Общините излязоха с авангардно решение за попълване на бюджетите си в условия на криза. Веднага след изборите на 5 юли те ще настояват 41-вият парламент да одобри данък върху пустеещите земи. "Нашата идея е промяната да стане в закона за местните данъци и такси", обясни шефът на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова. Налогът е съвсем нов и от НСОРБ обясниха, че нямат претенции към други промени, които да натоварят допълнително хората.

"Намерението ни е с този данък да се обложат само собствениците на по-големи масиви, които не се обработват, без това да се отрази на имотите за лично ползване", допълни Чавдарова. Проучването им сочело, че в страните от ЕС с подобен налог се облагат пустеещите земи над 10 декара. У нас тепърва ще върви дискусия каква да е границата. От няколко години общините настояват за въвеждане на данъка, но не срещнаха разбиране от политиците. Единствено аграрното министерство подкрепя идеята, за да се ускори процесът на окрупняване на земята, тъй като това е условие за получаване на европейски субсидии.

Близо 5.5 млн. дка са пустеещите земи в България по данни на зам. земеделския министър Светла Бъчварова. Средната цена на декар е 321 лв. Най-скъпо се продават масивите в Добричко - 546 лв. на декар. Една подобна мярка сериозно ще раздвижи и пазара на земя у нас.

Въпросът за новия налог вече стана обект на коментари в предизборните спорове. Бившият царист, а сега кандидат на "Лидер" и "Новото време", Борислав Великов обяви, че обмислят въвеждане на данък върху пустеещите земи, макар и не веднага след изборите. От "Атака" обаче веднага го контрираха, че е вреден и ако има пустеещи земи, то е защото хората нямат условия да ги обработват.

Общините обмислят и друга мярка за попълване на бюджета си чрез увеличение на наемите на общински имоти или актуализация на вече сключените договори. Освен това контрактите за рекламна дейност щели да се приведат в съответствие с пазарните условия и цени, обяви още Чавдарова.