Eто ти го!Цял-целеничък!Явно пак са му спрели хапчетата!
Кой, как и по колко II
Съб, 2008-01-12 14:25
Ако ние не бяхме свободни хора, ако не бяхме израстнали в най-свободната територия на предишна България, ако не бяхме стигали небето благодарение на нашия ЦСКА и днес пак щяхме да бъдем нищо. Може би щяхме да бъдем част от многобройните разбойници, ограбващи безмилостно и безнаказано българския народ, рекетьори с полицейски униформи по софийските кръстовища или най-обикновени лефскари, за които лъжата е като "Добър ден", а омразата всепоглъщащо и изпепеляващо чувство.
Щяхме, но не сме. Защото, благодарение на ЦСКА, благодарение на нашия ЦСКА, ние знаем какво значи да бъдеш голям. Голям, истински голям.
Вървейки по този път, бранейки заветите на нашето минало и ние, армейците, не можем да си позволим да вършим това, което вършат на Подуяне. Да произвеждаме пропаганда, а не да търсим истината, да не разграничаваме позора от достойнството, да не изхождаме от фактите, а от лъжите, които замитат следите покрай криминалните дела на един криминален отбор.
В тази рамка и темата за това кой как обича и кой как мрази на Герена и на Българска армия за нас е възможна единствено от позициите на рационализма и обективизма. На точния, хирургичен анализ на неоспоримите факти. На онова, което е действително произведено или като дело, или като словесен изказ.
За да успеем в тази задача се налага да навлезем дълбоко в ирационалното, защото тук става въпрос за чувства, в типичното и характерологичното, в онова, което е в състояние да присъства винаги, да стои в основата и благодарение на това да изгражда всичко.
В първата част на настоящия материал, следвайки обективно съществуващото, успях да докажа, че елементарното, примитивно съзнание е способно да се реализира единствено схематично, шаблонно, винаги по един и същ начин. Моделът, присъщ на подуенската журналистика, на медийните работници, формиращи подуенската надстройка и фолклор, по отношение на злободневното е разгърнат в следните две стъпки:
1. Категорично и убедено отричане на очевидното.
2. Признаване на първоначално отричаното на някакъв по-късен етап, неслучайно и не от любов към истината, а като опит да бъде пробутана някоя нова лъжа.
В брой 57 на ММ от 27 февруари 2003г., в рубриката "Наблюдател", бардът на синята журналистическа деятелност Жаклин М е признал следното: "Връщаме се в първенство 1998-1999г., когато Левски и Литекс по всевъзможни начини си уредиха мачовете от пролетния полусезон и накрая всичко се реши в директния мач на Герена."
Кратко и ясно, очевидно още през пролетта на 1999г., но упорито отричано тогава.
db, Желю Станков, "Параноята вече е част от ЦСКА, а Левски си отряза опашката": "Единият от ракурсите е категоричният отказ от заиграване с други тимове или по-точно поддържане на познатата доскоро сателитна система от клубове. Друг аспект е липсата на нерегламентирани контакти със съдиите... Всичко това можем да определим като рязане на опашката..."
Друго признаване на очевидното, касаещо характера на сините успехи в периода на криминалния преход, неслучайно, а в опит да бъде лансирана погрешната теза, че синият отбор навеки се е отказал от подобно консумиране на играта.
С оглед на въпроса за любовта и омразата знаменателно е едно екзистенциално признание на Жаклин М след мача на Лефски срещу Ливърпул 2004г. в статията му "Те убиха Левски (?!?) 14 сини бездарници унищожиха една мечта": "Мечтата на поколения левскари да видят своя отбор изправен достойно срещу един от колосите на световния футбол бе погребана на "Анфилд".
Тази кратка реплика изяснява всичко. Тя може да бъде приложена към всичко, което характеризира подуенския бит, душевност и произхождащите неизбежни патологични отклонения. Значещите думи в това съждение са "поколения левскари" и "мечтата". Те изясняват "кармичния" характер на най-трайния и пагубен син комплекс. Комплексът от европейската харизматичност на ЦСКА и неговото огледално отражение абсурдът "Антверпен". Наличието на подобна трайна комплексираност неизбежно води до ДЕБАЛАНСИРАНОСТ НА ЛИЧНОСТТА, изразяваща се в непрекъснато люшкане в крайни екстатични състояния и превръщане на ирационалното в доминанта на лефскарския мисловен процес и последващи речеви изяви.
В тази връзка е добре да разгледаме и репликата, която твърде често може да се чуе от сектор Б, а и от останалите сектори на социално диференцирания, но интелектуално монолитен подуенския организъм: "Бий чорбата по главата, бий, бий, бий". Буквалното значение на това устойчиво словосъчетание е абсурдно, но естествено не и за едно сериозно увредено и травмирано съзнание. Не е ясно защо чорбата трябва да бъде бита, как е възможно да стане това и защо никой от сините не проумява колко малоумно е това само по себе си. Естествено, че само една дебалансирана личност, изгубена във водовъртежа на крайните емоционални състояния, няма да успее да прозре и този аспект на въпросния нонсенс. Ако приемем, че синият примитивизъм не е в състояние да надскочи метафоризма на "чорбата", тогава силно впечатлява друго. Защо "чорбата" трябва да бъде бита точно по главата. Естествено нищо от това не е случайно и точно в тази точка, на невъзможността да бъдат преборени дълбоко вкоренените комплекси, на тоталния ирационализъм, всичко е в състояние да бъде знаково и да говори много.
В няколко аспекта. Първо, в процеса на непосредственото общуване с представители от подуенската ощност силно впечатлява неспособността да бъдат асимилирани безкрайно прости неща, както и трайната привързаност към откровени малоумия. При подобни контакти е неизбежно да се появи и усещане за травми в областта на главния мозък, възможно причинени и от малтретиране в ранна възраст на непрепоръчителни места. В тази връзка и боят по главата в репликата "Бий чорбата по главата, бий, бий, бий!" звучи като самопризнание, като преживяно, забравено и непрекъснато изплуващо от подсъзнанието в светлината на фройдиската терминология. Второ, боят по главата демаскира един от възможните начини за освобождаване от нещо реално, силно и формиращо спецификата на подуенския духовен свят. Ликвидирането на ЦСКА, тема подхващана непрекъснато, лелеяна отдавна, затихваща и динамизирана в зависимост от властовите позиции на синия отбор.
Доколко подобни разсъждения не са изсмукани от пръстите, а са реално съществуващи, може да бъде безпроблемно констатирано и чрез реплики от различни форуми в инет, включително и в последвалите лефскарски реакции в първата част на настоящата статия: СВИНЕ УМРЕТЕ
Изпратено от Анонимен на Пет, 2008-01-11 20:22. "СВИНЕ УМРЕТЕ МРАЗЯ ВИ В ЧЕРВАТА СИ, В НАЙ-ЧЕРНИТЕ КЪТЧЕТА НА ДУШАТА СИ.ИСКАМ ВСИЧКИ ДА ОТИДЕТЕ В АДА ПРИ МИЛКО Б. И ДОБРИ Д. И ГОРИТЕ ТАМ ВОВЕКИ ДОКАТО СВЯТ СВЕТУВА.ВИЕ НЕ СТЕ ХОРА А ИЗМЕТ-ТУРСКА ИЗМЕТ.ТУРСКО КОМУНИСТИЧЕСКО ИЗЧАДИЕ НАРЕЧЕНО ЦЕЦА ПАНЧАРЕВСКА ЛИВАДА.НЕКА ДА УМРЕТЕ В МЪКИ РЕЗАНИ ИЗЧАДИЯ ТАКИВА."
На този фон е малоумно да се твърди, че лефскарите не мразели, че те не познавали това чувство, но както вече успяхме да изясним, именно това, именно малоумието е най-доминиращият белег в подуенското мислене и поведение.
Ако трябва да теглим чертата, преди да преминем към ЦСКА, не друго, а първородният комплекс на всеки син към червения отбор е в състояние да обясни всяко едно действие в синия лагер. От опитите ЦСКА да бъде унищожен, до стремежа да се изкара участието на Лефски в ШЛ, онези шест загуби със 17 получени гола и едно звездно попадение на Марян Огнянов, най-големият триумф в историята на играта у нас.
Как стоят нещата в другия лагер, в ЦСКА? Ако при споменаването на армейския отбор в съзнанието на ортодоксалния лефскар неминуемо се активира комплексът от европейския ореол, европейската харизма, победите срещу колоси в играта от ранга на Аякс и Ливърпул, то при споменаването на Лефски онова, което се поражда в представите на червения привърженик е в състояние да бъде трансформирано до една дума – ОРГАНИЗАЦИЯ. Тази представа е в състояние да обясни всичко, което се случва на Армията.
Както е добре известно, едно от нещата, за които се упреквани червените и които се възприемат от другата страна като доказателство за проява на уж омраза е скандирането "Кур за Лефски, оле". Тази непрекъснато произвеждана реплика и то не в случайни моменти, а тогава, когато червените успяват да демонстрират класа, когато принуждават своя противник да преклони глава, в представите на присъстващите на стадиона означава само едно. Победа, победа над ОРГАНИЗАЦИЯТА. Победа на доброто над злото. Победа на играта над милиционерския оперативизъм. Всеки опит репликата "Кур за Лефски, оле" да бъде отнасяна само и единствено към отбора Лефски без при това да бъде включвано онова, което го характеризира най-точно, ОРГАНИЗАЦИЯТА, е опит да бъде манипулиран най-ценния човешки стремеж. Стремежът за активно противодействие на демоничното и разрушителното.
Доколкото подобен стремеж обема най-дълбоки, митологични пластове в съзнанието на съвременния човек, е безпроблемно видно и от присъствието на фалоса във въпросното словосъчетание. Няма митология, в която този знак, фалическият символ, да не присъства по един или друг начин, символизирайки вечното, неспирно обновяване на живота и победата над мрака и смъртта. Този стремеж за промяна, за развитие на базата на оплодителния процес, неминуемо активизира във всяка една опозиция двете вечни начала – мъжкото и женското. Конкретно в опозицията ЦСКА – Лефски, ЦСКА – мъжкото, подреденото, воинското, фалоса и Лефски – женското – емоционалното, истеричното, нестабилното, агентурно прикритото, онова, което трябва да бъде оплодено и трансформирано.
Стигайки до подобни логични и единствено възможни изводи на базата на неопровержимите факти, няма как да не заключим, че лефскарската омраза е ирационална по природа, че тя е реална и действителна, не заради друго, а защото е възникнала върху основата на един непрекъснато проявяван комплекс. Комплекс, имащ нужда непрекъснато да си измисля алогични образи и ситуации, за да успява да похранва своето най-силно чувство. Напротив, от другата страна тенденцията е обратна. Омразата е в състояние да бъде ликвидирана и тя изчезва всеки път, когато организацията е побеждавана, когато, както е във вълшебните приказки, надареният с всички достойнства на естеството герой надделява над порока и злото. Тогава Лефски просто престава да съществува. Остава другото, главното. Европа, голямата Европа, онази Европа, от която ЦСКА бе успял да стане красива и вдъхновена част.
Петко Суровянски
Тоя наистина е тотално изперкал!
, после ше мисли за трансфери 
Честно много ме е яд за Вальо! 
Какво значи мислил не ми е ясно 
Иначе за баскетбола, заслужихте си победата и ви поздравявам 
