|
Ясно се вижда, че
стандартът на живот не се подобрява
Въпреки че от началото на годината се наблюдава символичен ръст на доходите. Средната работна заплата за страната се е повишила от 250 лв. през януари до 265 лв. през март. В обществения сектор трудовото възнаграждение е скочило с 22 лв. до 304 лв., а в частния сектор - с 10 лв. до 238 лв. на месец.
Ръст на доходите се отчита и, ако се проследят промените в семейния бюджет на едно средно за страната домакинство. Според НСИ общият му доход през март е бил 339.30 лв. Той е нараснал с 32.94 лв. спрямо същия месец на миналата година. Общият му разход пък е скочил с 30.35 лв. до 322.83 лв. Основната част от тези средства обаче, както и година по-рано, е отивала за осигуряване на прехраната. Което според експертите е знак, че жизненият стандарт не се е подобрил. През март парите, похарчени за храна, са били 41,2% от общия разход за месеца на това средно за страната домакинство. В сравнение с година назад делът им се е свил само с 0,6%. По-тревожното е, че въпреки високия дял на този разход,
потреблението на основни храни продължава да намалява
Тази тенденция с леки прекъсвания се наблюдава от година. Например консумацията на хляб средно на лице е паднала от 11,2 кг за март 2001 г. до 11 кг през същия месец на тази година. Месечната дажба от прясно мляко се е свила от 2,2 на 2,1 л, на плодове - от 1,5 на 1,2 кг, а на зеленчуци - от 2,3 до 2,1 кг. Символично с по 100 гр се е повишило потреблението на месо, сирене и картофи съответно до 1,7 кг, 0,8 кг и 2,5 кг на лице месечно. Консумацията на кисело мляко е нараснала с 200 гр до 1,9 кг, а на яйца с един брой до 12 бр. за месеца.
За ток, вода, горива и поддръжка на жилището през март са отишли 13,9% от общия разход на средното за страната домакинство. Делът на този харч е нараснал с 0,4% спрямо същия месец на миналата година. Като се добавят средствата за телефон и други комуникации, за транспорт, за алкохол и цигари, каквито масово се потребяват у нас, излиза, че тези основни пера
са погълнали около 70% от всички разходи на семейството
за месеца. Почти същото е било положението и през миналата година. Парите за здравеопазване са орязани от 4,9% през миналия март до 4,7% през същия месец на тази година. По-малко средства вече се харчат и за облекло и обувки. През март те са представлявали едва 3,4% от харчовете за месеца.
Още по-показателно за това, че жизненият стандарт на населението не се подобрява, е наблюдението на потребителите, което статистиката провежда всяко тримесечие. В него хората сами определят положението си. Последните данни обаче са подчертано песимистични. Спрямо година назад се влошават както оценките за настоящото, така и очакванията за бъдещето. През април 25,8% от анкетираните лица са заявили, че финансовото състояние на семейството им се е влошило малко в сравнение с това преди 12 месеца. Година по-рано такава оценка са дали 2% по-малко от запитаните. С около 5% е нараснал делът на хората, за които условията за живот са се влошили много. През април те са били 29,5%. Като се обобщят тези оценки излиза, че повече от
половината от българите сега живеят по-зле
в сравнение с година назад. 38,9% са декларирали, че финансовото им състояние не се е променило. През миналия април делът на хората с тази позиция е бил по-голям - 42,1%. Намалели са и тези, които отчитат някакво подобрение. През април те са били 4,4% от анкетираните или с 3,2% по-малко спрямо същия месец на миналата година.
Притеснение будят отговорите на въпроса "кое твърдение описва най-добре финансовото състояние на вашето домакинство". През април 23,5% от анкетираните лица са декларирали, че затъват в дългове. Спрямо същия месец на 2001 г. делът им е нараснал с 2,5%. Хората, които заявяват, че са принудени да теглят от спестяванията си, за да се издържат, са намалели за година от 5,6% на 4,9%. С един процент се е свил и делът на тези, които успяват да спестяват малко. През април те са били едва 4,7%. Нито един от запитаните не е декларирал, че спестява много, докато през миналия април тази позиция са заявили 0,2% от запитаните. Най-висок се запазва делът на хората, които смятат, че "свързват двата края". През април те са били 64,8% или с около процент повече спрямо същия месец на миналата година.
За една година
очакванията за бъдещето са се влошили значително
Оценките на домакинствата през април са по-песимистични спрямо същия месец на 2001 г. 19,5% е бил делът на хората, които очакват финансовото им състояние да се влоши малко през следващите 12 месеца. Година по-рано това мнение са споделяли едва 11,9% от анкетираните. С около 3% е нараснал делът на тези, които очакват рязко влошаване на условията им за живот. През април те са достигнали 13,2%. Същевременно с това са намалели хората, които очакват подобрение във финансовото си състояние в срок от една година. Такива оптимистични очаквания през април са декларирали едва 6,6% от анкетираните или близо два пъти по-малко спрямо същия месец на 2001 г. Намалял е делът и на хората, които смятат, че материалното им положение няма да се промени - общо 47,4%.
Българинът гледа все по-песимистично на възможността да си купи кола и жилище. През април 84,6% от запитаните са заявили, че е съвсем невероятно да си вземат автомобил през следващите две години. Година по-рано делът им е бил с 4% по-малък. 92,6% пък са обявили категорично, че няма да си купят или построят жилище в такъв период от време. Само за около 2% от хората тези придобивки изглеждат достъпни. Но и техният дял е намалял с около 1% за година. По-малко са и тези, за които изглежда вероятно да спестят някакви пари през следващите 12 месеца. През април делът им е бил 2,4% или с около процент под нивото от този месец на 2001 г. За сметка на това се увеличават хората, за които изглежда невероятно да спестяват. Делът им е скочил от 71,9% през миналия април до 78,9% през същия месец на тази година.
Усещането за безперспективност се засилва и от оценките за общата икономическа ситуация. Близо 50% от запитаните през април са смятали, че тя се е влошила през последните 12 месеца, а 31.3% не са отчели никаква промяна в условията през този период. Същият е и делът на хората, които не очакват нещо да се промени за срок от една година. Всеки четвърти българин очаква икономическата ситуация да се влоши. Около 46% от анкетираните са заявили, че безработицата ще расте, а 23% - че ще остане на сегашното ниво.
За съжаление, други изследвания на националната статистика показват, че този негативизъм е напълно основателен. Последното наблюдение на работната сила поднесе
лошата новина, че безработицата изобщо не е намаляла
през първите три месеца на тази година. През март без работа са били 641 700 души или 19,5% от икономически активното население над 15 години. Такъв беше размерът на безработицата и в края на миналата година. В това официално число не влизат онези 529 200 души, които са в работоспособна възраст, имат желание и готовност да работят, но са се отказали да търсят препитание най-вече, защото са се обезкуражили. За година техният брой е нараснал с 61 200 души. По непонятни причини обаче статистиката води тези лица извън работната сила, като икономически неактивни и на практика ги поставя в една група с пенсионерите, инвалидите и някои други категории. С този подход, целенасочено или не, безработицата се ограничава в малко по-приемливи граници. Иначе официалното число на безработните за март би набъбнало до стряскащите 1 170 900 души.
Изследването сочи, че 417 600 души от официалните безработни стоят без препитание вече повече от година. 281 800 са били съкратени или уволнени. В градовете са 450 400 от безработните, а в селата - 191 400. Висшистите без работа са 64 500. Със средно образование са 349 500 от безработните, а с основно и по-ниско образование - 227 800.
И високата безработица, и ниският стандарт на живот могат да бъдат преодолени най-вече чрез подем в икономиката. Вместо оживление, обаче у нас се наблюдава
срив - в промишлеността, вътрешната и външната търговия
Данните на НСИ сочат, че през първите три месеца на тази година промишленото производство се е свило с 3,1% спрямо същия период на 2001 г. За сравнение година по-рано от януари до март включително е регистриран ръст на производството от 2,5%. Тогава скок е отчетен и в приходите от продажби на предприятията в сектора. През първото тримесечие на миналата година те са нараснали с 5,1% спрямо същия период на предходната 2000 г. От януари до март тази година обаче приходите от продажби са паднали с 10,6% в сравнение със същото време на 2001 г.
Чувствителен спад се наблюдава и във вътрешната търговия. За първото тримесечие нетните приходи от продажби са се свили с 4,6% спрямо реализираните през същия период на 2001 г. Този спад е по-драстичен спрямо отчетения през миналата година. Тогава от януари до март продажбите са паднали с 1,8%. Както и преди година основна причина за спада са намалените обороти в търговията на едро. През първите три месеца те са се свили с 6,8%. Година по-рано спадът е бил 2,5%.
В търговията на дребно също се наблюдава негативен обрат. През първото тримесечие продажбите са намалели с 1%, докато преди година в този период е реализиран ръст от 2,2%. Тогава е регистрирано увеличение в търсенето и на храни, напитки и тютюневи изделия, и на нехранителни стоки съответно от 2,5% и 2%. Тази година растат само продажбите на първата група стоки с 1,2%. Пазарът на нехранителни стоки се е свил с 2,2%.
Сривът във външната търговия допълва тенденцията на влошаване на икономическите условия. Според експертите на статистиката той е резултат основно от спада в производството. За първото тримесечие на тази година износът е намалял с 6,9% спрямо този период на 2001 г. и е възлязъл на 1,2 млрд. долара. Вносът се е свил с 4,1% и е достигнал 1.6 млрд. долара. Преди година бяха регистрирани далеч по-благоприятни за страната ни тенденции. Тогава и износът, и вносът отбелязаха повишение. През миналата година статистиката отчете, че от януари до края на март доставките на наши стоки зад граница са нараснали с 9,4%, а вносът - с 5,7%.
Най-чувствителна засега е загубата на пазари в ОНД. Износът на наши стоки за тези страни през първото тримесечие е намалял с 22,7%, а вносът оттам - с 16,2%. Износът за страните от ОИСР е намалял с 3,2%, докато вносът от тях е нараснал с 3,8%. Доставките на наши стоки за Европейския съюз са се свили с 2,9%. В същото време импортът на европейска продукция се е увеличил с 3,5%.
С всички тези данни статистиката поставя доста тревожна диагноза за икономическото ни развитие. Остава управляващите да й обърнат внимание и най-после да потърсят ефективни решения.