|
Затова е малко странен оптимизмът на родните фирми, който струи от годишното изследване на бизнесклимата на Асоциацията на Европейските палати в Брюксел - "Икономически преглед на Европалати 2002".
За пръв път България беше включена в евроанкетата през 2000 г. по предложение на Българска търговско-промишлена палата (БТПП). Но докато
в анализа за 2000 г. предприемачите ни се оказаха трезвомислещи,
то в края на 2001 г. те демонстрираха коренна промяна към позитивна нагласа. В това отношение дори "бият" по точки европейците, които, след атентатите в САЩ и прогнозите за световна рецесия, взеха да премислят по-хладно бизнесклимата.
През миналата година изследването вървеше сред 24 държави - 14 членки на еврозоната и 10 страни-кандидатки. Общо това прави 108 региона - 86 от страните-членки и 22 от страните-кандидатки. България се представя с 6 района за планиране. Те са определени с постановление на Министерския съвет за програмите за развитие - Северозападен, Северен-централен, Североизточен, Югозападен, Южен- централен, и Югоизточен.
Анкетите за проучването са изпратени в първата половина на септември, а отговорите са получени до края на ноември - далеч след атентатите от 11 септември и след първите прогнози за забавен растеж в света като цяло. В проучването са участвали общо над 100 000 европейски фирми. Родните предприемачи, включени в изследването, са около 600. Освен че са реално работещи, 76,7 на сто от анкетираните наши компании изнасят продукцията си.
Икономическият преглед включва представянето на всяка страна и регионите й поотделно, общото им представяне през 2001 г., както и бъдещите очаквания. Затова основният акцент в проучването пада върху прогнозата на бизнесклимата през 2002 г. по отношение на приходите от продажби, износа, инвестициите и заетостта.
Мнозинството анкетирани са отбелязали положителни изменения в приходите от продажби. При 50,4% от анкетираните фирми се регистрира нарастване на приходите от продажби през 2001 г. спрямо 2000 г. 20,9 на сто от предприемачите отбелязват спад.
Очакванията за 2002 г. показват също преобладаващ положителен резултат. 61,9% от анкетираните очакват нарастване на приходите от продажби, а 7,8% са песимистично настроени.
Фирмите от сектор "Производство", регистрирали положителни изменения през 2001 г., са 54,3%. а от сектор "Услуги" - 43,0%.
През 2002 г. броят на компаниите, които очакват увеличение на приходите от продажби нараства в производствения сектор до 66,3% от запитаните, и до 53,7% от фирмите в сферата на услугите. С най-висок процент положителни очаквания по този показател са фирмите от Югозападен район.
През 2001 г. са се увеличили продажбите на вътрешния пазар, като очакванията за догодина са резултатите да бъдат почти 3 пъти по-добри. Повече приходи от продажби обаче се чакат в промишлеността. Ръст ще отбележи и сектор "Услуги", но прогнозите са с около 10 пункта по-ниски спрямо тези за промишлеността.
На близо 50-процентен скок в износа през тази година
се надяват родните предприемачи, участвали в анкетата. Докато през 2001 г. средното увеличение на пласмента в чужбина бележи ръст от 15,6%, тази година се гони средна стойност от 47,9%. И тук по-оптимистични са промишлените предприятия, които вярват, че през 2002 г. приходите им от експорт ще се увеличат с 64,2%. Фирмите от сектора на услугите залагат на ръст от около 35,1%, спрямо 23.7% през тази година.
Най-високи стойности за увеличени приходи от външни продажби регистрират фирмите от Югозападен район. Очакванията на фирмите от този регион достигат максимална стойност за страната - при 65,2% от анкетираните от района, спрямо 55,5% за страната.
Районът с най-ниски стойности на регистрирани приходи от продажби на външния пазар през 2001 г. е Северозападният - минус 15%, при плюс 15,6% на национално ниво.
Очакванията за приходи от продажби на външни пазари през 2002 г. са положителни за всички региони на страната - плюс 47,9% на национално ниво. Резултатите от извършената анкета по показател "Приходи от продажби" на вътрешния и външния пазар показват ясно изразена тенденция за увеличаване, както през 2001 г. спрямо 2000 г., така и през 2002 г. спрямо 2001 г., при фирмите и от двата сектора. Анализът на посочените данни показва, че фирмите от производствения сектор ориентират своята дейност към реализация на продукцията си към външния пазар в много по-голяма степен отколкото фирмите от сектор "Услуги", коментират експерти.
Заетостта при близо половината от фирмите остава постоянна
Влошаване през 2001 г. са отбелязали 18,1%. Останалите 32,5% от анкетираните отчитат положителни изменения. За сметка на това на настоящата година се възлагат повече надежди. Най-песимистично настроени са в Северозападен район. Там не вярват да се стигне до особена промяна в структурата на заетите. Това се свързва преди всичко с най-ниските приходи от продажби в този регион, отчитат анализаторите. Но добавят, че точно там през тази година идната година се надяват на най-солидни инвестиции. С най-висок процент при очакванията за бъдещи инвестиции са фирмите в Северозападен район - 47,8%. Близо до тях се нарежда Североизточен район с 47,5%.
Фирмите, които регистрират и очакват положителни изменения, са съответно 40,9% и 46,8%. Предприемачите, които не регистрират и не очакват изменение в размера на инвестициите, са съответно 43,1% и 46,4%. Делът на извършените инвестиции и положителните очаквания за инвестициите са значително по-големи в сферата на производството - 29% през 2001 и 42% - през 2002 г.
Икономическите трансформации и стопанската конюнктура
засега не са дали реални резултати за бизнеса. От една страна, анализаторите отчитат, че продължаващите промени в икономиката на страната ще рефлектират на национално ниво. От друга страна обаче, фирмите не са усетили съществени положителни промени в условията за бизнес през миналата година спрямо 2000 г. Тази теза лансират над половината от предприемачите, които работят в сферата на услугите или на производството. В същото време почти същият е процентът на фирмите, които не крият надежда, че 2002 г. ще е по-добра за представителите на деловите среди.
Фирмите, които регистрират влошаване на условията за стопанска дейност, са 21,6% през 2001 г. Едва 7,8% обаче смятат, че стопанската конюнктура и занапред ще се влошава. И това като че ли навежда на извода, че новото време е дошло. Другият вариант е деловите среди вече да са станали част от вица за песимиста и оптимиста. Докато първият се тръшкал от живота, вторият си мърморел под носа - може и по-лошо.