|
|
Общо | 440,711,927 |
Активни | 587 |
Страници | 22,857 |
За един ден | 1,302,066 |
Отчаяните безработни вече са над 186 000
186 500 българи желаят да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят, съобщи националната статистика вчера. Т.нар. обезкуражени лица са се увеличили с близо 14 000 през третото тримесечие спрямо предходните 3 месеца. От всички заети пък преобладаващата част са наемни служители - 86.9%. Работодатели са 3.8%, а едва 8.1 на сто са самостоятелно заети. Неплатените семейни работници са 1.2% от заетите лица над 15 г. В частния сектор работят близо 2.1 млн. българи, а в обществения - 752 600. Най-забележимата промяна в статистиката е увеличението на хората, които са загубили работата си през последните 12 месеца. Техният брой се увеличава за 1 година с 54.9% и достига 135 800 души през третото тримесечие на т.г.
|
24 Ноември 2009 07:26
А държавата твърди, че се бори за запазване и дори намаляване на безработицата, като в същото време няма грам представа как да направи това. И, ако в ЕС и не само отдавна вече се говори за създаване на нисковъглеродна икономика и оттам на зелени места, у нас се оказа, че нямало връзка между икономиката и социалната политика.
Натиснете тук |
24 Ноември 2009 07:43
Аз отчаян от безработицата циганин не съм видял. Освен по време на самодейни изпълнения "Крадем, бе бате, щото нема леп".
-------------------------------------- Блогът на Генек |
24 Ноември 2009 08:46
Ами за такива - да им раздават по една кирка и на магистрала Тракия - с договор минимум 6 месеца - пълен пансион и яко бачкане.
Ще има три ефекта - първия, допълнително ще кара хората да си търсят работа, и втория - ще вземат пари, и ще свършат и работа. Забравихме поговорката - който не работи не трябва да яде Говоря за здрави, прави хора. |
24 Ноември 2009 15:57
Никога в България животът не е бил по-лек, отколкото е сега. Що се отнася до отчаянието, то е личностно психологическо състояние и макар да има връзка със състоянието на обществото, то тя не директна и правопропорционална. Осигуряването на работа не задължение на държавата. Държавата е длъжна най-вече да осигури условията за осигуряващите работа. Иначе, в човешки план е тъжно да си безработен, но не и основание за отчаяние.
|
24 Ноември 2009 16:51
KGK : Никога в България животът не е бил по-лек, отколкото е сега. Ако живееш тук, няма да е зле да се прегледаш на психиатър. Колкото до задълженията на държавата...има си Конституция. Прочети я. |
24 Ноември 2009 18:33
Докторе, аз самият съм доктор. Съгласен съм, че звуча гротеско, с това мое изказване, но бих се радвал да науча времето, в което в България животът е бил по-лек. Може би съм твърде млад, за да помня това време.
|
24 Ноември 2009 18:52
Щом си младо-зелено, простено ти е. Питай тогава тейко си.
P.S. Дано не дава Господ да останеш без работа. Тогава ще вденеш, че това "личностно психологическо състояние" убива. Редактирано от - Doctora на 24/11/2009 г/ 18:54:17 |
24 Ноември 2009 19:04
Докторе,
С баща ми и дядо ми сме говорили много по тази тема (докато бяха живи). Познавам в детайли историята на рода си за последните 200 години, и затова имам мнение по въпроса. Не разбрах само какъв е твоя отговор на въпроса, кога в България животът - най-общо казано, е бил по-лек? P.S. Бил съм и безработен. |
24 Ноември 2009 19:15
Благодаря - сега те разбирам. По мое мнение периодът, в който хората са се радвали на известни постижения е между 1970 и 1978 г., но е това е твърде относително, а и животът не е бил толкова технически осигурен - мобилност, комуникации, информация - фактори, които днес ни улесняват твърде много в осигуряването на предпочитана заетост и доходи.
|