|
Кръгът от теми, които уж се дискутират с населението, е изключително широк. По правило обаче, когато си очи в очи със собствения си народ, трябва да му съобщаваш само лицеприятни новини. Иначе не можеш да усетиш народната любов. Така например, можеш да му съобщиш, че ще намалиш цената на тока (парното или телефоните) и данъците. Че ще откриеш проход под Шипка, на Маказа, ще построиш транспортен коридор номер еди-кой-си, ще разрежеш лентата на някой виадукт, ще докараш инвеститори и прочее лакардии, които обикновено остават в пожелателно наклонение.
Хъсът за общуване с електората увяхва, щом някой невъздържан любопитко попита дали софийските господа биха могли да гледат дете с 15 лева на месец. Но това са рисковете на политиката в условията на демокрация.
Идва сезонът на обиколките из страната, обикновено той се открива грандиозно от съответното политбюро и носи гръмко и зловещо мото. Политиците си разпределят туровете, начертават се маршрутите, най-опитните поемат най-тежките райони и започва републиканското състезание
"Кой ще се гмурне по-надълбоко в мътните народни води?".
Състезанието е с правила, утвърдени за десетина години от сини и червени. Задължително е разпръснатите из страната политдейци да се срещнат поетапно с: местните културни деятели, едва мърдащите от данъци и бюрокрация бизнесмени, кметове, областни съветници и управители и накрая, непременно, среща с широката общественост на град N.
Новият отбор - на жълтите - също направи, каквото можа. Преди дни завърши обиколката на партийния елит на НДСВ, назована със, според някои, циничното име "България има нужда от всеки". След обиколката политсъветът на царя се събра, направи разбор на срещите, даде си равносметка и остана да виси единствено въпросът, зададен от една радиожурналистка: "Каква нужда има България от НДСВ?".
В битката за спечелване на сърцата на провинциалните кибици (от каквито обикновено се състои публиката по посрещане, дискутиране и изпращане на официалните лица от София) се включиха всички зам.-шефове на управляващата партия, плюс главсекът й. Единствен Симеон Сакскобургготски не успя да вмести електорален тур в наситената си програма на цар-премиер-лидер.
Всеки от обикалящите родината даде всичко от себе си, за да разкрие прелестите на новата партия, да приласкае неуверените в лоното на НДСВ, да начартае светлите бъднини на населението под топлата грижа на Партията. По предварително разработен сценарий и мало, и голямо трябваше да слуша и цъка в захлас и да играе ролята на душеприказчик на политиците. Цъкане обаче нямаше. Затова в надпреварата кой ще блесне по-ярко пред електората, най-първите политици в Двора един през друг
заразправяха работи, за които после сигурно горко са съжалявали,
че са ги казали. И сто на сто са сумтели обяснително на килимчето то ли във Врана, то ли в Минсъвета.
Палмата на първенството, без всякакво колебание, трябва да бъде почетно връчена на военния министър Николай Свинаров, който се яви пред гражданството от няколко региона в друго свое качество, за което един Симеон знае защо му е присъдено - зам.-председател на НДСВ.
"Живеем във фаза на медиен капитализъм с най-див характер", ожали се Свинаров пред учредители и симпатизанти на движението в Плевен. Ще рече човек, че пред електората говори комунистическият лидер Владимир Спасов, а не вестител на Новото време, изповядващо баш капитализъм, па макар и християн-демократически.
Откровението бе предизвикано от въпрос на яростен защитник на партийния централизъм, който съвсем на място направи остра забележка, че директивите на НДСВ не стигат по места (ми това си е проблем, съществуващ откакто се закри стройната организация на БКП!), и строго запита няма ли царските хора да си направят свой вестник. Това би било добър начин народонаселението да се вслуша в ценните указания от Центъра.
"В момента обсъждаме схемата за създаване на собствени вестник - официоз, радиостанция и телевизионен канал", успокои министърът. Дали в скоро време не се очаква НДСВ да купи права от някой спътник в Космоса? Тъй фундаменталното историческо дело на Партията ще стига и до други народи.
Майтапът настрана. Свинаров, въпреки че е доста сладкодумен, е все пак опитен адвокат и едва ли би му хрумнало да изговори подобни нелепости пред софийските журналя, които дебнат за всяка дума, казана накриво.
В Плевен обаче министърът може да си отпусне душата. Той е сред свои, пеленгаторите от София са далеч, избиратели с вид на фенове го подтикват да помечтае на глас. Затова т.нар. зам. се впуска още по-напред: той казва, че "политиката на медиите се отразява най-зле върху дейността на НДСВ". Медиите не предавали информациите от царското движение в цялата им пълнота и точност. Ей затова управляващите щели да си направят собствени медии.
Лошо, Свинаров, лошо! Както се казва,
на крив министър, медиите са му виновни.
Ами какво ще си помислят потенциалните кандидат-членове на НДСВ, чули заветните министерски слова? Ще си рекат, че най-големият враг на Тяхната партия са журналистите. Ако мозъчният тръст на царската партия е стигнал до подобно обяснение за неуспехите на управляващите, значи силно подценява избирателите.
Той, военният шеф, има опит като дързък новатор на идеи. Нали пак Свинаров се изпусна, че е най-добре всички парламентарни групи да се самозакрият в името на НАТО. Запознати твърдят, че след като подхвърли тази идейка, министърът е имал остър и напрегнат разговор с когото трябва. Вероятно и след плевенските си раздумки е бил привикан. Ако не е, значи царят съвсем му е отпуснал краят.
За финал зам.-партийният шеф се похвали пред широката общественост в града, че НДСВ няма да лустрира никого, докато изгражда структурите си. Полетът на Свинаровата мисъл стигна до там, че той тържествено обеща: "Идеята е НДСВ да има свои клубове във всяко селище, дори там, където се е записал само един член".
Ех, блажени са провинциалните слушатели на партийни мъдрости. Поне в рамките на една среща, могат
да повярват в чудесата, за които са гласували.
Направо във врата на Свинаров по време на републиканската обиколка през цялото време дишаше друг апостол на новото време - Веселин Близнаков. Нему бе поверен, по думите на пресаташето Венцислава Ачова, най-тежкият район - Враца, Монтана и Видин. Там, където бедността и безработицата надхвърлят всякакви разумни статистики, главсекът на НДСВ трябваше да посее семето на вярата в царското дело.
Подходът му беше ясен, от типа "Дайте да дадем!". "Намислете какво искате, да обединим усилия за набелязване на практически мерки, това няма да е сепаратизъм... Можем да хванем някои министри", изтъкна Близнаков пред жалващите се от немотия местни кметове. Те се опитаха да го приобщят към проблемите на общините си - закриване на училищата, недостиг на пари от здравната каса, съкращаване на местните бюджети и, разбира се, никаква работа на хоризонта.
Тук главсекът подходи майсторски, направо дипломатично. Той заразсъждава на глас, че проблемите идват от нелоялни към НДСВ кадри. Затова Враца ще бъде изправена пред "много строг преглед на кадрите". "С колегите ще видим кой може и кой не може", разясни той.
При срещата на Близнаков със сипматизанти, се разбра, че някакви депутати се опитват да кадруват, като се обаждат на държавните служители из прованса и им натякват свои хора. Под подобна, бързо скроена смяна, седял даже подписа на самия главсек на НДСВ. Той набързо отрече това да е вярно. И за да няма инсинуации, Близнаков предложи на централното ръководство да реши веднъж завинаги пролема. Както мъдро вмъкна депутатът: "Всяко търпение си има граници".
Нямало жълта метла ли?! Няколко дни по-късно на базата на хорските оплаквания, събрани от ендесевейските емисари, политсъветът на НДСВ взе политрешение да преразгледа кого назначава из страната. И за да се запълни липсата на кадри, при постъпването в партията, ще се попълват анкетни карти с подробна професионална информация. Така жълтите началници ще знаят на кого могат да разчитат. За съжаление, вече беше късно да се промени мотото на обиколката: "България има нужда от всеки, който изпълнява царските повели". Остана смътно съмнение дали цялата инициатива на НДСВ да изслуша хората, не опира до
търсене на основание за чистка.
Ето на - хората са недоволни, какво да се прави, ще се уволняваме. Глас народен - глас Божи!
Но не само заради строгия му поглед върху кадрите на Близнаков се присъжда почетното второ място. Той има още един съществен принос в идейните натрупвания, направени по време на турнето на НДСВ. Докато си общувал с жителите на Монтана, на главсека му хрумнало, че е редно парламентът да работи от време на време. Или пък, по-точно: нека си работи по всяко време, но гласуването на законите да става в точно определен час, за да имат време отрудените депутати да се занимаят по-обстойно с хорските грижи, вместо да висят в залата. Навярно идеята му е плод на безкрайните оплаквания на гражданството, че не може да се добере до депутат от своя избирателен район. А в такъв случай, защо въобще са го избирали!
Дали врачани и монтанчани са останали впечатлени от повея на новото време предстои да научим при кампанията за набиране на членска маса.
По-въздържани при прекия си досег с народа останаха другите замове Даниел Вълчев и Пламен Панайотов (за когото злите езици говорят, че не може да си отпусне душата дори по чехли пред телевизионния мач). Те предпочетоха да говорят на хората за брутния вътрешен продукт (защо ли слушателите не могат да се вдъхновят от него?), взетата под внимание амортизацията в новата данъчна политика и успехите в евроинтеграцията. Все безопасни теми, които вероятно са събудили у някои слушатели неизречени позиви за простотата на тодорживковата реч.
Както си му е редът, финалната равносметка даде и.д. шефът Пламен Панайотов: "На много места в регионите ние получихме категоричен знак от хората, че започват да виждат тъкмо в НДСВ водещата политическа сила, която вече е решила част от техните проблеми". Доста особена гледна точка.
Сега народът отдъхва до следващото мероприятие по изслушване болежките на политиците.
|