Заедно с Джордж Смит, шеф за Изтока на един от най-известните световни музеи, българинът открива и разчита клинописното писмо.





През 1876 г. един българин се скита из древната южна част на Персия и открива клинописното писмо. Чиста случайност, би си помислил някой. Но да приемем и факта, че случайностите понякога имат странната способност да са низ от закономерности.

А когато става дума за котленеца Петър Матеев, то по-точно е второто - закономерността.

Той произхожда от стар възрожденски род. Това едва ли е откритие когато става дума за Котел и котленци от старо време. А иначе предците на Петър Матеев се занимавали само с овцевъдство и години наред се прехвърляли пролет в Добруджа с големите си стада и се завръщали в котленските къшли в късна есен. Те освен това тачели науката и образованието, а и онова българско "на ползу роду".

Прапрадядо му Хаджи Георги е роден около 1740 г. и е изографисан в Зографския манастир като негов ктитор. Синът му Матей пък станал ктитор на бургаския манастир "Св. Атанас". Пръв от рода в Цариград се прехвърля дядото на Петър, а неговият син Матей учи в най-добрите училища и е съученик на идеолога на освободителната борба Г. С. Раковски.

Петър Матеев е роден на 10 февруари 1850 г. в Котел. Започнал да учи в гръцкото училище в родния си град, но едва 11-годишен баща му го прибрал при себе си в Цариград. Представил го в дома на Гаврил Кръстевич, който след разделянето на България от Берлинския договор става губернатор на Източна Румелия, и на американските мисионери д-р Ригс и д-р Лонг. Ригс е първият преводач на



Библията на български



в сътрудничество с Константин Фотинов.

Американците дотолкова се впечатлили от будното българче, че го изпратили да учи на остров Малта в едноименния колеж, като му отпуснали стипендия от "Фонда за издръжка на деца от Изтока", който си съществувал и тогава към Американския сенат. Там Петър Матеев, както свидетелстват спомени на негови съвременници във фонда му в БИА на Народната библиотека "Кирил и Методий" си докарал доста бели със своя прям език, но пък научил добре английски. За зла беда закрили колежа през 1866 г. - времето на Гръцкото въстание, в което участва и капитан Петко войвода. Матеев се озовал пак в Цариград, където завършил Робърт колеж. Макар и доста състоятелен за времето си, баща му не го оставил без работа в очакване на някоя добра службица, а го изпратил при д-р Лонг. Той го препоръчал на английската поща в Цариград. Скоро го препратили в новосформирания отдел за научни пътешествия, както пише в биографията му, пазена във фонда "Петър Матеев" в БИА. Скоро от Лондон пристигнала англичанка, която искала да обикаля из Анадола, Диарбекир и днешен Ливан. От Бейрут се качили на кораб и заради научните интереси на англичанката се озовали в Кипър. Тук Петър Матеев от придружител на знатната особа се превърнал в



изследовател на античността



На острова на Афродита се сдобил с няколко находки, които с багажа си отнесъл в Цариград . Какво е говорила англичанката за младия си придружител на чаша чай из висшето лондонското общество си остава тайна, но на следващата година в Цариград пристигнал д-р Джордж Смит, шеф за Изтока в Британския музей, който поискал за придружител Петър Матеев. Смит имал за задача да изследва древна Месопотамия, а негова лелеяна мечта била да направи разкопки на руините в Ниневия. Като разбрал за това, приятелят на Матеев д-р Лонг го изпратил с думите: "Пазете морала си!" Вероятно е имал предвид отношението му към находките, които ще открият в сърцето на древните цивилизации. Английският консул в Цариград Сам Филип Франуол пък, познавайки характера на своите сънародници, които вече са колонизирали тези места, предположил, че с български паспорт на Матеев ще му бъде трудно из земите на Древния Изток и решил, че той трябва да стане англичанин. Искането си пред своите шефове той формулирал: "За по-добро изпълнение на службата ще му е необходим английски паспорт" и вместо Петър Матеев се появява...Пит Матюсън.

Джордж Смит и Петър Матеев отиват в параход до Александрия, но нямат време да се наслаждават на прочутия сфинкс, а продължават към Алеп и тръгват по поречието на Ефрат. След завръщането си в Цариград Матеев свидетелства, че по пътя видял изписани на камък имената на няколко българи, които били заточени там. В Алеп намерили доста камъни



с надписи с древно писмо



Увлечени във вихъра на откривателството, попитали няколко араби дали знаят за други камъни с надписи. Те му показали още един. Д-р Смит бил запознат с древното писмо и едва прочел надписа, припаднал от вълнение - на камъка пишело, че тук е била старата хитанска столица Хиерополис. Камъкът бил добре опакован и изпратен в Британския музей. По препоръка на д-р Смит Матеев започва кореспонденция със С. Л. Вулм, ръководител на разкопките в столицата на Халдея, град Ур. После продължили търсенето в град Каркемиш . На база на откритото от тях специалисти от Британския музей правят разкопки едва през 1911, 1912 и 1919 г.

Изпълнили мисията си, българинът и англичанинът, се отправят към Вавилон, който е на около 50 километра от Багдад. Д-р Смит знаел, че до това време в древния град още не са правени разкопки. Като пристигнали в града двамата си накупили на ориенталския пазар няколко плочки с дължина 5-7 и широчина 4-5 см., прилични на тухлички, на които било запазено древното клинообразно асирийско писмо. Когато ги разчели, нещо което до този момент



никой в света не е направил,



се оказало, че не носят кой знае каква историческа информация - били договори за покупко-продажба.

Оттам двамата се отправят към град Киркук, днес доста известен покрай войната в Ирак. Там останали потресени от факта, че местните жители от тъмни локви с кофи гребали някаква мазна течност, която горели и приготвяли яденето си на пламъците й. И двамата разбрали, че това е петрол. Нефтодобивът около Киркук започва едва през 1932 г.

Оттам през Мосул се озовават в древна Ниневия. Д-р Смит реализира мечтата на живота си и с Петър Матеев започват разкопки. Всички находки още тогава са



изпратени в Британския музей



Двамата затварят кръга на своята древноперсийска обиколка и се озовават отново в Алеп. И както често се случва на мнозина едва-едва докоснали мечтата си, тя да се изпепелява, д-р Смит се разболява, когато пресичат обратно река Ефрат. Петър Матеев намира някакъв хекимин (лекар) в Алеп, но той не успява да спаси англичанина. Д-р Смит умира от изтощение. Петър Матеев го погребва в Алеп, а всички находки, предава на Британския музей.

През Александрия поема обратния път към Цариград. Първата му работа е да напише подробно писмо до Британския музей за това какво са открили и как е минала обиколката им, както и за причините за смъртта на д-р Смит. В резултат - получава благодарствено писмо и доста прилично за времето възнаграждение.

По време на Руско-турската освободителна война Петър Матеев отново пътешества. Отива в Триест при английския консул, който му издава нов паспорт със старото име Матюсън и се озовава в щаба на руснаците-освободители. Там е



арестуван като английски шпионин



и изпратен в затвора в Кишинев. Освобождава го не друг, а Евлоги Георгиев.

През 1880 г. Петър Матеев се жени за Матилда Попович, дъщеря на възрожденеца Костаки Попович, един от основателите на българското книжовно дружество в Браила. Изглежда, че духът на пътешествията в него ще угасне и ще запуши семеен комин. Нищо подобно не се случва.

Младоженецът е назначен като комисар на княз Александър Батенберг за английското пътно дружество (б. а. - и тогава на мода са смесените дружества), сменя няколко работи, докато стане директор на пощите и телеграфите в София. През 1897 г. е консул в Одрин. В дома му гостуват известните братя Бъкстон - Ноел и Лиланд, на които днес в София е кръстен един квартал и г-жа Кинг Луис, благодетелка на пострадалите от войните и депутат в английския парламент. Негов приятел е и журналистът Джеймс Баучер.

През 1904 г. Петър Матеев е назначен за комисар на



българското изложение в Сент Луис, САЩ



Докато урежда изложението е натоварен със задачата да открие българско дипломатическо представителство в Атина. Свършва тая работа и отново се отправя за САЩ. По пътя научава, че е загубил доверието на министър-председателя Рачо Петров и министъра на земеделието Никола Генадиев.

За това как е минало изложението и какво са показвали българите там е показателен факта, че са били отличени от американците с 56 медала. По това време Матеев се запознава с Чарлз Крейн, меценат на славянски художници в САЩ, който две години преди това е основал славянско училище в Чикаго. От колекцията му най-голяма слава добиват картините на чеха Антон Муха, а в нея са и платна на Врубел, Верешчагин, Репин, Рьорих и дори една картина на нашия Антон Митов. Тази страст се предава и на сина му Джон и в Рим през 1922 г. той предлага на



Владимир Димитров - Майстора договор



да откупува картините, които ще нарисува за 4 години напред срещу 40 000 лири.

На 11 май 1904 г. Матеев е уволнен като комисар на изложбата, защото бил злоупотребил с 60 000 златни лева. Започва разследване, което доказва, че нищо подобно не се е случило. Обвиненият иска среща с министър Рачо Петров, но той не го приема и нарежда на подчинените си да му предадат, че е назначен за дипломатически агент в Атина.

Завръща се в София и посвещава живота си на благотворителни каузи. През 1917 г. пише писмо на американския президент Уидроу Уилсън, създател на Обществото на народите, да не обявява война на държавите от Централна Европа. После става инициатор на апела на завършилите Робърт колеж българи да защитят интересите на победената в Първата световна война България. На 23. ХI. 1918 г. отправя трети апел към американския президент да се застъпи за България при преговорите в Ньой. Кой ли да го чуе?

Петър Матеев умира през 1940 г. На него котленци дължат библиотеката музей, която им подарява На народната библиотека завещава пък цялата си лична библиотека.