Идеята за диференцирано плащане на труда на преподавателите среща отпор и сред учителите, и сред синдикатите. |
Има обаче в нашето съзнание едно нещо, което е много по-силно от всякакви либерални утопии. И това е схващането, че
трябва да бъдем обгрижвани
Непрекъснато, от всички страни, с всички възможни средства. На въпроса защо, за бога, трябва постоянно някой да ти създава всевъзможен комфорт, средностатистическият българин със зле прикрито възмущение отговаря: "Как защо? Защото съм умен, красив и талантлив! За това!" Доказателства за истинността на подобни твърдения никой не привежда. Даже ще има учудване, ако някой ги поиска. Защото масовият българин, в чието съзнание властват историческите клишета и днешната псевдопатриотична риторика, е стопроцентово убеден не само в космическите измерения на величието на хан Аспарух, но и в собствената си неповторимост. И поради такива причини очаква към него да се отнасят като към неповторимост. Тъй като това не е възможно, той се ядосва, псува държавата и, в краен случай, може да погладува.
Типичен пример в това отношение са учителските протести. Възрожденското клише за "даскала, кмета и попа" така и не може да напусне преподавателското съзнание. Стачкуват хората за пари. Никой не спори,че заплащането им е ниско. Споровете започват тогава, когато стане дума за качеството на труда им. Колко от гимназиалните учители знаят какво е "enter", колко от тях влизат в интернет, четат ли специализирана и общопедагогическа литература? Като гледам какви са знанията на днешните ученици, съм склонен да дам отрицателен отговор на тези въпроси. Ако днешните протестиращи бяха истински професионалисти, нямаше да се налага родителите на техните питомци да дават колосални суми за частни уроци - и за влизане в елитните гимназии, и за влизане в университетите.
Образованието, като всяко друго нещо в днешния свят, е продукт. И той има определено качество. При това измеримо качество. Когато за един ученик няма особено разлика между Никола Вапцаров и неговия съфамилник Къци, значи качеството е обидно ниско. А след като резултатът от труда ти е плачевен, е доста нагло да искаш да ти увеличават заплатата.
Всъщност учителските стачки и подкрепата, която те срещат сред голяма част от населението, са важни дотолкова, доколкото илюстрират масовото българско мислене. Мислене, основаващо се на презумпцията за жестокост на отговорните фактори, които не искат да вдигнат заплатите на гениалните. Ами че нали ни е социална държавата, дерат се българите, значи трябва да се грижи за нас, за всички нас!
Като неразделна част от тази грижа се приема и
постоянното раздаване на пари - под формата на премиални,
надбавки, 13-и и 14-и заплати. Понеже съм човек, който живее от труда си, а не от няколко магазина на "Витошка", нямам нищо против финансовите бонуси. Даже напротив, много им се радвам. Само че съм категорично против това те да се раздават на калпак. Така и не успявам да разбера защо всички, повтарям - всички, бюджетни служители трябва да получат 13-а заплата?! Убеден съм, че сред тях има много способни и работливи хора. Смятам,че те трябва да получат тринайста, четиринайста и петнайста заплата. Обаче за да се случи подобно чудо, другите, т.е. мързеливите и некадърните, не трябва да вземат нищо. Представяте ли си какво ще стане, ако бъде въведена подобна практика? Ще започнат такива протести, в сравнение с които революционните ексцесии ще ни изглеждат като аристократично общуване. "Как така някои ще получават, а други -не!,- ще възроптаят сънародниците ни. Нали живеем в социална държава! Значи трябва да има за всички!" И в тази егалитаристка вакханалия абсолютно ще се загуби идеята, че когато има за всички, всъщност няма за никого.
Идеята за всеобщото равенство никога няма да се загуби по нашите земи. Тук за най-голяма ерес се приема схващането, че даден индивид може да е по-способен от другите и да дава по-добър продукт. Съответно схващането, че за по-добрия продукт се дават повече пари, в България тотално отсъства. Не може в социалната държава някой да взема повече от друг -така разсъждава българинът и силно намразва всеки, чиято заплата е по-висока от неговата. Единственият начин да няма омраза е доходите на всички да са еднакви. Или почти еднакви. Само че това вече сме го живели. И ако паметта ни не е заплашително излиняла, би трябвало да си спомним, че този живот не доведе до нищо хубаво.