Представената от МОН пред депутатите от парламентарната комисия по образование стратегия за развитието на образованието до 2015 г. не е коалиционен документ и не е получила политическо одобрение от БСП и ДПС. По лансираните в нея идеи тепърва ще се търси съгласие. Това коментираха пред "Сега" народни представители от БСП и ДПС. Иначе те приветстват документа, защото давал основа за дебат.
Множество от идеите в стратегията копират предложената от НДСВ в предходния мандат концепция за просветата. Сред най-ключовите промени е новата структура на образование. МОН предлага задължителното образование у нас да е до 10 клас, за да се изпълни конституцията. Тя изисква децата да учат до 16 г., което се пада в 9 клас. Сега задължителен е 8 клас. След 10 клас учениците държат изпит за проверка на знанията, на чиято основа могат да сменят училището си. Тогава започва вторият гимназиален етап - 11 и 12 клас. Идеята е цялата профилирана подготовка да бъде изместена в него. Общообразователният мининум - това, което държавата счита за важно да знаят всички деца, независимо от типа училище,- ще се побере в първия гимназиален етап - 8-10 клас.
Основното образование трябва да бъде съкратено с 1 г. и децата ще завършват вместо в 8, в 7 клас. Целта е учениците да сменят училището по едно и също време. Така ще се реши и проблемът с получаването на диплома за основно образование в друго училище, в което учениците са учили само 1 г. МОН предлага още всички училища да преподават интензивно език в 8 клас.
Според Валентина Богданова от КБ има опасност децата от малки населени места да останат само със 7 г. обучение, както и много ученици да загърбят училище в края на 10 клас. Лютви Местан от ДПС също е резервиран към предложената структура.
