Един от основните проблеми пред българските учители е как да направят учебното съдържание достъпно и актуално. Ако знанието не е обвързано с конкретна прагматична насоченост, то за учениците е излишно. Може би сред най- "безполезните" предмети е литературата. За предубедения човек тя е наука, която развива мисленето, говоренето, общата култура, грамотността, духовността... За съжаление, за ученика всички тези практически умения остават абстрактни и далечни.
Учителят по литература трябва да се конкурира по атрактивност с холивудските мегапродукции; Дон Кихот се съревновава с Батман; дядо Горио с дон Анхел от поредния латиноамерикански сериал; Бойчо Огнянов - с героя на Мел Гибсън от "Смело сърце"; вместо да се прочете "Илиада", се гледа филмът "Троя"; животът на семейство Х от филма Y е по-интересен от съдбата на героите в романа "Тютюн". На този фон учителят по литература често изглежда като анахронизъм, изправен пред класа с книга в ръка. А когато рецитира произведения, учудването на аудиторията е пълно.
Проблемите в образованието по литература може да се разглеждат в два плана: учебното съдържание и навиците за учене. Така преподавателят трябва да се бори със задължителния административен минимум, от една страна, и недостатъците на времето, от друга.
Учебното съдържание по литература в горен курс обхваща образците на световната и българската литература. Произведения, издържали проверката на времето, и изучавани поколения наред. Днес обаче те стоят дистанцирано от интересите на подрастващите. Шекспир е актуален винаги, но неговият език е трудно разбираем; дилемата на Хамлет е непонятна за съвременните ученици, но любовта между Ромео и Жулиета е близка до тях. Но в редовните часове по литература се изучава "Хамлет", а не "Ромео и Жулиета". Вместо жизнерадостната и четивна творба на Бокачо "Декамерон", авторите на учебното съдържание по литература за 10 клас са предпочели "Ад" на Данте Алигери. Вярно е, че с Дантевата творба се поставя началото на съвременната европейска литература, но колко са в България прочелите и разбрали това произведение? "Приказка за стълбата" на Хр. Смирненски е заложена в учебниците по литература за 8 клас. На тази възраст (15 години) човек все още няма развито алегорично мислене и на практика произведението остава неразбрано (добре, че се изучава отново в 12 клас). Без коментар остава изучаването на приказката за възрастни "Малкият принц" на Екзюпери в начален курс!
Образователната система е консервативна, тя трудно приема новостите и промените. Това донякъде е положително качество, защото е превантивна мярка срещу всеки нов министър, решил да прави "грандиозни" промени, и е признак на традиция и приемственост. Но от друга страна, последните 15 години от българския обществен живот са много динамични. Появиха се нов тип медии (интернет), пазарът се отвори за чужди телевизии, между които и много с изцяло документален характер. Информационният поток е огромен. Всичко това налага нов подход в избора и предлагането на учебно съдържание. Необходимо е то е адекватно на възрастта на обучаваните и на изискванията на времето, а сред методите на преподаване все по-често да присъстват съвременните технологии.
Проблемът в часовете по литература не е само в избора на произведения. Другият, по-сложният проблем, отново следствие от новите източници на информация, е липсата на навици за четене и учене. Творба с обем една страница звучи заплашително, а произведение като "Под игото" направо стряска. Четенето е социален феномен. Чрез писмения текст се запазва паметта на човечеството и тя се предава на поколенията. Четенето е последната крачка преди писането, а от там до мисленето разстоянието е малко. Усвоил и това умение, човек от "консуматор" на факти се превръща в носител на познание. В този ред на мисли адекватно е да се постави въпросът - подготвени ли са за живота учениците в края на своето образование? Притежават ли социални умения и навици? Безспорно те се ориентират добре в света около себе си, една част от тях работят през лятото, за да помагат на родителите си. Но могат ли да разсъждават? Могат ли да защитават мнението си и да спорят градивно? Да напишат молба или CV според утвърдените модели и без правописни грешки? Или в популярна телевизионна игра от предложените четири възможни отговора да познаят как се е казвала съпругата на Христо Ботев? Или по-страшно - имат ли навици да се трудят? Защото първото умение на труд, което усвоява човек последователно и целенасочено, е ученето. А дали в училище не придобиват умението да паразитират? Въпроси, на които точно в този момент категоричен отговор не може да бъде даден. И за съжаление, когато го получим, може да бъде вече късно. Трябва ли цяло едно поколение да става жертва на недомислиците, апатията и безсилието на обществото?
*Авторът е учител по литература
"Четенето е последната крачка преди писането, а от там до мисленето разстоянието е малко."
Значи какво, ние "не пишещите" не мислим така ли...?
Без родителите и съответно учениците да са стигнали до извода за необходимоста и полезноста на образованието е абсолютно обречено всякакво усилие от старана на даскалите.Насила можеш да вземеш, но не да дадеш.Голяма идитщина ми се струват напътствията от вида, че едва ли не учителите требе да се праат на шоумени та белкем некой потомствен тъпак да им обърне внимание 
Е' го и FL 'собствени' виждания по въпроса..Защо пък требе насила да чете там некаква си бугарска литеретура 
), а не единствено "тема" в художествено-научен стил с изкуствен патос.
), ще си присажда ли цици Азис, бисерите на проф.Вучков и прочие простотии , които бавно , но сигурно запълват духовният кръгозор на младия българин...
USA2-2, типично по тексаски...
Обучението по родния език би трябвало да даде като резултат поне възможност за комуникация с минимум грешки, дължаши се на недоразумения. Вместо това и поради залитане по "литературни" изразни средства сме ежедневни свидетели на медийни "професионалисти" (да не говорим за останалите), които не могат да формулират и най-банална мисъл, без да се повторят и потретят...