:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,210,280
Активни 169
Страници 25,888
За един ден 1,302,066

Университетите ще произвеждат сами доценти и професори

Върхът на научната кариера ще се стига и на 40 г.
Отлаганата години наред реформа в правилата за научно израстване у нас е на път да се случи. Просветният министър Сергей Игнатов представи нов законопроект, който ще позволи на университетите сами да произвеждат докторанти, доценти и професори. Така званията вече няма да са национални, а ще са локални, на самия университет, като основната гаранция за запазване на качеството според МОМН ще е прозрачността.

Законът за научните степени и звания е приеман в далечната 1972 г. и предвижда централизирана система за даване на степените и званията в науката. Кой да бъде доктор, доцент, професор, решава Висшата атестационна комисия. Тежката процедура се сочи като основния проблем професурите у нас да се защитават на преклонна предпенсионна възраст. През годините са готвени множество нови законопроекти, но до приемането им така и не се е стигало заради разнопосочни интереси и разногласия в научната общност.

Новият законопроект предвижда дисертациите да стават пред научно жури от 5 души, трима от които външни за университета. Процедурата за професор ще се облекчи, а акцентът ще е изместен върху приноса им за развитие на институцията и наличието на докторанти, които са защитили при съответния кандидат. Целта е да се сложи край на "оперетните професори" и да се стимулира развитието на школи.

"Веднага ще се появят заглавия за доморасли професори. Но и колегите в Западна Европа растат по домовете. Един учен е такъв или не не поради бюрократично решение. И Оксфорд, и Сорбоната сами решават кой да бъде доцент и професор. Нормално е на 40-45 години ученият да е минал целия път и да има възможност да развива школа", коментира Игнатов. Той уточни, че на мястото на ВАК ще бъде създадена апелативна комисия, която ще има контролни функции и членовете й ще се назначават от министъра. Тя няма да може да забранява едно или друго решение, но ще може да изисква университетът да отлага при проблеми процедурите. "Тази комисия ще поддържа сайт, на който преди защитата ще се качват авторефератът на български и английски, решенията на 5-членното жури и рецензиите. Недопустимо е едни и същи рецензии да се използват многократно, както се случва", обясни министърът.

ПРОБЛЕМИ

Въпреки оптимизма Сергей Игнатов призна, че министерството тепърва ще мисли какво да прави с летящите преподаватели и процедурите по акредитация. В момента наличието на хабилитиран преподавателски състав е един от основните лостове за предпазване на системата от нездравословно разрастване. Не е ясно доколко децентрализирането на системата няма да доведе до такива изкривявания.
116
4084
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
116
 Видими 
23 Ноември 2009 22:42
Доцент до (до)цента,
Професор до професора!
Мила моя, майната им!

Не мой си представя 50 и кусур универистета да бълват самостоятелно доценти и професори.
23 Ноември 2009 22:51
Не си само ти
23 Ноември 2009 22:52
А има един много лесен начин за даване на научнизвания - публикуваш поне една статия във водещо световно списание и тогава ставаш PhD. Такова изискване беше въведено за кратко (май по устно разпореждане), когато аз защитавах в началото на 90-те. Бяха ми казали - няма такава публикация, няма к.т.н. Хубаво, направих я, бях първия във факултета. Като го съобших на катедрен съвет, имаше гробно мълчание, никакви поздрави. После се оказа, че водещото списани може да е и ежегодника на универиситета. Веднага след мен защити един такъв парашутист, дето тати беше в тех разузнаване (на мноооооого високо място) по байтошово време.
*
А за по-любопитните журналисти- може да намерите как скоро в Съвета по машиностроене мина дисертация за производство на вино.
23 Ноември 2009 23:07
Е‌ , стига са издавали фалшиви дипломи и са се зaнимавали с взимане на подкупи... Сега д-р. к.и.н. Хърсев ще срещне конкуренцията ! Браво, аз се радвам !‌

Редактирано от - San De Cannes на 23/11/2009 г/ 23:09:15

23 Ноември 2009 23:20
Ако пък се приложи онази идея, "видни бизнесмени" да бъдат част от академичната общност - мале, мале. Доц. Слона?! Проф. Гущера?! Академик Дебеловратев?!
23 Ноември 2009 23:25
Имаше една забавна случка с един порфесор от ВТУ. Отива въпросният на конференция в добрата гнила Англия - разбирате по кои времена - и се запознава с англо-саксонските си колеги:
- Приятно ми е, аз съм Джон Смит, професор по ранен Шекспир.
На другия му е приятно да е сър Джон Дж., професор по късен Шекспир.
А нашият сър казва:
- Приятно ми е, аз съм Г.Г., професор по антична и западно-европейска литература.
...след което най-близката оптика е заогатяла още малко...
И това е било тогава...
23 Ноември 2009 23:26
Умряла работа... От манталитета си на даскаля не могат да избягат ако ще и всичките да станат доц. и проф.
23 Ноември 2009 23:28
Съжалавам, не прояетох дребните буквички:"Върхът на научната кариера ще се стига и на 40 г."
23 Ноември 2009 23:38
Ми то на килограм ке се раздават тези титли - като си знаем манталитета български...
Абе, може и да е за добро - за онези с ланците, бицепсите и "предприемчивите" тарикати - малко разнообразие в бизнеса - само с професорски титли не бяха се закичили масово.
Резултата ще е : еднопосочно напускане на България от що годе читавите и останали по чисто семейно-носталгични традиции в науката или действително ученолюбиви българи. Тотално обезценяване на степени и титли - респективно намаляване тегловната им стойност зад граница. Това в момента поне не е така , при всичките кусури на действащата система.
Макар и в друга проекция, случващото се с т.нар. "реформи" в науката, силно наподобяват разкапването на земеделието ни - и там навремето ФД и Зельо обозначиха феодалните/ синодални земеделци и такива реформи направиха, че и до ден - днешен внасяме от Македония и Турция , а традиционни външни пазари ни бяха заети от датчани, италианци и турци. Земите пък, вместо в реални, бяха върнати в имагинерни граници, по показания в съда на случайни свидетели .
Днес пустеят, с изключения на залятите с бетон по черноморието и планинските курорти.
Абе, науката в България ли ? Майната й.....Защо не ? На такъв народ- такъв хомот.Реформи - ДА! , но след сериозен обществен дебат.
23 Ноември 2009 23:48
Това не е глупост, това е престъпление. ВАК има много кусури, процедурите са много тежки, но това са поправими неща. Откъдето и да се гледа, предложението е малоумно. Даже само това да вземем:
В момента наличието на хабилитиран преподавателски състав е един от основните лостове за предпазване на системата от нездравословно разрастване
Сега ще се пръкнат във всяко селце и паланка, на мястото на всяка гимназия или прогимназия, университети. Ще си имат пълноценни факултетни съвети. Необходимите за целта хабилитации ще се правят в услужливи, вече акредитирани университети. Има толкова начини за убеждаване на ректорите и членовете на научните журита. А после сами ще си ги произвеждат. Е, не масово - наши момичета и момчета ще стават професори. Кво на 40, на 30, че и по-рано. Виж за татковците става по-сложно - детето вече освен кабриото, силикона, къщата, вече ще иска и професорска диплома. Къде, къде по-яко е!
24 Ноември 2009 00:01
Учи чедо, че да не работиш.
*
Пък аз как се прее@х и дойдох в Хамериката.
24 Ноември 2009 00:16
Това е още един от успехите на образователната реформа в България .
Представям си ст.н.с Патканов , от института в който Хърсе е преподавател , жива конкуренция, ... ами преподавателакта от лесото - доцент по "Горски пътища" ... Красота ! ‌ "Двойникът" с Тодор Колев ни се струваше комедия, а Кулишева невинна шега

Редактирано от - San De Cannes на 24/11/2009 г/ 00:18:13

24 Ноември 2009 00:17
Brent, в Англия ходеше Митьо Василев и ги черпеше с ракията си. Хубава е, пустата му ичкия, той я правеше тертеплийската - цяла зима че и кусур отлежаваха джибрите, слагаше разните му там тревички...
А Г.Г. ходеше във Франция - човекът е франкофон.И наистина е специалист по западноевропейска литература. По антична по това време големият бос на новия министър - Богдан Богданов - четеше.
Иначе си е живата истина - поне в литературата на Запад са тясно, ама съвсем, специализирани. Спокойно може да е компетентен не само в ранния Шекспир, но и да е специализирал в два от сонетите му. Номерът е, че университетът търси точно такъв специалист - защото и такава специалност предлага на студентите си. Нещо като НБУ, да кажем...
24 Ноември 2009 00:20
Това е още един от успехите на образователната реформа в България .
О, да! Даже по-голям, отколкото разрушаването на икономиката. Страхувам се, обаче, че няма да сме щастливи да се случи.
24 Ноември 2009 00:37
samweims, по мое време античната се изучаваше накуп със западноевропейската. Познай, колко професора са преподавали. А, за Г.Г. - възможно е при франсетата да е връзвал контакти със съровете. Бъди здрав.
24 Ноември 2009 00:46
Някой си мислят, че професор и доцент са някакви почетни титли, а не просто преподавателски названия. Ако се погледне без мистичност, то ще се окаже, че министъра е прав - професор е просто названието на преподавател в университет, а доцент е название на помощникът му (асистент-професор). Нормално е всеки университет, който има академична автономия да си подбира и произвежда кадрите според своите разбирания, нужди и критерии.
-
Ако Ряпата и Компира станат професори някъде, то се пита дали ще останат студенти в този университет. Въпреки, че Ряпата и Компира напълно заслужено могат да бъдат професори по практическо кредитиране и събиране на вземания, търговия с чувствителни стоки, инвестиране и практически бизнес в България. Притежават ценни и приложими знания.
-
И тази система няма да е по-лоша от тази, която е направила "Д-р" един всенароден любимец, дето е за доктор.
24 Ноември 2009 01:23
Това може и да сработи, но!

Ако не се съкратят БГ университетите на 50% чрез закриване и сливане, ако не се въведат единни критерии за оценка на достойните (поне по области), задължително външно оценяване от външни капазюцитети и при тая наша повсеместна байчовщина, несломима вътрешна корумпируемост и уреждачество, всичко това може да произведе невероятни резултати на профанизация и производство на махленски "учени" с ширпотребни публикации от провинциален характер, дето да те е срам да ги гледаш и слушаш.

Общо взето когато едно население е манталитетно обременено няма лесни рецепти.

Иначе на Запад университетите си избират проферсокото тяло, ама са далче от махлата, много далеч.

А ББ си е тамам от селската кръчма и дано и министърът му да не е от тази боя, че много ще ни дойде.
24 Ноември 2009 06:53
Силно съм резервиран към подобни реформи. Като пример - в НБУ си има професори, но те се минали ВАК. Да речем Антони Славински го титулуват професор, но човекът не знам да има нито дисертация, нито хабилитация. Просто НБУ си има вътрешен правилник и дава званието "почетен професор на НБУ" и онзи си се нарича професор. Същото и с онзи предвестник на земетресенията - "проф" Р. Гюров. Не ми се търси, ама в АОНСУ е пълно с почетни професори, ама горките, дето вика Bulgarian in the USA не са публикували и една статия в западно списание, за импакт-фактор да не говорим. Ама професор до професора.
24 Ноември 2009 06:54
Имам предвди, че НЕ са минали ВАК. Mea culpa.
24 Ноември 2009 07:37
"Професорите" Дайнов, Стойчев, Райчев, Б. Димитров...Мани, мани!
Мисля и аз да си направя една професура у дома. Комисията ще е от жената, котето и кафеварката.
----------------------------------
Блогът на Генек
24 Ноември 2009 08:25
Da vzemem ministara na obrazovanieto. Toj kato e docent trjabva da ima publikacii v referirani spisanija. Ot internet ne mojah da namerja nito edna publikacia na Ignatov i nito edin citat. Az sam nauchen satrudnik i imam 6 publikacii v referirani spisanija. Ne moga da razbera vabshte koj go e pusnal da stane docent. Saglasno iziskvaniata na vodeshti instituti v EC toj e na nivo student!

24 Ноември 2009 08:59
ква точно е разликата, че нещо не я улавям? стойността на бг нАучната титла нема да се промени - нула по нула е се нула.
24 Ноември 2009 09:08
Ма той е доцент от НБУ - там така се става даже и професор, с връзки и добри приятели от ДСл
24 Ноември 2009 09:32
нов законопроект, който ще позволи на университетите сами да произвеждат докторанти, доценти и професори.

айде, честито - поне в една област в таковината ще се развихри свръхпроизводство: до неколко години всяко второ българче ще се пъчи с научно звание и научна степен!
и ще се хили подигравателно на тия, дето след дългогодишни кански мъки се процеждахме през ВАК и подкомисиите му
24 Ноември 2009 09:39
В моята фирма мога да дам длъжност професор на който служител си пожелая, но при условие, че в Държавнтие ВУ държавата ще им плаща в пъти по-високи заплати в зависимост от длъжността, малко порочно ми се вижда.

Пък и ректора да определя кой да стане професор при услови, че той самия е избран от тези професори, се получава порочен кръг.

Приближените на ръководството ще станат набързо големи учени, а критиците никога.

И ако в един частен ВУ при влошаване на качеството, ръководството ще бъде незабавно сменено, но при държавните такъв механизъм няма и влошаването на качеството е за сметка на цялото общество.
24 Ноември 2009 09:44

Опала, асистента, на твоя комп кирилица няма ли?
Или не знаеш как да я пуснеш?
24 Ноември 2009 09:57

А "кандидатският минимум" ще остане ли?
24 Ноември 2009 10:00
Едва ли има напоследък тема, която да е предизвикала толкова голям отклик сред четящите българи, както тази с бъдещето на българската наука, начертана смело от образа на снимката от статията. От всичко, което той казва пред медиите става ясно, че това е един нов Херострат на "българский небосклон" (по Алеко Константинов). Ще трябва да му припомня обаче, че преди около десетина години един друг херой от се прочу със светотатството си - Евгени Бакърджиев. Този тъмносин, та стигащ чак до чернота титан на мисълта не миряса докато не събори по най-варварски начин мавзолея. И ето сега, друг такъв титан се хаби, за да срине малкото, което е останало от българската наука. Седнал - не седнал на министерското кресло, той възпламени научната общност с маниакалните си идеи. Според този самопровъзгласил се корифей неговата поява трябва да се ознаменува с невероятна рИформа в областта на науката и висшето образование. Най-яростните му нападки са срещу държавния орган, който упражнява контрол при научното израстване - ВАК. Като че ли съдбата на България зависи от това ще съществува ли или не тази "сталински тип" институция ?! Впрочем това е изпитано средство за отвличане на вниманието на хората от ежедневните им проблеми, от разрухата и корупцията в страната, от бедността и разрастващата се безработица. Ведно с нещастния си откъм визия колега "Малката Пица" той непрекъснато хули Българската академия на науките и университетите извън модела на Новия Български т. нар. университет, които, видите ли, не давали научни приноси, така трепетно очаквани от родния бизнес и т.н. От кой бизнес се пита: На прането на пари, на краденето на фондове, на продаващия и препродаващ вносни боклуци, на бизнеса, произвеждащ фалшификати на храни, на картелните споразумения ....на кой ? Научните степени и звания също са на прицел - какви са тези сложни процедури при присъждането им ?! Една петчленка, съставена предимно от НАШИ хора далеч по-успешно ще раздава тези степени и звания на НАШИТЕ претенденти за тях от НАШИЯ университет - вижда се колко лесно става това в НБУ. Че кой ли не стана тук професор по подобна съкратена процедура - и Евгени Дайнов, и Михаил Неделчев, и Димитър Луджев, и почетния "професор" Антоний Славински, и др. знайни и незнайни изгряли и залязли безславно в синьо-червеното българско политическо блато индивиди. Не мога да отмина още един бисер, роден в главата на египтолога - докторантите САМИ да предлагат членовете на комисията, която ще ги оценява. Това последното много прилича на друга една подобна идея на предшественика на египтолога - учениците да бъдат предупреждавани кога ще ги изпитват, за да не се стресират. Както писах и преди в този форум, един луд може да подлуди 1000 нормални хора, но 1000 нормални не могат да усмирят един луд. Въпреки това българската академична общност трябва да го усмири, ако не иска да бъде унижена и дори унищожена !
24 Ноември 2009 10:04
Доцент, професор са си преподавателски звания, а не благороднически титли, та да се присъждат от кръглата маса- ВАК. Когато се разделят административните функции от преподавателските звания и съответните привилегии отпаднат, ще престанат и да си натискат службогонците да стават доценти и професори. Що се отнася до ВАК, това са хора, които и понятие си нямат от спецификата на научния проблем по койтто се произнасят, че и гласуват тайно. Абсолютна власт в ръцете на номенклатурата - рудиментарен сталинистки орган.
24 Ноември 2009 10:06
Аз пък не мисля, че локалното раздаване на звания е лошо. При едно условия - изискванията за PhD да си останат и степените да се защитават както сега - пред единен СНС за всяка специалност. ВАК или да отпадне, или да следи само за процедурата, но не и да взема решения по същество. Така що си доктор (и си се защитавал при еднакви условия, независимо дали си от СУ или НБУ или БАН) - нека станеш асистент или доцент където имат нужда от това. Ако остане голямата докторска - отново, щом си защитил при единни условия - нека станеш професор отново където имат нужда. Със степента си доказал, че имаш способностите.
Но пипнат ли степените (да се раздават и те локално като дипломите) - тогава е пълна девалвация.
24 Ноември 2009 10:23
пипнат ли степените (да се раздават и те локално като дипломите) - тогава е пълна девалвация.

ми ударът точно там е насочен - заедно с ВАК си отиват и СНС, а

Докторантите ще защитават дисертационния си труд пред жури във висшето учебно заведение, в което се обучават.


Въпросното жури несъмнено ще бъде формирано по принципа "аз, брато и аверите"
24 Ноември 2009 10:33
Веднага ще се появят заглавия за доморасли професори. Но и колегите в Западна Европа растат по домовете. Един учен е такъв или не не поради бюрократично решение. И Оксфорд, и Сорбоната сами решават кой да бъде доцент и професор. Нормално е на 40-45 години ученият да е минал целия път и да има възможност да развива школа"
Доцентът Игнатов явно не е наясно какво има по света, той е престоявал за по-дълго само в Петербург. За Оксфорд (т.е.Англия ) не мога да говоря, защото не съм бил там, но за Франция нещата не стоят така, както той се изцепил. Там има държавна комисия (нещо като нашия ВАК), която дава титлата, след това притежателя на тази титла търси място в университет, който има нужда от тази длъжност. Скоро научих, че същата практика е възприета и в ЮАР. Вярвам, че и в други страни тя съществува.Нещо поевече във ЮАР се изисква рецензиите за доцент и професор да не бъдат от местни, а от чуждестранни учени. Имат ли смелост нашите хора да приложат тази мярка. В този смисъл проектът на акад. Кендеров беше най-близък до тази практика. Има и един друг аспект - много от нашите университети нямат традициите на Оксфорд и Сорбоната, да избират цвета на световния елит. Така например в университета в Ерланген-Германия (вторият университет на Бавария след този на Мюнхен) бяха поканили един американец да основе център, един англичанин и един канадец - все светила. Може ли България да осигури заплати за такива учени. Кой ще дойде срещу мизерните 600 и няколко лева основна заплата. Школа ще развие само този учен, който има потенциал за това, но със снижаване на критериите чрез премахване на изискванията на ВАК ще се народят едни учени - пази боже. ВАК досега издигаше определени критерии, които малко или много съвпадаха със световните критерии - брой статии, импакт фактор, цитируемост. Съветите на ВАК преценяваха качеството на работата на кандидата. Това не бяха бюрократични решения. Сега ще се развихрят връзките и това, кой на кого е по-удобен в дадения университет - местния феодализъм ще се институциализира и развихри. Имам чувството, че тези от това правителство първо предлагат пък след това почват да мислят. Абе едва бяха започнали университети да по-наприличват на нещо като университети и новите талибани (дето се самонаричат реформатори) ще ги върнат на ниво техникуми.
24 Ноември 2009 10:44
Е, и какво като всяка фирма си произвежда професори? Не виждам лошо...Даже ще помогнат на икономиката в криза...Каква е проблемата, ако всички, които завършват, да излизат с дипломи за професор?...
Раздвижване на пазара...ускоряване паричният и от там и стоковият оборот...Увеличена покупателна способност - и от там увеличено производство и намалена безработица...Да не изреждам всички положителни страни ... Мммдааа... Нема да се плашите - това, че има диплома за професор нема да направи никого по-умен...Само ще доведе до създаване на механизми за реална преценка на тегловното съотношение на издаваните дипломи...
P.S. Твърдението: Щом е професор, значи е умен - е същото като това - да пиеш оцет и да викаш - сладко...сладко ...Хем ти е кисело, хем околните си казват: Бе тоя откачил, откачил, ама що се мъчи и нас да лъже?
P.S.S. Те това казАа сабале алдебараните от кука на тао...ъхъ...

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
24 Ноември 2009 10:44
Що се отнася до ВАК, това са хора, които и понятие си нямат от спецификата на научния проблем по койтто се произнасят, че и гласуват тайно. Абсолютна власт в ръцете на номенклатурата - рудиментарен сталинистки орган.
Ето едно изказване на човек, който хабер си няма кое как е, ама и той е решил да се изкаже барабар Петко с мъжете. Щото някой му е задръстил главата, че ВАК е Сталинска бюрокрация. Както съветите на ВАК, така и комисиите се избират от най-изявени учени в дадената област, както и впрочем и президиума на ВАК.
24 Ноември 2009 10:53
Hauptmann, и аз го прочетох. Но някак си се надявам, че нарочно се изхвърлят на 20, за да направят 5 (дето се ввика, да има място за пазарлък, всеки да може да отстъпи малко и да е доволен). Та затова. Иска ми се разумът да надделее.
24 Ноември 2009 11:00
Тия, които вече са се уредили на копанката реват: "как може, ще се наводним с професори". Другите, които напират към нея, надават радостни възгласи. А какво и как се преподава от въпросните професори и доценти по университетите, никого не го интересува. Студентите кучета ги яли.
24 Ноември 2009 11:02
И досега ВАК не вземаше решения по същество. Е, има някакъв нищожен процент, когато решенията на комисии са били противоположни на решенията на научните съвети. Не са толкова прости нещата. Един вътрешен правилник, а такива ще има, ще превърне преподавателите в заложници на кефа на началниците. Известни са ми случаи, когато за да се стартира процедура по хабилитация, чрез вътрешен правилник се изискват предварителни рецензии от членове на ВАК! Още малко ще искат и от самия Кендеров. Случката, която Дон разказа преди няколко дена, за изискването след определен брой години, асистентът да има защитена дисертация, също е плод на вътрешен правилник - в Закона няма такова нещо. Но аргументите са, че това изискване не противоречи на Закона в смисъл, че там не било казано, че не може да се изисква дисертация. В закона не е казано, че не може да се изисква и да си блондин или брюнет. Но слава богу не са се сетили да го напишат. ВАК трябва да остане, процедурите могат и трябва да са само там, разбира се трябва да се опростят и да се ускорят. Ликвидирането на научните съвети разкъсва общността от хората с призната компетентност от различните университети в дадено направление. По този начин университетите се превръщат във феодални владения, изолирани един от друг.
24 Ноември 2009 11:03
Комисиите на ВАК са от изявени учени, но Президиумът на ВАК може да отменя решение на комисиите, което повтаря решение на Специализирания съвет, също съставен от изявени учени. По целесъобразност да отмени преценката на 2 компетентни органа, подбирани по компетентност.
По същия начин Управителния съвет на БАН може да не вземе предвид 2 гласувания за избор на директор - на научния състав на институт и на експертен съвет на БАН, и да наложи също избор по целесъобразност.
Над тези 2 върховни инстанции Господ няма, даже Прокуратурата е безсилна. Имам предвид конкретни случаи, от близко до мен научно обкръжение. В други области сигурно има аналогични случаи.
Не го дишам хер Флик, но когато рече за сталинистките методи, това е имал предвид. Той поне зле се справя с българския, но тези, които скочиха срещу него с аргумента - 140 години академия и рождената дата на Сталин, се направиха на 'дръж ми шапката'. Много добре разбраха за какво иде реч. Макар че те все тук са живяли.
24 Ноември 2009 11:11
Закона няма такова нещо

благодарение на което се срещат асистенти/научни сътрудници без дисертация в предпенсионна възраст; същевременно въпросният закон позволява хабилитиране без защитен докторат
ясно е, че е несъвършен, но можеше да бъде преработен основно, вместо да се отменя и на негово място да се настанява подобно недоразумение, последиците от чиито действия несъмнено ще са твърде печални
24 Ноември 2009 11:14
Кое му е лошото, човек да се пенсионира като главен асистент, без дисертация? Може пък да е чудесен главен асистенти и да не става за по-нагоре, примерно да чете лекции. Хабилитирането без степен, се допуска в изключителни случаи, но с хабилитационен труд, което е пак нещо, като дисертация.

Редактирано от - hamel на 24/11/2009 г/ 11:16:53

24 Ноември 2009 11:16
но за Франция нещата не стоят така, както той се изцепил. Там има държавна комисия (нещо като нашия ВАК), която дава титлата,


абе многознайко, поне за сорбоната г-н доцента е прав, за разлика от тебе. и образователните титли (дохторати, Натиснете тук), и преподавателските такива ( Натиснете тук) ги раздава университетът
24 Ноември 2009 11:17
Ся, аз викам академичната общност да се изясни - искат ли академична автономия или не. Ако ще има автономия, редно е и всеки университет сам да си избира професорите и доцентите. Ако пък не щат автономия, да си кажат.

_______________________
Блогът на Манрико
24 Ноември 2009 11:18
Да се поддържа една система от хора, които са минали през нея в кариерата си е донякъде обяснимо. Но страховете за безпринципно титуловане са обясними само чрез предположението, че хората овластени да присъждат титли са безпринципни, което пък доказва, че не в системата е проблемът.
Основният проблем (не само в България) е в системата на заплащане - не за количеството и качеството на постиженията, а за титлите. Натам трябва да се насочат усилията на новия министър, а не за или против ВАК. Едно от хубавите неща във висшето образование засега е задълбочаващата се диференциация в заплащането между университетите.
24 Ноември 2009 11:18
И кой е казал, че автономията трябва да означава точно това, което мислиш ти?
24 Ноември 2009 11:19
еми каква работа има тогава във ВУЗ - според мен в такъв случай би требвало своевременно да си потърси ново житейско поприще; във войската примерно не може да си пенсионираш като старши лейтенант - системата ще те изхвърли много преди това като неподлежащ на развитие
24 Ноември 2009 11:24
Що ве? И от добри главни асистенти има нужда. Нали гледаме и качеството на учебния процес. Човекът няма претенции, амбиции, провежда образцови семинарни и лабораторни упражнения, кво повече? Докато се стигне до големите работи, върховите постижения в науката, има доста черна и рутинна работа, която трябва да се свърши.

Редактирано от - hamel на 24/11/2009 г/ 11:27:07

24 Ноември 2009 11:33
требва ли да те уведомявам, че именно за да се предпазят от подобни казуси, некои ВУЗове/НИИ прилагат неписането правило: без степен не може главен асистент/н.с. І ст.
мен лично ше ме е срам да клепам доживотно на такова равнище и сам ше избегам другаде - примерно у дърводобива или пътното строителство
24 Ноември 2009 11:42
Ама хубу ве, мон капитен, но работата на асистента също е необходима, отговорна и достойна за уважение. Далеч по-добре е да не го напъват да прави дисертации и да се хабилитира, защото просто човекът няма да се чувства добре, това е над неговото ниво на компетентност. Има само един проблем, че такъв човек може би заема мястото на друг, който ще извърви целия път, от асистент до доцент или професор. Но е много съмнително, защото няма никакъв наплив от млади хора по асистентските конкурси.
24 Ноември 2009 11:47
Единственото смислено нещо в проекта ми се струва изискването, професурата да се получава при поне двама успешни докторанти.
24 Ноември 2009 11:49
няма никакъв наплив от млади хора по асистентските конкурси

те тука си напълно прав, и това е големият проблем; при нас един конкурс го обявявахме три пъти тая година - срокът си изтичаше без нито един кандидат
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД