:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,285,373
Активни 70
Страници 11,958
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Понеже само словото пребъдва

Дали поради образователната суматоха на т.нар. "преход", или от трепетен смут пред богатото с неясни, но лъчезарни въжделения влизане на страната ни в Европейския съюз, но все по-често срещам неграмотността.
Тя не е само в това, че много юноши пишат безобразно, да речем "свадба", "бонбандировка", "ноща" и т.н. Тя е в по-мащабни дълбочини.
И едно от дъната й е в стихийното, масово убеждение, че образоваността се заключава главно в ученето на чужди езици. Един вид - за това как функционира микропроцесорът, си има техник, за Нютон и ябълката си има телевизионни игри, а за "Аз съм българче" си има периодични спорове в образователното министерство.
Пък да знаеш истински, означава главно - чужд език. Често за сметка на своя.
Българинът, който при все кусурите си притежава и едно несъмнено достойнство, вменено още от Вазов на неговия чорбаджи Марко - почти мистична тяга към учението, сякаш е на път да прати собствения език и писмо в килера, докато заляга над чужди.
Като се сетих за Иван Вазов - наскоро един умен човек, чиято свободна мисъл високо ценя, дори призова да редуцираме автора на "Българският език", ако не и да го изхвърлим изобщо от програмите, за да останат на учениците повече сили за чужди езици.
Не твърдя, че те не трябва да се учат. Тъкмо обратното. Но не преди да плуваме в своя като риба в роден вир, не преди да сме турили една уважителна китка пред Пантеона на неговите строители и майстори. Това е условие sine qua non, ако желаем и в бъдеще да черпим дребни радости и идентификационно самочувствие тъкмо от този небезкраен резервоар, наречен роден език и култура. Казвам небезкраен, защото той се пълни от говорещите и пишещите на него, особено от тези, които създават съвременната му литература. Прекъснете притоците към този водоем, и той скоро ще се заблати, ще жабуняса и лека-полека ще пресъхне - както се е случило със стотици други в историята. Не че ще е голяма трагедия за някои. И не че няма и други радости на света - има, разбира се. Но следва да се запитаме какво искаме, и като направим избор, да го следваме без много лашкане нататък - най-малкото пести енергия.
Така че, ако решим да тежим с шампионска чевръстост и адаптивност в този все по-единен свят, следва час по-скоро да се избавим от регионалния баласт на разни възрожденски патоси. Тогава можем да се присъединим към горецитирания мислител, и взаимно да се подтикваме към повече смелост.

Ще си позволя да предложа

При условие че имаме обществен консенсус в тази посока, бихме могли да подходим радикално. Като парламентът одобри, а правителството се залови да изпълнява следната програма.
Всички деца, още от люлката, да учат като пръв език не български, а - примерно английски. За след има-няма 20 години той ще преобладава в страната. А след 40 българският ще стане екзотичен раритет.
Предимства:
-ще се спестят много, ама много пари, които сега отиват за езиково обучение
-тази лингвистична революция сама по себе си ще привлече инвестиции; по-добре да правиш бизнес, където всички те разбират лесно, нали
-страната ни ще подсмихва отвисоко, при това не само организационно, но и политически, на комуникационните трудности, които ще имат да преодоляват останалите страни. (Най-малкото, ще си знаем мястото в един конфликт - в редичката след Австралия и Нова Зеландия, примерно.)
Е, има и недостатъци. Сещам се за един, ама съществен.
- Ще сме чужденци навсякъде, особено тук
Защото зад езика стоят знаци и символи, стоят поговорки и воденици, стоят ниви и ханове, стоят любов и песни, стои мъка и заблуда. Все собствени.
И най-вече, стои омайната радост на стопанина и първопроходеца.
Тази, която кара стареца да не иска да ходи в старчески дом, дори луксозен, а да си предпочита схлупената, но обичана собица. И тази, която кара ученика, дори да е отличник, да не се чувства на място в новото, но чуждо училище.
Малката Десислава Стоянова, лауреат на втора награда в литературния конкурс "Европа в училище" във възрастова група от 5 до 9 г., споделя така очакванията си от присъединяването на България към ЕС:

Всички деца
да живеят добре,
семейство да имат,
да ходят на море.
Да имат играчки -
кукли, камиони,
да ядат на воля
шоколади и бонбони.

("Децата на Европа")

Което си е честна и прекрасна детска представа за един бъдещ и обединен континент. Особено когато шоколадите и бонбоните не са ти достатъчно в настоящето.
Понякога и един народ може да се държи като дете. Но може да се държи и като Паисий, или - по-добре, като монаха Висарион, написал още през XIV век в "Гробът-отечество":

Понеже всички трябва да умрем,
Като смъртни човеци,
И да оставим всички хубости на този свят,
а ние сме се родили голи
и голи ще влезем в земята -
от нея бяхме взети.
Както рече апостол Павел:
Всяка човешка слава е като трева.
Тревата изсъхва и цветът й отпада,
А словото пребъдва в род и род...*

----------
* Текстът е от приписка в Патерик, писан в "лаврата на безплътния първовоеначалник Михаил, при управата на архимандрита господин Никодим, при христолюбивия и благородния цар Иван-Александър, който владее българското и гръцкото царство, в годината 6854 (1345), индикт 14".
15
2648
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
28 Ноември 2005 21:38
Авторе, не е чак толкова необходим английският. И не е толкова трудно да се научи на работно ниво. И тези, за които владеенето на един език е върха на образованието (или сладоледа), обикновено не го научават. Чуждият език (обикновено английски) е само един от инструментите, които владее нормалният съвременен работещ човек, за да може да работи, да създаде нещо, та да остане от неговия труд и за изхранването на пишман-интелектуалци.

____________________________________
Внимавай какви договори сключваш, че може да се наложи да ги изпълняваш!
28 Ноември 2005 21:49
Не съм притеснен за литературният български, на него се е писало и пак ще се. Другият, говорния се променя, навлизат нови думи, той е за връзка с другите по света, лошо няма А за духовноста, не eзика, мислите ни издигат при дедо Господ, той знае всички езици
А апостол Павел трябва да се слуша, че е суров и страшен

Редактирано от - Пейчо Пеев на 29/11/2005 г/ 00:41:18

28 Ноември 2005 22:03
" Знанието на английски език е мощно оръжие на човека в борбата му за оцеляване" Карл Маркс.
След 20 години, докато научим кой деца, кой внуци на майчин английски, и пак ще се наложи да се плащат луди пари за езикови курсове - по китайски.
Междувременно - подигайте нивото по устройство на автомат "Калашников".
28 Ноември 2005 23:57
Не се сещам Андрей Райчев, който е визиран тук, да е отхвърлял Вазов или българският език. Ламбовски заблуждава!
Това е все едно да напиша тенденциозна статия с мнението "учителите искат пари, но няма да получат заплати по 5000 евро месечно, гадните наглеци".
29 Ноември 2005 00:40
>>><<<
Ами ако не е визиран Райчев, а Волгин да речем, кво ш кайш...
29 Ноември 2005 00:56
>>><<<
Към края на миналото хилядолетие се зараждат две основоположни идеи - едната е да се образува НРБ като една съветска република, а другата като нов щат към USA. Втората идея е съпроводена от маса положителности:
Дава на USA още едно хилядолетие история, научава ги на десетична система, при което те вече могат да си изброят пръстите, слага им една зелена ивичка във флага и още една звездичка и най-важното - прави ги европейци....Е, не се прие мааа му, ама както е тръгнал пълзящият прос..цес, скоро ще сте там, т.е. Тук...а?....
29 Ноември 2005 01:14
Присъединявам се към Манрико че ако някой не знае майчиния си език, няма голяма вероятност да научи добре и чужд такъв. Освен това какъв смисъл има да знаеш пет езика ако нямаш какво да кажеш? А, да: можеш да разбираш по-добре и да изпълняваш по-бързо заповеди..
29 Ноември 2005 02:08
Стихотворението на детето е много хубаво и не се различава от стихотворението, което би написало и дете от нашето поколение в края на 60-те години.
*
Много хора с претенции и с техническо, медицинско, счетоводителско и друго висше образование на форума не само не владеят добре родния си книжовен език, но и не разбират лесни текстове с обществено съдържание, не могат и да прилагат законите не формалната логика към тях.
*
Съз знаенето на чужди езици България е по-назад от съседна Гърция и по отношение на обикновения човек от по-старо поколение - и от съседна Турция. Няма да се сравняваме с Индия, че е бивша британска колония.
29 Ноември 2005 02:16
Авторе, неса ти ясни нещата. Аз съ сигурен че по чуждестранните форуми и специално в американските поне 2/3 от прякорите (никовете) са на български.
29 Ноември 2005 10:23
Тезата на статията е абсолютно вярна и такава тенденция се среща често!
Както и още една, бая досадна - да се изполват в разговора англицизми!!!!!!

А, и един въпрос - Какво е раритет???
29 Ноември 2005 10:32
Стиховете на малката Десислава ми припомниха за собственото ми детство. Тогава не се и говореше за ЕС, но мечтите ни бяха същите.
Лошото е, че много лелки и чичковци виждат нещата по същия начин както Десислава...
Часовете по роден език в училище са напълно достатъчни. Но вместо да се учи сухата теория на родната граматика толкова задълбочено (това би имало смисъл при изучаване на чужде език, а не на родния) трябва да се обърне много повече внимание на правописа и пунктуацията. Защото след толкова години едва ли някой от нас, освен учителите, прави разбор на изречение (подлог, сказуемо, допълнение), но всеки от нас пише на български. Затова ударението в изучаването на родния език трябва да се постави върху правописа, а не върху граматиката.
29 Ноември 2005 10:52
Това със съюзите е вечна история , разказвана също и от великия руски поет Некрасов:
Воспитательница в детском садy говорит детям:
- В Советском Союзе каждый сытно ест и красиво одевается. Люди живyт в прекрасных квартирах. У всех детей много красивых игрyшек ...
Вовочка расплакался:
- Хочy ... Хочy ... я хочy в Советский Союз!
29 Ноември 2005 11:35
И докато навремето некои говорели на немски само с конете си, у нас искат и краватарите да говорят с кравите на английски.
.
Иначе аз примерно бих искала да се заложи повече на езика на логиката, що е го Манерко, кво като знае чужд език.


_______________________
Никой не може да ме накара да спазвам договор, който не съм подписвал.
дон Хуан
29 Ноември 2005 19:21
От писалите досега няма нито един, който да е изложил мислите си без нито една правописна или пунктуационна грешка.
29 Ноември 2005 20:04
..може би е затова, щото не пишеме на английски
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД