|
Възможностите на СДС да пречи на НДСВ в европейската му политика са малко, но са достатъчни. Сините се стремят да покажат на Европа, че царското движение не е наясно какво представлява и следователно не е наясно какво върши. А на царя хората на Костов натякват колко сбърка, като реши, че може и без тях.
Макар и чисто юридически все още да не е станало партия, НДСВ се самоопределя като християндемократическо и се стреми да влезе в Европейската народна партия (ЕНП) - интернационала на християндемократите на Стария континент. И тъй като слага каруцата пред коня, СДС с лекота му нареди камъчета по пътя, които заплашват да я преобърнат.
Проблемът е, че СДС, който членува в ЕНП заедно със съюзниците си от БЗНС-НС (Мозер) и ДП (Праматарски), е в изгодна позиция да замеря царя с каквото му попадне, докато той хлопа на портите на европейската християндемокрация.
Две са заетите от СДС стратегически места
- Брюксел и Страсбург. В едното е централата на ЕНП, в другото са ПАСЕ и Европарламентът. От Брюксел ударите по царя идват главно по линия на Надежда Михайлова, която е зам.-председател на ЕНП, както и от верни приятели на СДС като австриеца Фридрих Кьониг, който е член на Бюрото на ЕНП и е почетен член на ПАСЕ. Тъй като е бил един от първите наблюдатели на Съвета на Европа за България, се смята за компетентен по българските въпроси и гласът му се чува в средите на десницата.
По време на предишната сесия на ПАСЕ на 24 септември Фридрих Кьониг постави на Симеон условието да подкрепи Петър Стоянов на президентските избори, ако иска да докаже християндемократическата си принадлежност. Премиерът го послуша и дори го прие през октомври в София, за да му покаже, че уважава мнението му. Председателят на Парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов обясни на 5 октомври по БНТ, че това решение "изразява стремежа за принадлежност към ценностите на европейските народни партии и придава един особен, партиен акцент на тази подкрепа (за Стоянов - б. а.)".
На януарската сесия на ПАСЕ обаче Кьониг бе още по-лют на НДСВ и направо заяви, че не е доволен от начина, по който царят е подкрепил Петър Стоянов, защото резултатът е бил отрицателен. Бившият австрийски депутат скорострелно отправи на 21 януари три нови условия за приемането на Симеон в ЕНП: първо, да превърне движението си в единна дясна партия; второ, неговите депутати и министри да натрупат опит и да се избавят от хаоса в средите си; и трето, да скъса с мафията и корупцията. За да бъде по-ясен, Кьониг дори изпрати на 23 януари писмо до шефа на австрийската делегация в ПАСЕ д-р Микаел Шпинделегер, в което по деликатния трети въпрос специално разясни: "Въпреки обявеното отпреди намерение за по-решителна борба срещу мафията и корупцията "Мултигруп", която беше притискана при Костов, сега отново печели влияние=" Предния ден в "Право на отговор" до в. "Сега" групировката се възмути, че името й се споменава по такъв начин от австриеца, но той не се трогна и сложи подпис под изявлението си.
Водачката на царските депутати в ПАСЕ Милена Милотинова каза, че Кьониг може да изразява само личното си мнение, защото от разговори с други депутати от ЕНП е получила подкрепа за кандидатурата на НДСВ. Вярно е, че за принадлежност към групата в Страсбург не е задължително преди това кандидатстващата партия да е приета от ЕНП в Брюксел. Но вътрешният правилник на групата налага да се иска мнението на централата в Брюксел, т. е. пак се опира до Надежда Михайлова, Кьониг и други като тях.
Второ непреодолимо изискване
е да се получи съгласие от партия от същата държава, която вече е приета за член на групата - с други думи от СДС. Крак на НДСВ могат да сложат по своя инициатива и Анастасия Мозер и Александър Праматарски, които напоследък показват склонност да се еманципират от СДС в парламента.
А за пряко кандидатстване в ЕНП в Брюксел условията са още по-тежки: първо, НДСВ да стане партия. Второ, тя да спечели на избори поне 5% от гласовете. Трето, да докаже християндемократическата си принадлежност чрез своята политика. Така най-близката перспектива за кандидатстване се измества поне до следващите общи избори в България.
Защо е толкова важно царското движение да бъде прието в ЕНП? Християндемократите са на власт едва в четири от 15-те страни в ЕС. Но царят не може да се ориентира към социалистите, които управляват в останалите държави от ЕС. Остава му да се насочи към консерваторите или либералите, чието влияние е по-малко. Консерваторите отдавна го канят, либералите са склонни да го приемат. Натам го тика и СДС. Депутатът в ПАСЕ Лъчезар Тошев (СДС) каза миналата седмица пред "Сега", че много от проблемите сами ще отпаднат, ако НДСВ престане да се натиска за ЕНП. Но подобен завой би бил признание, че НДСВ не може да се самоопредели и че други му казват какво представлява.
Унижението е не по-малко
и ако се запази сегашното състояние. Четиримата царски депутати в ПАСЕ бяха записани служебно в групата на неопределилите се, населена от националисти и екзотични фигури. Доскоро в нея членуваше националистът Владимир Жириновски, но той отпадна от руската делегация и сега най-ярката фигура в групата е новопостъпилият румънски националист Вадим Тудор. Там са и депутатите от Партията на свободата на австрийския националист Йорг Хайдер. Проблемите идват не само от лошата компания, но и от факта, че тази група не участва в партийната ротация при заемането на ръководни постове в Асамблеята. Затова в момента само един български депутат - Евгени Кирилов от БСП - е на такъв пост. Той бе преизбран миналата седмица за зам.-председател на Икономическата комисия. Когато депутатите от някоя управляваща партия нямат силни позиции в комисиите, те дават възможност на опозицията да притиска правителството им, като го злепоставя пред чужденците.
Малко вероятно е СДС да предизвика нов мониторинг
над България, както направи по времето на Любен Беров. Не защото не го желае, а защото при тромавата процедура в Страсбург си дава сметка, че подобна инициатива може да се върне като бумеранг по него, както стана с правителството на Костов. Но сигурно е, че номерата му за дискредитиране лично на Симеон и на кабинета му ще продължат. И ако премиерът все пак посети Страсбург през април, когато ще се честват 10 години от приемането на България в Съвета на Европа, атмосферата може да не му се види съвсем празнична.