Пламен Марков е роден на 11 септември 1957 г. в Севлиево. Като футболист е играл в "Раковски" (Севлиево), ЦСКА и френските "Метц" и "Гренобъл". Пет пъти печели титлата на България и 3 пъти Купата на страната. Има 38 мача и 6 гола за националния тим.
Като треньор е водил "Гренобъл", "Чардафон", ЦСКА (2 пъти), "Миньор" (Пк), "Видима-Раковски", "Уидад" (Мароко). Печели Купата и Суперкупата на България с ЦСКА през 2006 г.
- Г-н Марков, честито назначение. Може ли то да се брои като продължаване на онова, което не успяхте да завършите преди предишния си престой в националния отбор?
- Нямам подобно усещане. На всички е ясно, че сегашните резултати на националния отбор не са добри. Започвам работа с идеята да поправя нещата. Ще работя безрезервно за постигане на по-добри резултати.
- През 2004 г. си тръгнахте след европейското. Не сте ли сърдит на БФС за раздялата?
- Тръгнах си сам. Договорът ми изтече и не го поднових. Имах среща с тогавашния президент на БФС Иван Славков и го уведомих за намерението си. Не съм имал скандал с никого.
- Така ли стоят нещата с Радостин Кишишев, който отказа да играе в мача с Белгия и след това не бе повикан в тима за европейското?
- По същия начин. Твърде малко е времето, откакто съм назначен начело на отбора, за да мога да отговоря на кого ще разчитам. Всичко зависи само от играчите.
- Да очакваме ли сериозни промени?
- По принцип не са чак толкова много играчите, които са викани в националния отбор през последните години. Така че генерални промени едва ли ще има.
- Какъв е коментарът ви за групата, в която попаднахме за световните квалификации, и имате ли идея за програмата, която трябва да бъде определена следващата седмица?
- Според мен е най-тежката от всички групи, защото без Италия всеки отбор може да се бори за второто място, даващо място на баражите. Видяхте как в квалификациите за европейското първенство Грузия победи Шотландия. Там се наливат сериозни пари, треньорът е германец (б.а. - Клаус Топмьолер), така че никой не бива да си мисли, че ще ни бъде лесно. Колкото до програмата - вече имахме някои разговори. Имам идея как трябва да изглежда тя, но нека изчакаме и останалите делегации да си кажат мнението. Дано успеем да се разберем още в София, за да не се налага ФИФА да определя програмата по служебен път.
- Целта пред вас е класиране. Как е по-реално това да стане - като победител в групата и победа над Италия или като второ място, класиране на бараж и евентуално след това класиране на световното?
- Аз съм напълно наясно с това какво ни очаква и си мисля, че трудно ще изпреварим Италия. Така че напълно реално е да завършим на второ място и да гоним бараж. Винаги съм бил реалист, сега пак е така. Преди европейското първенство в Португалия през 2004 г. казах, че ще ни бъде много трудно, защото отлично познавах качествата на отбора ни. Очаквах, че трудно ще запишем дори точка и го заявих директно, но бях упрекван от мнозина, че демотивирам отбора.
- Допуснахте ли компромиси при предишния си престой и ако е така, бихте ли ги повторили сега?
- Генерални компромиси не съм допускал. Грешки може би е имало и това е напълно нормално. Сега пак няма да правя компромиси с нищо и никого. Надявам се да успея да създам същата обстановка в тима, каквато имаше в квалификациите за европейското през 2004 г. Тогава нещата се влошиха едва няколко месеца преди първенството в Португалия, преди това всичко вървеше отлично.
- Поставихте ли някакви условия пред БФС - за тренировки или за система, по която да тренират и останалите национални отбори и най-вече младежкият тим, откъдето идват попълненията?
- Ще се старая винаги, когато имам възможност, да бъда близост до младежите, но не смятам, че младежкият и юношеските национални отбори трябва да бъдат подчинени на селекционера на първия тим. Не знам по света да има подобна практика.
- Ще успеете ли да се предпазите от мениджърските интереси, за които се твърди, че управляват националния отбор?
- В моята работа никой никога не се е месил. Бяха казали, че съм в конфликт с Христо Стоичков, но не е така. Уважавам мениджърите, с много от тях съм играл заедно или съм работил след това. Те си вършат тяхна работа, а аз - моята.
|
|