие и учудва с необичайната си естественост и лекота, с която се възприема. На Балканите освен нас така пеят албанци, сърби и гърци. Това, което обаче най-много впечатлява, е силата на гласовете. Бабите пеят силно и споено - и много вярно. "Просто не се мърда никъде. Не може да кажем, че това е самодейно пеене, въпреки че сме самодейци. Не може да се пее както и да е. Или се пее, или не се пее", казват професионалистките по автентичен фолклор от Бистрица.