|
Марко Стойчев е роден през 1931 г. Той е единият "брат" от известния сценарен тандем "Братя Мормареви". Заедно с починалия вече Мориц Йомтов създадоха сценариите за известните български филми "Сиромашко лято", "Таралежите се раждат без бодли", "Адио, Рио", "Изпити по никое време", "Двойникът", "Войната на таралежите" и др. Тази година Марко Стойчев е удостоен с годишната награда на Съюза на българските писатели за романа си "Дядо Коледа и седемте разбойници".
--------
- Г-н Стойчев, отиваме ли на кино, или това е само зрителна измама?-- Пратиха ни на кино без право сами да си избираме филмите.-- Киното ни повече от десетилетие не че го няма, но не може да се продаде дори тука. Защо е така?-- Защото ако политика "се ради со дупе и со паре", то кино "се ради со таланти и со паре". Таланти имаме бол!-- Значи пак паре... Това ли е в основата и на приватизацията на Киноцентъра? Какво всъщност стана?--------------------
- В основата си това едва ли е война за оцеляване на българското кино, както се кълнат всички участници в нея. Тя е чисто и просто сблъсък на интереси. Киноцентърът е твърде голяма плячка и естествено е към него да се насочат големите акули. Фактът, че един министър си отменя заповед 5 дни след като я е издал, доказва това. ---------------
- За земята ли е боят, за сградата?-- Борбата е кой до какво да се докопа. Важното е създаваното толкова години да се разграби, както стана с толкова приватизирани предприятия. Дано Киноцентърът се запази в сегашните си граници и бъде приватизиран така, че да продължи да произвежда филми. Илюзия е, че с пари, получени от продажбата на земи, които са част от Киноцентъра, ще се подпомогне българското кино. Това е "мижи, ке те лажем." Кьорфишек. Ще се произведат, да речем, 20 филма, може да се прогнозира и кои ще са режисьорите (а част от тях и сценаристи, и продуценти) и толкова!
----
Според мен има хора, които зад думите си в защита на българското кино крият собствените си интереси или интересите на някакви големи играчи. Познаваме тези приватизационни мурафети. По-рано деляхме историята си на Преди и След 9 септември, сетне на Преди и След Априлския пленум, после стана на Преди и След 10 ноември. Десети също получи своите подразделения: Преди и След Луканов, Преди и След Беров, Виденов, Костов.
----
При подлежащите на приватизиране предприятия разделението е на преди и след еди-кой си директор. В "Бояна" се говори за преди и след Евгени Михайлов. Той наистина направи нещо, но не е вярно, че между 1990 и 1997 г. Киноцентърът е бил една гробница, както писа "Сега". В този период се заснеха немалко чуждестранни продукции. Не зная точно колко, но лично аз участвах в заснемането на две френски копродукции през 1994 и 1995 г. Те не бяха погребани в "Бояна", а се родиха там.
- Ако зависеше от вас, как бихте решили въпроса за приватизацията на "Бояна филм"?-- На бодлива крава, Бог рога не дава! Но преди да се върнем към настоящето, не трябва да забравяме миналото във всичките му аспекти. Закритата рубрика "Понеделник 8.30" показа, че сме произвеждали много добри филми въпреки тоталитарните условия. Сега производството ни, доколкото го има, в голямата си степен е боклучаво. Една от причините е стремежът да се подражава на американските филми. Те се правят с много пари - хвърчат автомобили, изгарят цели градове, загиват държави, сблъскват се светове.
------
И да разполагаме с такива пари, не трябва да се превръщаме от творци в имитатори. Навремето пускахме по екраните и по телевизията цялото соцкинопроизводство и му правихме лоша услуга. Хората взеха да питат "Филмът хубав ли е или съветски?". Също такава услуга правим сега на американското кино. Щом обаче сме залети от американски филми, защо трябва ние да ги имитираме? С надеждата, че ще привлечем публиката ли?
-----
Навремето директорът продуцент носеше лична отговорност за качеството и нямаше възможност да се крие ни зад мнение на редколегия, ни на художествен съвет. Помня, тогавашният директор на филмопроизводството Никола Петров не се съобрази с преобладаващото мнение на художествения съвет и пусна в производство "Капитан Петко войвода". Успехът беше зашеметяващ. Редколегията и художественият съвет отхвърлиха сценария на "Завръщане от Рим". Никола Петров също отказа да го пусне въпреки политическия натиск. Все пак филмът бе реализиран. Зрителската реакция беше осъдителна. Тодор Живков поиска протоколите от заседанията на редколегията и художествения съвет. Редакцията не пострада. Отиде си обаче от Политбюро един негов член. Пак ще кажа: трябва да се търси лична отговорност. Понеже сега всички се питаме защо сме на това дередже, затова няма кой да даде отговор. -- Бихте ли поправили нещо свое отпреди 20-30 години заради тогавашната цензура?-- Не е редно! Нека кой каквото е правил да си остане, както го е направил. Всеки филм или книга, всяка картина или музикално произведение е част от историята. Историята не бива да се поправя. Тя може да се подправя, но това е не само нечестно, но и престъпно. -- Автор сте на голям брой политически фейлетони. Това четиво способно ли е да промени общественото съзнание?
------------------------- Не мисля, че политическият фейлетон или памфлет имат за цел да променят общественото съзнание. Тяхната задача по-скоро е да го поддържат будно. Те служат като отдушник, предпазен клапан и на практика укрепват властта. В миналото бяха забранени, наслагващото се обществено недоволство се държеше под похлупак и то избиваше навън във вид на политически вицове. Сега политически вицове няма, защото има свобода на словото. Липсата им е част от цената, с която заплащаме свободата си. Не политическите памфлети на Ботев освободиха България. Що се отнася до политическите фейлетони или памфлети, които пиша всеки вторник за "Сега", не с всичко, което пиша, съм съгласен. Но го оставям, както съм го написал, именно защото липсва самоцензура. Без да правя комплименти на вестника ви, в него няма и цензура. Това не е чак толкова хубаво.
-------------------------- Е, хубава работа сега. Какви са тия приказки?-- Ами цензурата е нужна, когато е наистина художествена. Ако тя съществуваше, много книги и голямата част от малкото произведени филми нямаше да видят бял свят. Аз съм за налагане на художествена цензура в нашата култура и изкуство.-- Културата на България, както и голяма част от парите й са концентрирани в столицата. Вие твърдите, че това не е така, или че не е справедливо да е така?-- Аз твърдя, че столицата не е вече единственият център на култура или ако щете - опекун. Неотдавна бях в Сандански и срещнах хора, които издават местни списания - на едно много добро равнище, списвани от местни автори също на добро равнище. Обиколих някои села и по-малки градове и с радост открих, че всяко по свой си начин пази и развива българската култура.
---------------
Мисля, че в миналото властта си произвеждаше свои гении, лауреати и ЦеКапомазани творци, облечени във власт, привилегии и обединени в ЦК-благословени творчески съюзи. Кадърното остана да твори и сега, без да се ползва от привилегии. Но творците от провинцията ми се струва, че се развиват по-свободно, некомплицирани от свише обявени гении, много от които се оказаха гола партийна вода. За съжаление след 10 ноември 1989 г. някои добри и уважавани наши автори хукнаха да си посипват главите с пепел и да се въртят на там, накъдето вятърът на промяната. С радост констатирам, че българската интелигенция в голямата си част отрезвя.-----------------
- Къде в страната е най-силен духът на самостоятелното културно съзидание?-- За съжаление сега няма условия за развитие на талантите, а народът ни е талантлив. Страхувам се, че ако продължава така, народният талант ще закърнее.-- Какви са днес децата ни? Различават ли се много от децата в "Таралежите се раждат без бодли"?-- Трудно е да се отговори кратко на този въпрос. Днешните деца и се различават, и не се различават от децата в "Таралежите се раждат без бодли". Различно е времето и условията, при които живеят. В едно съм сигурен: днешните деца харесват старите детски филми. Но те се нуждаят от нови, съвременни, с герои от нашето време, с които да могат да се идентифицират. Кръв капе от сърцето ми, когато виждам хвърлени на вятъра пари за подражателски филми и липсата от съвременно българско детско кино, създадено с чувство за отговорност към новото поколение. -- Българинът зрител ли е на процесите, или ги контролира? Имам предвид политически.-----------------
- Българинът е манипулиран. Друг е въпросът доколко той се поддава на манипулации. Пропагандният обстрел обаче е твърде еднопосочен, безалтернативен. Втълпява ни се, че ужас ще е, ако не ни поканят в НАТО, свършено ще е с нас, ако не влезем в ЕС. И непрекъснато се унижаваме, като падаме на колене. Когато сме готови, ЕС сам ще ни покани, дори ще ни помоли да станем членове. Но ние се натискаме да станем веднага, да влезем голи, та белки ни облекат. ----
- Какво мислите за глобализацията?-- Светът не е готов за глобализация. Съществува пропаст между богатите и бедните страни - как да се глобализира такъв свят. Видяхме какво стана със Съветския съюз, от който трябваше да се роди глобализирания социалистически свят. Сега някои са се запретнали да глобализират капиталистическия. Пътят към глобалния свят минава през изравняване на жизненото равнище на всички народи по света. Дълъг, но необходим процес, в който ще се роди един нов, социален свят.-- Колко дълъг виждате този процес? -- Зависи доколко богатите държави са готови да постегнат коланите си, за да помогнат на бедните. Те и сега помагат, но в тази помощ надделява личният им интерес. Това се вижда даже в опитите за глобализация на културата. Какво друго е американската филмова експанзия освен стремеж за пазари на огромното им филмово производство. Културата не бива да се глобализира, мисля, че и не може, както не може да се глобализира и религията. -- Светът върви ли към стабилност, или и на това твърдение трябва да гледаме с чувство за хумор?-- Светът, подобно на всичко, което се е родило, върви към своята смърт. Въпросът е човек да не я ускорява, науката да се развива, за да може един ден човек благодарение на научния и техническия прогрес да се прехвърли да живее на други планети и оттам да наблюдава естествената, а не атомната гибел на все пак прекрасната ни земя.