За първите си сто дни правителството отнесе доста критики. Злите орисници обаче му поднесоха и един огромен подарък - предрекоха му много дълъг, макар и много бурен, управленски живот. Орисаха го да изкара пълен мандат, в случай че не го застигне социална революция. Между стрелите на гнева си те се врекоха в опозиционно послушание и вярност към статуквото.

Първо Иван Костов, който последен може да бъде заподозрян в симпатии към правителството, му прогнозира пълен мандат заради внушителното парламентарно мнозинство. Лидерът на ДСБ някак примиренчески заключи, че е нереалистично да се мисли за предсрочни избори. Така най-непримиримият опонент на управляващите в парламента



подкрепи, макар и с отвращение, статуквото



След него и лидерът на ССД Стефан Софиянски заключи, че хората са уморени от избори, а и никой не им е обещавал предсрочни парламентарни избори по време на кампанията (сякаш че разпускането на един кабинет може да бъде част от предизборната програма). И той се вкопчи в статуквото, но с европейски аргументи - нямаме интерес от предсрочни избори нито преди, нито след 1 януари 2007 г.

Преди дни Петър Стоянов откачи няколко полупразни вагона от одесарската композиция, за да може локомотивът на СДС с нов устрем да се впусне към вярната си гибел. Статуквото за сините е форма на трудоустройване.

За ДПС статуквото е идилично състояние. Статуквото там се превежда като равновесие. Когато е в равновесие, на балансьора не му се налага да ръкомаха. Ръцете му са свободни за друго.

Основният заподозрян за евентуален разпад на мнозинството - НДСВ - също



няма интерес да клати управленската лодка



Играта на царистите е да създават непрестанно чувство на несигурност у партньорите си, за да им извиват ръцете по определени важни въпроси. Тъкмо това въртеливо движение на жълтите оставя измамното впечатление за нестабилност, но в действителност те са последните, които желаят предсрочен вот.

Така, под булото на изкуствена опозиционност, всички парламентарни партии изглеждат решени да бранят сегашното положение. Защо? Ами просто защото политическият ни елит се чувства застрашен от народната апатия, особено след последните парламентарни и частичните местни избори. Защото политиците правилно чувстват, че полето за злоупотреби с доверието на избирателя се е свило до нищожни размери. Защото съзнават, че корените им са плитко под жълтите павета, а не сред хората.

Хамлетови съмнения терзаят душите политически. Класата е изправена пред драматичната дилема от типа на "to be or not to be". Евентуални предсрочни избори са заплаха за политическото оцеляване на голяма част от сегашните парламентарни партии. При нова предсрочна проверка на доверието ССД, ВМРО, БЗНС-НС, Гергьовден, НС-БЗНС и просто БЗНС несъмнено ще бъдат декласирани от парламента. Под голям въпрос е и политическото бъдеще на класици като СДС и ДСБ. Един провал на тройната коалиция ще запрати и трите субекта назад, без да има валиден заместник-кормчия на държавата. И тази обща угроза някак си сплотява всички, подобно на



съучастници в престъпление



Изхабеният и прашасал политически елит от последните 15 години е в кръгова отбрана срещу своите многократно лъгани избиратели. В негласен заговор за запазване на статуквото. "Какъв е интересът ни да бутаме правителството, щом като не гласувате за нас!" И така ще бъде до края на мандата, освен ако не избухне народна революция. Или при много грубо неразбирателство между коалиционните партньори. Но тъй като хората са прекалено обезверени, трусове до 2009 г. едва ли ще има.

Положението е като в оня безумен сериал за Реймънд. Може да е идиот, може да е малоумен, може да е пълен нещастник, но всички го обичат.

Един гръмък провал на правителството ще обслужи единствено каузата на национал-популистите. Затова останалите опозиционери ще крепят статуквото - докато бъде неутрализиран феноменът "Атака" и докато политическата каста измисли оня виртуозен ход, който ще й позволи победоносно прегрупиране. Заблатеното статукво обаче е идеалната хранителна среда за националистите и времето обслужва тяхната кауза.