-------------

Една дума напоследък е особено популярна във Видин. У едни самото й споменаване поражда възторг, блясък в очите и мисли за светлото бъдеще. На физиономиите на други изричането й изписва скептицизъм. Тези пък, баш за които се отнася, рядко я използват. Може би защото е чуждица и защото си имат по-верен и по-простичък начин за наричане на нещата.

Думата е десегрегация. "Едните" са хората на Донка Панайотова от неправителствената организация "Дром" - те искат училището в рамския квартал "Нов път" да бъде закрито и всички деца да бъдат пренасочени в града. Смятат, че единствено така ромчетата могат истински да се социализират. "Другите" са учителите от нароченото за вредно училище "Софроний Врачански" начело с директорката Нина Иванова. Според тях, ако школото им действително бъде затворено, половината от децата в махалата ще си останат неграмотни - просто защото родителите им няма да пожелаят, а няма да имат и парите, за да ги пратят в града.

Самите жители на "Нов път", за чиито деца се води "борбата", са дълбоко разделени в мненията си.

---------------



Автобусната спирката в началото на квартал "Нов път", наричан по-рано "Червена звезда", а още по-преди "Бончовата махала", е претъпкана с ромски народ, въпреки че часът е едва 6.30 и зимното слънце не дава признаци, че скоро ще подхване битката с дебелата мъгла, която е захлупила всичко наоколо. От мрака на извеждащите до спирката улички изплуват хлапета, натоварени с раници. Паралелно се оформя и група възрастни - чакат да дойде чавдарката, която ще ги закара до града, за да си отбият "ангарията" - "Ако не си отработят 5-те дни, им спират социалните помощи", разяснява "формулата" един от малкото независещи от общината.

Малко след като разбрицаното соцвозило е откарало социално слабите възрастни да чистят видинските улици, пристигат двата модерни автобуса, предназначени за децата. И така започва поредният ден от проекта-гордост на Донка Панайотова.

Организираното извозване е елемент първи от десегрегационната програма, чието пълното наименование е Инициатива "Свободен достъп на ромските деца до всички училища на гр. Видин". Експериментът стартира през есента на 2000 г. с пари на "Отворено общество" - Будапеща. За функционирането му през учебната 2000-2001 отиват около 50 000 долара по думите на Панайотова. Организацията й "Дром" извозва ромчетата от квартала до "българските" училища в града, дава на социално слабите закуски и учебници, плаща на "координатори" и на "наставници". Задачата на първите е редовно да информират родителите за поведението и успеха на отрочетата им в училище. Всеки от наставниците пък отговаря за едно от даскалата - стои там заедно с децата, помага им и ги защитава при нужда.

Автобусите правят 3 курса до отдалечения на няколко километра от махалата Видин - в 7.00, в 7.30 и в 8.00. Горе-долу по времето, когато всички "градски" деца вече са се източили, за училище излизат "кварталните" - онези, които въпреки всички усилия на Донка Панайотова продължават да посещават чисто ромското школо в махалата.



Българчета и ромчета заедно в града



Всички хлапета от "Нов път", които учат във Видин, са спретнати, с нови дрешки и обувки. Поне на външен вид по нищо не падат по-долу от съучениците си българи и убедено твърдят, че в училището в града им е по-хубаво отколкото в кварталното. Доста от поотрасналите ромчета са изкарали по няколко класа в градските школа - родителите им са ги пратили още преди да се появят Панайотова и нейният проект. Така разказват самите деца.

Наставниците от "Дром" и учителите в ОУ "Отец Паисий Хилендарски" са категорични, че конфликти между хлапетата от двете етнически групи няма. "Само нормалните детски караници", обяснява класната на IIIв Цветанка Петрова. "Много добре се разбираме, играем си заедно", срамежливо казва българската й възпитаничка Вероника, докато изографисва "Работа в клас" в тетрадката си. Същото разправя и русата Таня, за която човек трудно би се досетил, че е от квартала.

"Понякога се бият", твърди пък за ромчетата Георги от съседния клас. Момчетата от "Нов път" също не крият за стълкновенията си с българчетата. "Във физкултурата вчера един ми скочи отгоре и аз после го набих", разказва изтупания с ново шушляково яке Слави, който току-що е пристигнал с автобуса от "Нов път". "Цигани задръстени ни викат", оплаква се пък приятелят му Сашо.

В "Цар Симеон Велики" положението е същото. Момчетата не се харесват едни-други, момичетата твърдят, че проблеми няма, а учителите са на мнение, че всичко е в рамките на нормата. "Правят се на много яки", отбелязва за ромите видимо изпълненият с предразсъдъци седмокласник Милен. Той и приятелят му Йордан определено не са фенове на десегрегацията. На дълго и на широко обясняват как циганчетата (думата роми не му е по вкуса) на тяхна възраст си викали за подкрепление по-големи "от техните" и здраво ги биели. Естествено те после си връщали и така.

"Момчетата са много сбъркани хора", отсича пък шестокласничката Симона и добавя как сред ромите имало "много печени". Приятелките й от "Нов път" Таня и Илияна в един глас заявяват, че "всичко си е на 6" в отношенията им с българите в даскалото.



Ромското училище



ОУ "Епископ Софроний Врачански" е на пъпа на ромската махала. Хлапетата, които играят на народна топка в двора, видимо се различават от онези свои събратята, които са пратени да се учат на ум и разум в града. Дрешките на повечето са опърпани, обувките износени. Питаш ли ги харесва ли им училището обаче отвръщат "Да" със същия ентусиазъм, с който "градските" хлапета говорят за школата, в които те ходят. "Госпожата (учителката им - бел. ред.) е много добра", крещят децата защо искат да си стоят където са си. "В града продават наркотици, наркомани са там", аргументира се второкласничката Галя. Доста от съучениците й отдавна са минали възрастта за втори клас. "Там е много гадно", казва за града 10-годишният Тоньо. Като го питаш защо и той почва да говори как имало наркотици. Тоньо и 11-годишната Таня са се пробвали да учат във Видин, но не се получило. "Казаха 2 години да сме първи клас", разяснява що са се върнали в квартала Тоньо.



Борците за десегрегация



Наставницата Миглена, която бди над ромчетата в ОУ "Отец Паисий", с плам обяснява колко е важно децата от квартала още от първи клас да ходят на училище в града. Като жив пример сочи 8-годишния второкласник Максим, който до миналата година е учел в квартала. "Нема навици, като се разсърди и излиза от час", изрежда Миглена и описва как в училището в "Нов път" децата не са научени на дисциплина, как нямат никакви знания и де факто си остават неграмотни. Самата тя е учила там, на няколко пъти е прекъсвала и сега - вече почти 23-годишна, се бори да завърши 11-и клас.

Всички защитници на десегрегационния проект са категорични, че той решава двата основни проблема с образованието на ромчетата. "Гарантира присъствието на децата в училището и академичния им напредък", твърди Калинка Николаева от проект "Права на човека". Тази пък ромска организация се явява координатор на всички десегрегационни програми в страната. Вдъхновени от видинския пример такива стартират в Хасково, Плевен, Стара Загора, Монтана и Сливен.

От "Дром" и "Права на човека" искат десегрегацията да обхване цялата страна, а чисто ромските училища да бъдат затворени. "Държавата трябва да осигури финансово процеса на десегрегация", отсича Калинка Николаева и напомня за приетата още през 1999 г. "Правителствена програма за интегриране на ромите в обществото".

"Единствено чрез десегрегацията на училищата може да се случи истинската интеграция, трябва да се разкъса омагьосаният кръг махала-семейство-училище", твърди Донка Панайотова, хвали успеха на проекта, в който по думите й са включени 611 деца, и откровено негодува, че до момента "институциите във Видин не реагират адекватно". "Искаме общинският съвет да реши училището в "Нов път" да бъде закрито", формулира целта си тя.

Не така мислят обаче в самото 1-о основно "Епископ Софроний Врачански".



Скептиците



"Ако училището бъде закрито, това ще е пагубно за ромското население - 50% от децата ще останат неграмотни, защото просто няма да отидат в града", изрича мрачната си прогноза директорката на "Софроний Врачански" Нина Иванова. Проблемът е в това, че повечето от ромите са безработни и бедни - те нямат пари да облекат децата си, за да ги пратят в града. "Докато не се решат социалните проблеми на ромите, няма да са с еднакво образование", твърди Иванова.

Според нея процесът на десегрегация трябва да стана по естествен път, а не да се форсира. "И сега много от децата, които завършат нашето училище отиват да учат във Видин", обяснява тя и се хвали: "Над 70% от завършилите 8-и клас са приети в града."

"Десегрегацията е мода в момента, затова се шуми толкова. Процесът реално е започнал много преди да се появи проектът на "Дром". Още преди около 170 деца от квартала си учеха в града", обяснява Иванова. "Няма нищо лошо в това да водят децата в града, лошото е лъжата - не може да се говори за такава грандиозна цифра 600. Не пътуват толкова много деца, а за тях на "Дром" се осигуряват средства", обвинява тя и призовава всеки, който не й вярва да сметне колко деца могат да се извозят с два автобуса - ако са 40-местни и пълни, то на три тура извозват максимум 240 души. По сметки на Иванова от началото на учебната година до 7-ми декември 54 ромчета са напуснали училището в махалата, за да отидат в града, 12 от тях после са се върнали.

Иванова и заместниците й артикулират и недоволството на част от видинчаните българи - то е по повод закуските, които "Дром" раздава на ромчетата. "Има и български деца гладни, хората се питат защо за нас няма", казва замът Борислав Тодоров.

"По начина, по който се прилага проектът, се създава атмосфера на неравнопоставеност", смята и Антонина Желязкова от Международния център по проблемите на малцинствата. Според нея амбицията всички ромски деца да бъдат изпратени в българските училища е неосъществима - по простата причина, че трябват твърде много пари, които държавата никога няма да даде. Освен това има отдалечени селища, в които в резултат на процесите на миграция са останали да живеят само роми. "Как точно ще десегрегираме училищата в тези села?", пита риторично Желязкова. "По-реалистичният и по-лесен вариант е да се ремонтират и преоборудват ромските училища, така че да станат привлекателни", твърди тя.



Гласовете от "Нов път"



Една изпусната реплика за десегрегацията и амбициите да бъде закрито училището в квартала е достатъчна, за да разпали страстите сред жителите на махалата. "Коя е тая (Донка Панайотова - бел. ред.) да закрива училището. Как не я е срам, до вчера тука хляб е яла", гневи се 51-годишният Илия. Преди да мине в неправителствения сектор, Панайотова е била учителка в "Софроний Врачански". Едно от внучетата на Илия ходело на училище в града и той хич не бил доволен. "Нема контрола, майката не мой да оди всеки път до града да пита к'во е направило", обяснява той. Дочул разговора минувач веднага се включва: "У града да ходят, у града". Подкрепя го и млада майка, която е пратила дъщеря си във Видин: "Да има образование, да си намери работа, да не е като мене чистачка".

"Всяка фондация си има интереси, нещо да вкусне, нещо да лапне", разсъждава пък 34-годишният Красимир. "Какт' възпитават тука наш'те деца, така и в града", смята той. "Има много беден народ - по 4-5 деца имат, как да ги пратят у града, с какви дрехи?", трупа аргументи в защита на кварталното училище той. "Е, тука и с джапанки мо'е да си ходят, а у града с джапанки как ще го пратиш". Единият му син учи в ромското училище, другият - в града. "Нема да позволим да се закрива училището, целият квартал ще се вдигне. Кое дете си е будно, и тука си е будно", заключава майката на Красимир.

Коя теза ще победи накрая е рано да се каже. Дано само от цялата работа не пострадат децата.