24 Ноември 2009 22:46
Любомир Дацов: Бюджет 2010 продължава социалния флирт на Станишев
24.11.2009 , "Труд"
Ситуацията в момента е много интересна. Тогава, когато трябва да се дискутира основният годишен закон на държавата, много повече работа имат социолози и психолози, които ни обясняват кризата, отколкото икономистите. В това нямаше да има нищо страшно, ако не трябваше да дискутираме професионално по Закона за държавния бюджет за 2010 г., от който зависи най-общо хляба на масата на всеки от нас през следващите години. Ако много българи симпатизират на поведението на Елин-Пелиновия Андрешко, тези симпатии не се споделят от чуждите инвеститори.
Трябва ли да се напомня, че възстановяването на икономиката и постигането на устойчив икономически растеж зависи в голяма степен от доверието и нивото на чуждите инвестиции в България? Всеки професионалист знае, че те се управляват на база сигналите, които излъчва правителството. И именно тук идва големият проблем на бюджет 2010 - освен че не е дори правилен сбор от цифри, непрекъснато се намират “технически грешки” (какво ли е правил целият Министерски съвет?), трудно се разчита информацията за много по-важните неща: какви политики се залагат, какви реформи ще се правят и как ще се правят. Всъщност става въпрос ще бъде ли сменен дневният ред на предишното правителство, в което социалистическата партия не искаше резки стъпки и реформи.
За мое голямо учудване разликите между двете правителства са много малки. Хората като мен очакваха наистина да има балансиран бюджет за 2010 г., а не дефицит. Или ако има дефицит, той да отиде за намаляване на социалноосигурителните вноски или за инвестиции. Според мен това е основата на ефективната антикризисна политика. Вместо това виждаме едно флиртуване със социалните разходи по подобие на правителството на Станишев. Ефектът от това върху структурата и стабилността на бюджета е силно отрицателен. Ще трябва да минат поне десетина години, за да може да се преодолее този негативен ефект върху бюджета (от 30-31% от всички разходи социалните разходи нарастват на 37-38% за 2010 г.). Простичко казано няма да има достатъчно пари за нито една друга сфера.
Как ви се струва, какво си мислят чуждестранните инвеститори, когато чуват, че бюджетът не е бюджет, защото е плаващ и ще бъде променен през годината в зависимост от това “както дойде”?
Научаваме чрез пресата, че бюджетът ще бъде увеличен със 150 млн. лв. за национални доплащания в земеделието, с 450 млн. лв. за здравеопазване и т.н. Дотук дефицитът става над 1, 5% от БВП, освен ако не се намерят допълнителни приходи. Но тогава правителството ще трябва да си признае, че малко е манипулирало оценките на макрорамката и приходната част.
Моята лична оценка е за реален растеж на БВП за следващата година от 0, 5% до 1%, ако правителството не се намесва в естествените процеси на възстановяване на икономиката или ги подпомага. Това са 280-300 млн. лв. допълнителни приходи
за бюджета само от играта с макрорамката. Щеше да бъде много интересно, ако в доклада към бюджета за 2010 г. имаше аналитична част на еластичностите и ефективността на събиране на данъци. Т.е. има някои малки разминавания между декларациите за “големите” резултати, постигнати последните месеци на приходния фронт, и това, което виждаме като прогноза в бюджета.
Необяснимо е защо е толкова ниска оценката за ДДС - по-ниски са били приходите в реално изражение до 2004 г. За онези, които обясняват това с намаления внос, ще напомня, че ДДС само по-лесно се събира при внос, а е данък върху цялото потребление. Същото важи и за връзката пенсионни вноски - данък общ доход. Факт е, че спадът през 2009 г. и заложените приходи за 2010 г. от социалноосигурителни вноски спрямо същия по характер и данъчна база на данъка върху доходите се различават неприемливо. Ако допуснем, че ефективността и събираемостта на данъците се върнат на реалните нива от 2007- 2008 г., то има резерв за допълнителни приходи около 0, 3-0, 4 на сто от БВП.
Играта с приходите, особено когато те се подценяват, никога не е била проблем от бюджетна гледна точка, защото това означава генериране на резерв и постигане на по-добър баланс. От макроикономическа гледна точка дефицит от 1, 5% от БВП за следващата година също не е проблем, стига да се осигури външно финансиране и това да е последният дефицит през следващите години.
Лично аз съм притеснен от структурата на разходната част на бюджета и липсата на ясно дефинирани политики. Защото, ако сега част от разходите се овладяват или скриват с административни и счетоводни мерки, през 2010 г. това няма да е достатъчно, а през 2011 г. ще е невъзможно. А и нали на всички е ясно, че ако искаме да имаме конкурентна икономика, да станем част от ERM II (чакалнята за еврозоната) и еврозоната през следващите години, трябват истински реформи. И за да не се открива “топлата вода” наново, бих напомнил, че има много свършена подготвителна работа от администрацията по тези реформи. За да не давам пример от другите сектори, ще напомня, че в Министерството на финансите има разработен нов съвременен закон за устройството на държавния бюджет, който чака ред от години. Същото важи и за парещите проблеми на здравеопазването. При тази непрозрачност и неяснота за плановете в сектора е хубаво да се обясни, че красивите думи за делегирани бюджети на болниците, които изплуваха преди няколко дни, не означават нищо друго освен връщане на съществуващата система от Живково до Жан-Виденово време. И в това няма нищо лошо, стига обществото да приеме връщането към по-евтината, но с по-малко качество на услугите бюджетна здравна система. Всъщност кой каза по-евтина?
|