Питали ли сте се какво би станало, ако се разболеете в България? Мисълта да ме приемат в чужда болница с неизвестни възможности ме плаши ужасно. Тук, в България, открих, че даже едно посещение при домашен лекар е голямо преживяване.

Поради упорита кашлица, задържала се над една седмица и чувството на отпадналост, реших, че е разумно да отида на лекар. Обадих се на всички домашни доктори, препоръчани от посолствата и чуждестранни фирми. Никой не ми отговори. И никой не бе оставил алтернативен телефенонен номер за свръзка. Минаха четири дни на постоянни опити, преди да достигна до медик. Бях много благодарна, че можа веднага да ме приеме, защото се чувствах вечe много болна, не ми достигаше въздух и бях отпаднала. Посещението ми при доктора се оказа



неудобен преглед в хола му пълен с гости.



Диагнозата бе пневмония и той ми предписа 20 различни вида витамини и ми даде един антибиотик от така наречeната му лична аптечка (шкафчето до леглото му). Вкъщи забелязах, че антибиотикът бе с изтекъл срок от над година и половина.

За щастие, една приятелка ми даде адреса на една частна клиника и ме свърза с приятелски настроена, говореща английски жена на име Еми, която да ми помогне.

Описанието на българското здравеопазване, което Еми прави, разбива и малкото ми останала надежда, чe ще получа добро медицинско обслужване. И най-лошото - оказва се вярно. "Частната клиника" е фактически само един мини медицински център, който, по всичко личи, е назад във времето - като в Холандия през 50-те години на 20 век, предполагам. Д-р Н., "специалистката по заболявания на белия дроб и рентгенология" ме преглежда, без основателна причина, в кабинет, който явно е гинекологически. Тя не говори и дума английски и аз се оглеждам, докато Еми й описва симптомите ми. На бюрото и има стъклен буркан, в който киснат пинцети в прозрачна течност. По ръба му се е образувала дебела бяла коричкa. Някаква машинария в ъгъла бегло напомня на ултразвук. Лекарката предлага да си направя рентген и пет минути по-късно Еми и аз пътуваме към "Пирогов": "Най-добрата болница в страната," ме уверява Еми. "Има най-новите медицински уреди."

Докато преди момент си представях, чe съм била в 50-те години,



в "Пирогов" се връщам още по-назад във времето.



Болницата, последна дума на техниката, е оголена като полева болница. Хора с дървени носилки, от типа, който съм виждала само във филми за Втората световна война, се влачaт из коридорите. Отгоре на всичко е мрачно и мръсно, боята се бели на парчета от стените, а плочките на пода изглеждат като павета.

Една възрастна жена с разрошена, сива коса лежи на гнусна носилка под мръсен шлифер. Левият й крак е в шина, едно парче дърво стърчи под пръстите на краката й. Лявата и ръка е увита в кухненски парцал. Кръвта и тече през него и явно жената изпитва голяма болка, но не помръдва. Друга възрастна жена, която изглежда е на прага на смъртта, е докарана на носилка със заяло колело, което я кара да подскача във всички посоки.

Забелязвам две сестри, които взимат кръв. Не носят ръкавици. Докторите и сестрите изглежда не ги е много грижа за пациентите. Многото съприкосновения между тях и пациентите се състоят в това пациентите да бъдат избутани настрана от пътя към кафемашината, край която са "удобно паркирани" спешните случаи. Не мога да повярвам на очите си и чувствата на отвращение, възмущение и състрадание бързо се редуват едно с друго. Това не остава незабелязано от Еми. Тя е работила като ветеринар в Англия и тъжно отбелязва: "Зная за какво говориш. В Англия всеки ветеринарен кабинет изглежда по-добре от нашата модерна болница."

Чувствам се благодарна, когато идва моя ред. Искам да изляза оттук по най-бързия начин. Рентгеновият апарат е голям почти колкото цялата тъмна стая и скрибуца, докато



двама млади мъже, пушейки цигари, ми казват да се преместя "наляво" и "надясно".



Обратно в кабинета на д-р Н., тя ми предписва още лекарства и ми казва, че рентгенът е показъл сериозен проблем със сърцето! Тя ми препоръчва да отида на специалист веднага. По-късно същия ден аптекарката ми казва, че предписаната доза от новото лекарство е опасно висока. А по-късно същия месец моят личен лекар в Холандия ще умре от смях, когато му показвам рентгеновата си снимка с предполагаемия сърдечен проблем. Решавам никога да не отида при български лекар оотново.

--------------

* Авторката е холандска журналистка, текстът е публикуван в сп. "Спот Он". Препечатваме го с малки съкращения