- Г-н Червеняков, необходими ли са промени в конституцията?
- Позицията на БСП е изразена в един документ, приет в края на 1999 г., в който категорично е заявено, че БСП принципно не е против промени в конституцията. Посочили сме и някои от насоките, които смятаме, че трябва да бъдат променени. Такива са материята за съдебната власт, въпросът за въвеждането на частната жалба като основание за сезиране на Конституционния съд и т.н.
- Възможно ли е да се събере мнозинство в парламента за това?
- Има няколко тези, които могат да бъдат обсъждани. Някои казаха, че през 1991 г. беше приета конституция на прехода. По принцип това е конституция тип програма - т.е. не закрепява съществуващи обществени отношения, а дава програма за развитие на обществените отношения. Една от причините, заради които сините искат много активно промяна на конституцията, е политически да се обяви, че преходът в България е приключил. Втората причина е свързана със задължения, които възникват във връзка с престоящото ни членство в ЕС. Личното ми мнение е, че към конституцията не може да се подхожда както към законодателството. Не можеш да се държиш като слон в стъкларски магазин по отношение на конституцията.
- Тоест?
- Промените трябва да бъдат много внимателно подготвени, обсъдени, да се прецени необходимостта и, когато възникне моментът, да бъдат извършени промените.
- И кога ще възникне този момент?
- Още през 1996 г. направих първия опит за промяна на чл.128 от конституцията във връзка с възможностите на полицейските органи да извършват предварително разследване по наказателни дела. Тогава нямаше консенсус и оттеглих предложението. В момента очевидно има някои недостатъци на конституцията, които биха могли да бъдат коригирани.
- Например?
- Дали това са тези, които се обсъждат, или не, е доста спорен въпрос. Не всичко, което се предлага в момента, е онова, което е необходимо да бъде променено. Безспорно е, че някои промени ще бъдат необходими във връзка с членството ни в ЕС. Но практиката показва, че такива промени се извършват или непосредствено преди приемането на дадена страна, тоест преди подписването на договора, или непосредствено след подписването на договора, в периода на ратификация на споразумението от държавите-членки на ЕС. За тези промени тогава е най-удачният момент. Няма нужда в момента да тичаме пред вятъра. Що се отнася до други промени, те могат да бъдат извършени тогава, когато има максимално съгласие, когато е създадена необходимата обстановка, когато е чуто мнение на експертите и когато сме убедени, че тази промяна няма да бъде самоцелна.
- А трябва ли да се свалят имунитетите на депутати и магистрати?
- Имунитетът има две страни - едната е неприкосновеност, другата - неподсъдност. Що се отнася до неприкосновеността - там биха могли да се потърсят по-различни решения. Имунитетът се ползва от различна категория лица в България, в това число и конституционни съдии, лица, заемащи висши държавни длъжности. Имунитетът не може да бъде разглеждан на парче, т.е. само за депутатите, или само за магистратите, или само за конституционните съдии. Той трябва да разглеждан в контекста на всички категории лица, които го ползват.
- И ако падне, да падне за всички, така ли?
- Ако се въвеждат някакви промени, те да се въведат за всички. Като, разбира се, се преценят всички неблагоприятни последици в тази насока. Що се касае за несменяемостта на съдиите, още 1991 г. ни предупреждаваха, че ще имаме сериозни проблеми. Ясно е, че трябва да бъдат въведени по-гъвкави механизми. Но пак казвам промяната в материята на имунитета, още повече при едно недотам стабилно общество с ясни гаранции за деполитизиране на съдебната система, би било нож с две остриета.
|
|