Около 50% от средствата във фонда за лечение на деца в чужбина не са усвоени по бюрократични и административни причини, сочи одит на Сметната палата на фонда от старта му в началото на 2005 г. до края на 2008 г. "А в същото време деца имат нужда от лечение", коментира шефът на Сметната палата проф. Валери Димитров. Законът не е нарушен, но дейността не е ефективна, допълни той.

За 4 години фондът е платил лечението на 139 деца. Общо са кандидатствали 411. По закон структурата поема единствено разходи за лечение, което не може да се предостави в България, и на доста от случаите е отказано, защото лечение има и у нас. Одобрени са били 165 деца, но при 26 от тях родителите са се отказали от финансиране от фонда, като при някои случаи това се дължи на насрочване на късни дати за прием в болниците в чужбина или искане на допълнителни становища от чиновниците в България. 3 деца са починали, докато са чакали одобрение от фонда.

Фондът беше създаден като структура, която се финансира от дарения, а за донорите има и данъчни облекчения. Въпреки това с годините даренията намаляват, а общо за периода са 2 млн. лв. Увеличава се държавната субсидия. До 2008 г. тя е общо 9.5 млн. лв., от които са изразходвани едва 61%. От бюджетния излишък през 2008 г. държавата отпуска 20 млн. лв. Целта е да се плати за всички натрупани и чакащи молби. Фондът обаче е успял да поеме лечение за едва 550 000 лв. Останалите пари от субсидията са върнати в държавната хазна.

Фондът работи по тромава процедура. Желаещите помощ подават молба в комисията за лечение в чужбина в МЗ. Към нея има подкомисии от лекари, които казват дали у нас има или не подобно лечение и дали случаят е подходящ за финансиране. Те представят и оферти за лечение в чужди болници. След това от МЗ одобрението се предоставя на обществения съвет на фонда, който гласува дали детето да се прати навън и с колко пари. Записването на дата за прием и потвърждаването на офертата се прави от директора на фонда. Директорът праща докладна и на министъра на здравеопазването, който също трябва да парафира решението за финансиране. Освен че системата за комуникация е сложна, липсват фиксирани срокове за одобрение или отказ на различните етапи, а също и ясни медицински критерии за одобрение на лечението, е становището на Сметната палата. Особено забавяне на молбите има от края на 2006 г. до средата на 2008 г. Дублира се създаденият ред, повторно се пращат искания за становища по медицински и финансови въпроси. Това значи, че министърът не е имал доверие на комисията в МЗ и на обществения съвет на фонда, поясниха одиторите. Едва 36% от одобрените молби са чакали по 1 месец, а останалите - повече, има и случаи с по 400-500 дни чакане.

ПРЕПОРЪКИ

От Сметната палата ще препоръчат законово да се въведат срокове за отказ или одобрение на молбите. Критериите трябва да бъдат записани в наредба, а фондът да бъде задължен да предоставя повече публичност на информацията. Здравното министерство пък трябва да подобри координацията. От МЗ обещаха, че ще се съобразят с препоръките.