Тестовете и ваучерите не са вълшебният меч, с който ще бъде разсечен възелът от проблеми на образованието. Те (както и съкращенията на учители, които неизбежно ще бъдат извършени) засягат функционирането на образователната система, но не и същността на образователния процес. Тестовете измерват резултати - същностният въпрос обаче е какви резултати искаме от образованието. Усвояване на определен обем знания по всеки предмет? Или на определени умения за справяне с типови житейски проблеми, пред които ученикът ще се изправи (т.е. развиване на т. нар. социална интелигентност)? Или развиване на способности за самостоятелно мислене, за да може получилият образование човек да се справя сам с нестандартни ситуации и задачи, с които неминуемо ще се сблъсква в живота и за да може все пак да дава своя по-малък или по-голям принос за развитието на същия живот, най-малкото за да не бъде толкова лесна жертва на медийни манипулации, с каквито цяла кохорта паразити (политолози, "социолози" от разни агенции, PR-чици и пр.) си изкарват хляба и сиренето, че и някои други благини.
Сигурно е, че последната цел ще се хареса на мнозина, но истината, че никой няма интерес тя да бъде постигната - учителите не желаят, защото е много по-трудно да научиш някого на самостоятелно мислене; самите ученици не го желаят, защото и за тях е по-лесно да наизустяват готови теми, колкото и лицемерно да се оплакват от това; властимащите, които определят образователните стандарти, не го желаят, защото на тях им са необходими послушни винтчета и колелца в социалната машина. Е, какво променят тогава тестовете по същество? Щели да изчезнат частните уроци? Очевидно е, че няма да изчезнат, само че сега ще ги обучават за решаване на тестове. Изчезването на частните уроци е възможно при много сериозни цялостни обществени реформи, с промени само в образователната система това е невъзможно да стане. Сигурно е, че подобни реформи няма да бъдат извършени, защото те биха променили коренно и обществото, и хората, от чиито отношения се изплита неговата тъкан.
Един от най-същностните въпроси на българското образование, който не е засегнат в статията, е мотивационният. Навремето ние казвахме "Защо трябва да го уча това" (нелюбим предмет, материал), но сегашните ученици казват вече "Защо трябва да уча?" Защо изобщо трябва да уча каквото и да било? От времената на Петър Берон и "Рибния буквар" отговорът е бил - "Учи, за да сполучиш". Но днес той не е убедителен, защото именно който много учи, той не сполучва - тук и сега. Той не е герой, а глупак, неудачник, смотаняк. Една учителка ми разказваше как децата от нейния шести (!) клас й задават въпроса: "Госпожо, ама защо трябва да учим, като ние не познаваме нито един учен човек, който може да печели пари?" Синът на мой колега пък отговаря така на увещанията да учи: "И за кво да уча, Жоро Щъркела не е завършил и гимназия, ама знайш кво БМВ кара, а па ти с тия две висши образования не можеш и парното си да платиш." Учителите от своя страна също са демотивирани и обезверени - и от ниското заплащане и ниската социална оценка на техния труд, и от демонстративното нежелание на учениците да учат (а те няма как да ги убедят, с една гола риторика не става, особено когато всеки ден обществото излъчва агресивни противоположни сигнали - случаите "Лучано", "Добрин Митев", "Делян Пеевски" и пр., и пр.).
Ето тук се вижда как проблемите на образованието не могат да бъдат решени с промени само в неговата сфера, при положение че цялостното обществено функциониране е сбъркано и дефектно. Никакви тестове и ваучери не могат да заместят липсата на мотивация.
* Мнението е от интернет-форума на "Сега"
..с пъти е повече от нарциса дето пъшка 2-3 колнки по-нагоре..
, 20 млн - за издръжка на учениците и ... 1, 5 млн лв за квалификация. Това прилича на търговия и никакво качество на образованието ... Нечистоплътна история е тази стачка - с измислените 2640 гладуващи учители и с жалката употреба на един синдикален лидер.