Промяна в конституцията могат да инициират най-малко една четвърт от депутатите, т.е. поне 60 души, или президентът. Предложението се разглежда от парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Законът за изменение и допълнение на конституцията се приема с мнозинство от три четвърти от всички народни представители (180 депутати) на три гласувания в три различни дни. Ако предложението получи по-малко от 180 гласа, но не повече от две трети от всички народни представители (160 депутати), то се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички депутати, т.е. 160.

Има текстове от конституцията, които не могат да бъдат променяни от Обикновено народно събрание, а само от Велико народно събрание. Такива са въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление,. Само ВНС може да гласува България от парламентарна република да стане конституционна монархия или президентска република, например.

През последните 6-7 години бяха направени два сериозни опита за промени в конституцията.

През 1994 г. СДС и БСП внесоха предложение за промяна на чл. 64. Те искаха да се запише, че "Народното събрание продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание". СДС дори поиска президентът да няма право да разпуска Народното събрание. Сред подписалите предложенията от БСП бяха Жан Виденов, Андрей Луканов, Красимир Премянов, Николай Камов, Георги Пирински, Николай Добрев. Сред хората на СДС пък личаха имената на Васил Гоцев, Златка Русева, Маргарит Мицев, Венцеслав Димитров, Христофор Събев, Христо Бисеров. Законодателната комисия дори ги гласува, но те така и не влязоха в пленарна зала, въпреки че БСП и СДС имаха повече от необходимите за промяна в конституцията 180 гласа.

Вторият опит беше точно преди година. 83 народни представители от СДС предложиха главният прокурор да може да иска свалянето на имунитет на народен представител не само при тежки престъпления (за които Наказателният кодекс предвижда над 5 години затвор), но и при леките. Законопроектът на СДС не мина - от общо 224 гласували, 119 бяха "за", 83 - "против", и 22-ма - "въздържали се". От сините против беше Панчо Панайотов, а въздържали се - Раденко Пресолски, Светослав Лучников и Дянко Марков. Срещу законопроекта гласуваха всички депутати от БСП и ДПС, а Евролевицата и Народен съюз се въздържаха. Така предложението събра много по-малко от изискваните за промяна на конституцията 180 или от възможните за продължаване на процедурата 160 гласа.

Основните аргументи на противниците на поправките бяха, че те са популистки, че СДС и главният прокурор готвят разправа с политически противници, че депутатите трябва да имат имунитет, за да не могат да бъдат притискани, че независимо от заложените в основния закон правила няма проблеми при доказани престъпления народен представител да бъде съден и др.