Един брадат понатежал мъж с телосложение на бивш републикански шампион по плуване, какъвто си е, остриган нула номер, бърза с очукания си "Опел" към резиденция "Царска Бистрица" рано сутринта в събота, на 26 октомври - деня на сватбата на княгиня Калина с Китин Муньос. На бариерата той показва поканата си за сватбата, но гардовете го отпращат към горния паркинг. Горният паркинг се оказва чак на 4 километра разстояние. И там го посрещат гардове. Те любезно, но твърдо му обясняват къде да паркира и откъде да си вземе чай или кафе, за да изчака края на тържеството. Той започва да ръкомаха и да обяснява, че е станало голямо недоразумение - в същия този миг той вече трябва да е в спалнята при Калина, за да я обличат в сватбената рокля. Той е дизайнерът на роклята! А без сватбена рокля сватба няма!

Гардовете се развеселяват. След серия от инфарктни разговори по мобилния телефон със секретарки, шефове на охраната и т.н. на мъжа с "Опел"-а най-сетне му е позволено да се върне отново в резиденция "Царска Бистрица" и да встъпи в задълженията си. Долу на бариерата следва нова разправия. Гардовете му заявяват, че той с тази раздрънкана кола вече им е дошъл до гуша и най-добре ще е да се разкара веднъж завинаги. Добре, че по алеята се задава тичешком друг гард с повече нашивки, който крещи: "Пускайте, пускайте шивача да влиза, че няма време!"



И така - "шивачът" най-сетне влиза при Калина.



Този "шивач", или "дизайнер", както го анонсираха по Канал 1 в репортажа от сватбата, е всъщност 42-годишният художник Валентин Ангелов. А това е първата рокля, в чиято изработка участва. Даже, с усмивка признава той, до мига, в който не го назовали официално дизайнер, бил, така да се каже, доста съпричастен към всевъзможните шеги за дизайнери. Но когато получил височайшото предложение, предизвикателството било толкова голямо, че нямало как да откаже.

Ако се направи компютърна разпечатка на творческата биография на Валентин Ангелов и тази разпечатка се постеле примерно по магистралата от София към Пловдив, със сигурност хартиената лента ще стигне поне до Пазарджик. Той се развива като художник по етапния ред. Завършва Художествена гимназия и специалност графика в Художествената академия в класа на доайена на българската графика, покойния Евтим Томов, възпитаник на немската графична школа. Започва работа в изд. "Септември", където става най-младият съосновател и рисувач на първите български комикси "Дъга". Междувременно, до ден-днешен упорито илюстрира книги - от детски книжки до последната книга на Любен Дилов-баща, която всеки момент ще излезе на пазара; зад гърба си има най-малко 30 издания. Той ще е, апропо, оформителят и на очертаващата се като абсолютен хит дългоочаквана автобиография на Слави Трифонов, която ще гъмжи от негови карикатури и шаржове.

След Десети ноември Ангелов работи в жанра на модерната, западен тип, политическа карикатура. Публикувал е във всички възможни издания - "24 часа", "Труд", "Експрес", "1000 дни", "Дебати", "Стандарт", "Монитор", "Демокрация", "Малък вестник", сп. "Сега", в. "Сега". Не без гордост признава, че и тук е успял да каже своята дума. И който е виждал карикатурите и шаржовете му, веднага ще признае това.

Правил е освен това вътрешното оформление и дизайна на няколко от най-известните софийски заведения - клуб "Дали", ресторант "Камелот", сега "Дъ плейс" и т.н.

Успоредно с тези занимания твори и в областта на рекламата - има повече от 100 запазени знака и шрифтове. Графичен дизайнер на в. "Българан" и на легендарния в. "Ку-ку".



Художник на "Каналето" и автор на рекламите



на две от националните им турнета; после и на "Хъшове"; автор на запазения знак на "Хъшове"; а сега и на запазения знак на "Шоуто на Слави Трифонов".

И за капак - Валентин Ангелов има 36 самостоятелни изложби у нас и в чужбина: графика, рисунки и живопис.

Но да се върнем на сватбената рокля. Оказало се, че царят държи на бюрото си една великденска картичка с картина на Валентин Ангелов - оригиналът на тази картина, между другото, в момента е изложен на четвъртия етаж на "Шипка" 6. Симеон неколкократно споделял, че много харесва тази картина и се интересувал по неговия ненатрапчив маниер кой е художникът. Секретарките издирили чрез СБХ Валентин Ангелов и му предали ласкавия отзив на царя. Месец преди сватбата отново се свързали с него от кабинета на министър-председателя. Интересували се дали не би могъл да съдейства за сватбената рокля на Калина. В началото Валентин Ангелов



изпада в шок, но бързо се окопитва.



Прави няколко предварителни скици и ги предоставя на царското семейство, извинявайки се, че дори не може да рисува така, както рисуват истинските дизайнери-текстилци; че просто нарисувал как той си представя една булка с благороден произход, облечена изцяло в нещо бяло...и нещо българско. Скиците са одобрени стопроцентово. Следва среща с царското семейство, на която му е казано, че има пълно одобрение по идеята и проекта, че изборът пада върху него и дали той би довел идеята докрай. Отново дни на размисъл. Валентин Ангелов звъни на своята колежка текстилка от Академията Яна Възвъзова, видна дизайнерка още от времето на "Лада", много талантлива и с богат опит. Първоначално тя също се ошашавява, но в крайна сметка тандемът им решава да приеме предизвикателството.

Първата проба е две седмици преди сватбата. Яна Възвъзова и Валентин Ангелов правят невъзможното и на следващия ден вече са скроили сватбената рокля от ...американ. Следва същинската проба с Калина, която същия ден пътува за Испания. А двамата, с помощта и на шивачката Ася, се захващат за истинската работа.

Времето напредва и паниката расте. Шест възрастни госпожи, майсторки на шевиците и гайтаните, се залавят с ръчната везба, изпълнени хем с радост, хем с огромен страх. Калина държи в бродериите на роклята й да бъдат включени мотиви от всички краища на България - нещо изключително трудно за изпълнение. Екипът се справя със задачата само защото и бродериите, и роклята са бели. "През последните дни от пръстите на възрастните дами



буквално капеше кръв",



спомня си художникът.

През целия едномесечен срок царското семейство по думите на Валентин Ангелов демонстрирало направо "престъпно" доверие към екипа - с което още повече ги задължило да не допуснат никакъв провал.

С Калина той се запознал на първата проба. "Тя е толкова съвременна и освободена, толкова по младежки отворена, че всички бариери паднаха още в първата секунда", споделя художникът впечатленията си от княгинята. Като клиентка също била изключително търпелива и непретенциозна.

Той смята, че сребърно-бялата пафта, с която беше стегната талията на Калина, е истинско попадение. Ангелов случайно я зърнал в магазина на Националната галерия към Етнографския музей. Тя била точно копие на оригинално изделие на видния панагюрски майстор Златарев.

Ангелов е възхитен и от самата сватба. "Много премерена и много елегантна сватба. Без никаква претенция за разточителство. Много красива, много добре организирана, семпла, но не бедна", споделя "дизайнерът", изумен от уменията на организаторите на тържеството и от вкуса на царското семейство.

Валентин Ангелов признава, че поръчката за сватбената рокля на Калина наистина е един от редките шансове в живота на човек. Той не смята обаче, че това ще промени с нещо битието му на художник-черноработник, способен да рисува 24 часа в денонощието. От цялата история ще е доволен, ако му остане едно - след много години, докато седи в люлеещия се стол пред камината с крака, завити в одеялото и гали златокосите главички на своите малки внучки-принцеси, да може да им разкаже как някога той е измислил сватбената рокля на една истинска княгиня.

Валентин Ангелов смята, че това е напълно достатъчно.