Рамковата конвенция за защита на националните малцинства влезе в сила за България на 1. IX. 1999 г. Според клаузите й най-късно година след това страната ни трябваше да прати на генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателните и други мерки, предприети от държавата по осъществяването на принципите от конвенцията. Вече близо година и половина след този срок такъв доклад в Страсбург още не е пратен. Вината за това естествено е на предишното правителство.
Кабинетът на НДСВ се е захванал с написването на такъв доклад скоро след идването си на власт. МВнР е изискало информация от другите ведомства и е поръчало на наети от него специалисти да я обобщят и подредят като вариант за доклад. Този
вариант от около 90 стр.
бе раздаден от секретаря на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (НСЕДВ) към МС Михаил Иванов на неправителствените организации, членуващ в съвета, които трябваше в спешен срок да дадат мнението си по. На 17 януари пък Министерският съвет възложи на министрите Соломон Паси и Неждет Моллов (който е и председател на НСЕДВ) в едномесечен срок да внесат доклада на правителствено заседание. В момента Михаил Иванов и още един експерт редактират предложения от Външно документ.
Още първите твърдения в общото изложение на доклада предизвикат заслужените критики на неправителствените организации. Докладът заявява, че "след 1989 г. в България няма стълкновения на етническа или религиозна основа, няма загуба на човешки живот". В бележките си по доклада Проект "Права на човека" привежда контрапримери, и то само от миналата година - нападението над двама роми от група български младежи в Самоков, нападението над ромски младеж в Шумен, завършило трагично за жертвата, както и множество случаи на изтезания по време на задържане в полицията. По част от случаите се е произнасял Европейският съд по правата на човека - например делото "Великова срещу България", а друга част са все още висящи.
Спорове предизвикват констатациите за броя на ромите
Според доклада, базиращ се на последното преброяване на населението от миналата година, ромите у нас са 365 797 души, или 4,6% от населението, което е най-висок процент за целия XX век. Според Антонина Желязкова от Международния център по проблемите на малцинствата пък ромите са над 650 000 души.
По-голямо негодувание у правозащитниците обаче буди констатацията, че "ромите в България се българеят, турчеят и румънеят". Най-вече че се българеят. Това наистина може и да е съмнителна констатация, но също толкова подозрителен би трябвало да е и хъсът на неправителствените организации срещу нея. Защото, съвсем разбираемо, тяхното "призвание" е да защитават ромската идентичност на ромите, а не бягството от нея. Нещо повече, разпоредбите на Рамковата конвенция се прилагат само към онези, които свободно са се самоопределили като принадлежащи към дадени малцинства. Следователно българеещите се роми вече не са малцинство и нямат отношение към специалната защита на конвенцията. (И към правозащитниците.)
Във втората част на доклада се прави преглед на
законодателството и управленските мерки
по всеки отделен член от конвенцията. Според българското право, изтъква документът, защитата правата на гражданите се извършва от съдебните власти ex officio, без да е необходимо оплакване от ищец. Т. е. съдебните органи са длъжни да се самосезират при констатирано нарушаване на права. Отделно гражданите могат по съдебен ред и сами да поискат възстановяване на нарушени права, както и парична и морална компенсация.
Правозащитните организации обаче твърдят, че при многобройни посегателства над правата на ромите, констатирани от тях, полицията и следствието са били мудни и неинициативни при разкриването на виновните или пък направо са си затваряли очите. От Проект "Права на човека" привеждат за пример груповото нападение над роми в Самоков, след което един от пострадалите е бил настанен в интензивното отделение на самоковската болница. За него вътрешният министър Петканов в писмо се оправдавал, че полицията не била сезирана с жалба и затова не предприела мерки. По аналогичен казус - липса на разследване, Европейският съд осъди България в делото "Асенов", напомнят правозащитниците. Впрочем, в Европейския съд по правата на човека, както съобщава Докладът, са постъпили над 400 сигнали и жалби срещу България от български граждани от етнически малцинствен произход, с оплаквания за нарушаване на правата им.
Сред твърденията в доклада, предизвикали най-силно раздразнение у неправителствените организации е и това, че "преобладаващата част от ромите са с лоша трудова дисциплина и ниска култура на бит", поради което те не могат да отговорят на "високите изисквания на работодателите". Едни правозащитници намират констатацията за откровено расистка, за други тя най-малкото говори за неразбиране на проблемите. Според хората от третия сектор причина за ниската квалификация на ромите е образователната им сегрегация, а пък работодателите имали расови предразсъдъци и затова не ги вземали на работа. Резултат от двете пък била високата безработица сред ромите.
Тук вече
третосекторниците са се поувлекли
Защото дори лошата трудова дисциплина и ниската битова култура да са резултат единствено от дискриминацията и социалната маргинализация на ромите, тези характеристики - относително валидни за относителен брой хора, все пак трябва да се признаят като факт. Иначе в унеса си по "политическата коректност" някои правозащитници рискуват да изпаднат в глупавото противоречие да искат за една общност правна защита и социална интеграция, от каквито тя се оказва, че няма нужда.
Масови и не от вчера са и претенциите на правозащитниците към полицията. Те се оплакват, че нямат информация за дейността на специализираната комисия по правата на човека към ДНСП с координатори във всяко РДВР, която съществува от 2000 г. И че полицейската бруталност спрямо ромите миналата и по-миналата година си е все същата.
С останалите малцинства в България традиционно няма съществени проблеми. Няма и съществени протести срещу доклада в тази част.
НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ 1. III. 2001 Г.
| Етническа група | Общо | Дял от цялото население | Изменение спрямо 1992 г. |
| Българи | 6 660 682 | 83,6% | -8,4% |
| Турци | 757 781 | 9,5% | -5,3% |
| Роми | 365 797 | 4,6% | +16,9% |
| Друга | 121 773 | 1,5% | |
| Неопределен | 67 640 | 0,8% |