|
Визитка: Юри Бюрер Тавание е на 27 г., завършил е в родината си - Холандия, политология със специалност Русия. Няма руски корен, просто родителите му много харесвали Юри Гагарин. Специализирал е 1 година в Русия. Още в университета става стажант, а после започва и работа във фондация "Изток-Запад - Проект за парламентарна практика", чиято цел е да запознава младите демокрации с добрите практики на парламентите в Западна Европа.
Работил е по проект в местния парламент в Татарстан, но бързо напуснал, ужасен от нивото на корупция и стремежа на депутатите към облагодетелстване. След това се захваща с румънския Сенат, където също бил огорчен от опитите на генералния му секретар да превземе проекта отвътре. От май 2001 г. в България и в сътрудничество с наши неправителствени организации се занимава с привличането на гражданството към законодателния процес. Пътува в съседните страни, офисът му в София има и регионални функции. Вече разбира български, чувства се щастлив у нас. Казва, че му е трудно да си представи, че един ден ще трябва да си отиде, и сигурно ще намери начин да остане завинаги. Не е женен.
-------
- Вие работите у нас по проект за привличане на гражданството при изработването на закони от голям обществен интерес. Как ще стане това на практика?
- Обикновено връзките ни са директно със съответния парламент, но в случая се ориентирахме към сътрудничество с българска неправителствена организация - фондация "Свободна и демократична България". Още сме в началото, още наблюдаваме как се осъществяват връзките. В различните страни е различно. Има места, където нищо не се получава. А в Хърватия например неправителствените организации са много влиятелни, има почти цели проектозакони, изготвени от граждански структури. В Албания обаче неправителственият сектор няма абсолютно никакво влияние.
- Ние по-близо до Албания ли сме или до Хърватия?
- Мисля, че тук сме по-близо до Хърватия. И като го казвам, мисля за положението в Сърбия, където неправителственият сектор е много слаб - те доскоро бяха заети със свалянето на режима на Милошевич и сега още не са си намерили мястото.
---------------------
Разликата между Хърватия и България е, че тук народните представители казват, че са готови да си сътрудничат с гражданското общество, докато в Хърватия го правят.
-----------------
- Известно ми е, че сте работили по проект за сближаване и по-добро разбирателство между България и Румъния...
- Това беше провал. Беше преди 5 години, през 1997 г. Събрахме група от 15 български депутати и 15 румънски техни колеги и ги изпратихме в Хага, за да видят нашата парламентарна практика. Те контактуваха с домакините, но отказваха категорично да общуват помежду си.
Въпреки това мисля, че е важно да се изпращат парламентаристи в чужбина. Ние изпратихме в холандския парламент депутати от Албания - от социалистите и от демократите, както и от по-малките парламентарни групи. В Тирана тези хора не говорят помежду си. Но след няколко дни в Холандия започнаха да си говорят. Имаше моменти по време на посещението в нашия парламент, когато албанските депутати останаха силно впечатлени. Например те присъстваха на реч на премиера в пленарната зала и бяха много учудени защо никой от депутатите от опозицията не крещи, никой не го обижда.
- Пак ще помоля за пример с български депутати.
----------------------
- Това бе през 2000 г. Имахме заседание с т. нар. консултативен комитет. Той е от няколко народни представители от различни групи, които ни съветват как да работим по проекта си. Единственият начин да ги привлечем беше да им организираме обмяна на опит в Португалия. Не мога да разбера докога ще трябва да им организираме екскурзии в красиви страни като Гърция, Италия или Португалия.
----------------------
Това не е стаж, не е подготовка, но и те не се стремят към такива неща. От подобни начинания сигурно участниците печелят нещо в областта на културата, в начина на мислене, може би. Но не ни е такава задачата. Понякога съм голям песимист.
- Причината, поради която България и Румъния изостанаха от другите кандидатки за членство в ЕС, не се ли корени в по-слабо развитите граждански общества в нашите две страни?
- Честно казано, затруднявам се да отговоря. Гражданското общество в Румъния е изградено по съвсем различен начин в сравнение с България. Не го казвам просто защото разговаряме в София, но тук неправителственият сектор е по-добре организиран. Разбира се, аз съм специализиран главно във връзките с парламентите. Но това, което ми се струва крайно шокиращо, е, че когато отида в румънския парламент, депутатите от унгарското малцинство се оказват много по-добре подготвени. При едно посещение в чужбина, което организирахме, унгарските румънци бяха най-активните, най-успешно проявилите се. Румънските им колеги казваха - ами така е, защото са унгарци, имат различна култура.
- Какво ви учудва при българските народни представители?
- Това, че когато трябва да се пристъпи към работа, тях ги няма. Просто не идват. Това е проблем. Иначе винаги казват, че проявяват интерес към проектите.
После тази практика да се третират депутатите като различни хора, различни от всички останали. С грамадни коли, с охрана, която почти не позволява да се стигне до тях. В Холандия не е така. Не само че депутатите нямат служебни автомобили, но достъпът до тях е много лесен, те не изглеждат различни от нас. Всичко е по-земно. Наистина, ползват намаления във влака, но това са обикновени хора.
--------------------------
Защото, честно казано, по-капризни хора от българските депутати не съм срещал. От тази група от десетина депутати, които изпратихме в Португалия, всеки искаше нещо различно, по нито един въпрос не можеха да се разберат. Един искаше да го заведем на плажа, друг - на пазар, трети - на църква. Все едно група деца, които искат непрекъснато да бъдат забавлявани. Може би не съм достатъчно дипломатичен, но им казах - вижте, така не може, по-добре да сложим край и да си вървим в София, не може 10 души да правят 10 различни неща. Португалският им домакин, съвсем млад депутат, по едно време побесня и отсече - аз си тръгвам с микробуса и ще ги оставя без транспорт, защото друго не заслужават.
-----------------------
Но какво да ви кажа, това не е типично само за българските депутати. Колкото по на изток отиваш, толкова по-лошо става. Веднъж имах такава случка с арменски депутати в Холандия - трябваше да се изминат двеста метра от хотела до ресторанта и депутатите настояха да им осигурим транспорт. Тогава се почувствах ужасно.
Никога няма да свикна с тези неща. Не мисля, че в някоя от тези страни бих поискал да бъда депутат. Тук много български приятели ме поглеждат особено, когато стане дума, че контактувам с народните представители.
- Ако искаме да бъдем честни, длъжни сме да кажем и за имиджа на неправителствените организации. Фондация в България почти е станала мръсна дума. На мен ми се струва много странно, че почти всички се издържат изцяло с фондове от чужбина...
- Когато реших да работя в този сектор, аз приех да съм по-малко платен от колегите ми, които са в бизнеса или администрацията. Просто защото това са организации с идеална цел, при тях заплащането е по-малко, не може да бъде другояче.
---------------
Тук обаче хората, които работят в този сектор, печелят много повече от тези в администрацията. Точно затова, че работят с международно финансиране. Тоест няма я идеалната цел, става дума просто за получаване на високо заплащане.
---------------
И много направителствени организации у вас са по-добре оборудвани с компютри да кажем от търговските фирми, да не говорим за администрацията.
- А докога ще работим линейно София-Брюксел, Белград-Брюксел, Букурещ-Брюксел, защо не работим в мрежа - София-Букурещ-Белград-Брюксел?
- За съжаление връзките са само в посока Брюксел или Америка, всички се стремят да узнаят всичко за големите столици, удивително слабо е взаимното познаване. Може би защото парите идват оттам. Не мога да го разбера, обаче тук всички честно признават, че знаят много малко за съседите си. Толкова много щеше да ни помогне, ако не беше така, толкова много грешки в прехода можеха да бъдат избегнати.
- Нямате ли проблем, че харчите парите си за мероприятия с депутатите в една страна, където има остри социални проблеми, проблеми на оцеляването и че тези средства биха могли да се използват по-разумно?
- Винаги е трудно да оправдаваме средства, похарчени за кръгли маси и гощавки. Но ако пренебрегваме въпроса за законодателството, ще можем ли да стигнем далече? Има други фондации, които са насочили усилията си за съвсем конкретни социални проекти. Но вие сте прав, че тази практика със семинарите, със сядане около маса и приказки в продължение на 2-3 дни не върши голяма работа. Много са тези, които говорят хубави неща на семинарите и след това се връщат, откъдето са, и си действат точно както си знаят, в противоречие с красивите приказки.