|
- СДС още няма политическа санкция по този въпрос. Това не е и тема, която може да е приоритет на една партия - промяната на конституцията е въпрос на много по-широко съгласие. Затова е и необходимо да започне сериозен професионален и обществен дебат - за да се намерят най-добрите решения. Втората страна на проблема е приемането на определени норми, свързани с интеграцията ни в ЕС и НАТО. Струва ми се, че за някои идеи за промяна на конституцията, консенсусът идва.
Има няколко идеи за промени, които са залегнали в предизборната програма на СДС. Например, да отпадне текстът за имунитета на магистратите. Такъв текст няма никъде в модерните държави. Казват ни, че това е един вид сертификат за корупция.
Втората промяна е свързана с местната власт. Тя засяга възможностите на регионите да определят сами местните данъци и такси, така че да могат да регулират своите приходи и да станат в по-висока степен самостоятелни. Това също е свързано с модерните европейски тенденции, където има по-голяма децентрализация на местната власт. Оттам идва и европейското изискване за създаване на второ ниво на местно самоуправление. Двете теми са свързани. Струва ми се, че местните данъци и такси е по-добре да бъдат определяни на база регион - за да могат да бъдат балансирани приходите между по-слабите и по-силните общини.
- Кои други промени са дискусионни?
- Има още няколко текста, които могат да влязат в сферата на обсъждане. Например - за мястото на частите на съдебната власт. Известно е, че по силата на конституцията в момента следствието, съдът и прокуратурата представляват съдебната власт. В много други страни нещата не стоят така. Разбира се, за съда няма никакъв спор. Прокуратурата е в различен режим - между изпълнителна и съдебна власт, а в повечето страни следствието всъщност е орган към изпълнителната власт. Всичко това е дискусионно, а целта е да се направи по-ефективна борбата с престъпността и корупцията. Ние искаме дебат, за да видим кое решение е най-добро в български условия.
- Необходими ли са промени, които засягат взаимоотношенията между изпълнителната и законодателната власти?
- Отдавна говоря за такива промени. В момента не звучат актуално. Актуално звучаха в края на 1996 г., в началото на 1997 г. Става дума за т.нар. "парламентарна въртележка", когато имаме разрушено парламентарно мнозинство или невъзможност на правителството да осъществява своята дейност. Класическият пример за такава последвала въртележка е правителството на Беров. За хората това може да е далечна тема, но ако искаме стабилни институции, парламентът не трябва да бъде поощряван да разроява своето мнозинство в посока на промяна на вота и създаване на нови конфигурации за управление.
- Смятате, че след като едно правителство падне, не е необходимо да се възлага проучвателен мандат на първата, втората или някоя от следващите парламентарни сили?
- По-добре е да се върви към избори и каквото каже народът - това е. Да се следва волята на избирателите. Този текст в конституцията ще играе мобилизираща роля за депутатите. Ще се знае, че едно разрушаване на мнозинството е свързано с риска от директното отиване на избори. Това ми е стара позиция, която не е обсъждана в политическата сила.
- Други идеи за промяна на основния закон витаят ли в политическото пространство?
- Във връзка с интеграцията ни с НАТО стои въпросът за чуждите войски, които преминават през страната, и за институцията, която дава разрешение за това. Може би този текст трябва да бъде уреден по-добре в конституцията. Би могла да се направи една по-облекчена процедура, за да може правителството да решава в движение тези неща, а не всеки случай, при който минават три войника и пет пушки, да бъде обсъждан в Народното събрание.
Другата голяма тема е продажбата на земята за чужденци. Нашата позиция в преговорите с ЕС бе, че трябва да се сложи един гратисен период.
- Кога СДС ще вземе политическо решение кои промени ще подкрепи и кои - няма?
- Дефинирах за кои текстове имаме политическа позиция - за тези, които са включени в предизборната ни програма. За тях е ясно. Останалите теми ще бъдат дискутирани, както в ръководните органи на партията, така и в парламентарната група. Ако започне такъв сериозен дебат между парламентарните сили, ще трябва да се търси доближаване на позициите, за да станат промените реалност. Ето, в момента се сещам и за още нещо, което на пръв поглед не е съществено - отлагателното вето на президента. В момента то е много лесно преодолимо. Събирането на 121 гласа е безпроблемно за всяко мнозинство. А смисълът на едно вето е малко да затрудни парламента.