|
Няколко са причините този път да няма мърдане. На първо място това е бъдещото ни членство в НАТО и в ЕС, което изискват адаптиране на българското законодателство към европейското. Така например ще трябва да се даде право на чужденците да закупуват земя, да се ограничат правата на Българската национална банка, да се предвиди участие в европейския парламент и обвързване с негови решения и др.
Президентът вече обяви, че лично ще се ангажира да представи проект за конституционна реформа. В неговия юридически екип са едни от най-добрите специалисти по конституционно право. Министерството на правосъдието също е сформирало специален екип, който да предложи промени в основния закон. Дори шефовете на съдебната система признават, че са необходими изменения. За първи път за промени в основния закон говорят всички парламентарно представени политически сили. Може да звучи абсурдно, но именно това може да се окаже основната пречка за сравнително бързи изменения в конституцията. Просто защото политиците имат силен нюх за темите, които трябва да яхнат, за да се окажат трайно пред камери и микрофони. Неслучайно почти всеки втори политик вече прави предложения за изменения в конституцията.
Темата бе "отключена" по време на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, посветен на борбата срещу престъпността преди месец. Тогава зам. председателят на СДС Екатерина Михайлова призова за спешни промени в конституцията в частта за съдебната власт. Тя бе подкрепена от лидерите на НДСВ и ДПС Пламен Панайотов и Ахмед Доган.
Веднага след това последва истинска лавина от предложения за различни изменения на основния закон. Така председателят на Върховния административен съд Владислав Славов се обяви за възстановяване на двуинстанционното производство - поне за административните и граждански дела. Екатерина Михайлова в Кърджали призова за въвеждане на директен избор на областни управители, създаване на областни съвети и на второ ниво на местно самоуправление. В подобна посока беше и предложението на вицепремиера и строителен министър Костадин Паскалев. Той директно обяви, че до края на тази година се предвижда да се промени конституцията и да се даде право на общините сами да определят размера на местните данъци и такси. Веднага след това Политическия съвет на НДСВ предложи да се промяни конституцията в частта й за разрешаването на пребиваване на чужди войски на българска територия - разрешенията да се дава от правителството, а не от парламента. А при откриването на сегашната сесия на Народното събрание лидерите на СДС и БСП поискаха консултации за промяна на основния закон за съдебната система и имунитетите.
Освен "водопада" от предложения, бързото изменение на конституцията може да бъде блокирано и от възможните политически пазарлъци и "търговията" с текстове, както и от опитите за отлагане във времето до пълноправно членство в НАТО, а после и в ЕС.
Ясно е, че почти всички са съгласни, че трябва да се променят текстовете за съдебната власт, продажбата на земя на чужденци, даването на право на общините да определят местните данъци и имунитетите. Не би трябвало да са проблем и промените, предвиждащи въвеждането на институция "народен защитник", възможността за индивидуална жалба пред Конституционния съд, за законодателна инициатива на държавния глава, премахването на вицепрезидентската институция и отпадането на отделни "кухи" текстове като например "достъпната медицинска помощ", "особената закрила на майката" и др.
Вярно е, че не малко от тези поправки ще предизвикат бурни спорове и недоволства. Но е крайно време политическата класа да си поеме отговорността и да извърши необходимите поправки. Защото в противен случай ще потвърди тезата, че използва конституцията само за оправдание и за собствени цели.