Снимки: Авторката



Бръснарят Нато от с. Роман стана известен в България за една нощ. След телевизионен репортаж той осъмна толкова популярен, че не можеше да повярва на късмета си. Пък и се случи пазарен ден, така че бръснарницата, наречена НАТО, стана обект на внимание на десетки хора. Тогава Нато подстрига и обръсна рекорден ден брой клиенти - близо 40. И всички доволни - правилно те рекламират, казаха му, много добър майстор си. Лека ръка имаш. На внимание се радваше и внукът, също Нато, третокласник в начално училище "П. Р. Славейков".

Славата на романския и ромския Нато порасна особено на 30 септември, когато Гала го покани на кафе по Нова телевизия. Тогава се убеди, че интересът към него се дължи на името му, което е омоним на съкращението на Северноатлантическия алианс - НАТО. Така, след като беше носил 53 години това име, то изведнъж се оказа големият шанс в живота му. Видеокасетата, която получи от Гала със запис на предаването, сега е най-ценното нещо в дома на Нато. Ще я предаде на децата си като спомен, когато вече няма да го има. В София разбира, че го предвиждат за покана и в шоуто на Слави Трифонов.

Иначе по кръщелно свидетелство е Нанко Доков Нанков. Но от бебе родители и близки, после колеги и приятели го наричат Нато. Така го знаят в Роман.



И трите мандата като общински съветник



изкарва с това име. Веднъж в пощата се получило писмо с името Нанко и го върнали с обяснение, че такъв човек в града няма. Когато се родил внукът, без колебание го записали Нато.

Интересът към него го провокирал веднага да проучи какво е НАТО и от какво значение е за България да членува в тази организация.

"Тя е нещо като Варшавския договор преди десетина години, но по-мощна, по-модерна, с голямо влияние в света - обяснява Нато. - В нея членуват най-богатите държави и за България ще е важно да бъде приета там. Не съм политик, но разбирам някои неща. Сигурно за страната ни ще стане по-добре, ще имаме по-голяма сигурност. Ние сме малка държава и не бива да се делим от голямото стадо като заблудена овца. Ако ме поканят, с удоволствие ще отида да подстригвам и бръсна войниците от НАТО. Моята ръка е лека и ще ни върви на всички по тоя път."

Когато през 2000 г. отваря частния бръснарски салон в Роман, той не знае много за алианса, но решава да кръсти бръснарницата на своето име, като го изписва обаче с големи букви. В професионалната си биография, започнала през 1966 г. във Враца, където учи занаята три години, има много успехи и награди, но най-вече се гордее с



първото място в международния конкурс за прически



в Букурещ през 1972 г. "С моята работа ударих в земята всички - германци, французи, турци. Каниха ме и в София да отида, но си бях направил нова голяма къща в Роман и отказах", хвали се Нато.

Двадесет и пет години, до 1994 г., е бригадир на бръснаро-фризьорския салон към ТПК-Роман с 16 бръснари и 4 фризьорки. Научил е на занаят повече от 50 момчета и момичета. "Тази работа е творческа, като вашата журналистика, като на художника. Трябва да си дарен за нея, да я обичаш, душата си да даваш. Иначе няма да стане. Има много бръснари и фризьори, но на един викат Майстор, нали? Както казват старите хора, едно кило брашно да имаш, но го дай на майстор да го опече. Имам пъргави ръце и набито око, имам голямо желание за тая работа."

"Това е вярно, намесва се от бръснарския стол дядо Георги Трайков. Какво прави с тия бръсначи, как ги точи, не знам. Въобще не сещаш, че по кожата върви бръснач, все едно, че перо те гали. Голяма, малка брада - едно и също. И при други бръснари съм ходил, но



при Нато няма грешки



И към стари, и към млади е много уважителен, учтив."

Какви хора са минавали под бръснача ми ли? Всякакви, отговаря Нато - от обикновения човек до много известни личности. На този стол са сядали кметове, прокурори, съдии, адвокати, управници, селски хора и работници, роми. Всички са оставали доволни и пак са идвали при мен.

Някой път, като се съберат 2-3-ма души, започват да си говорят, да спорят. Почнат от политиката и стигат до беднотията. Много мизерия има по нашия край. Затвориха завода за въжета, там работеха над 2000 души, сега дали има стотина. И аз шест години съм бил без работа, като закриха бръснаро-фризьорския салон. Синът и снахата също останаха безработни. Знаете ли какво е в една къща пет възрастни човека и две деца без средства, пари за хляб да няма? А и със счупения още като дете крак съм инвалид трета група, тежък труд не мога да върша. Поболях се през тези години. Тогава реших да наема този салон. Взех заем от приятели, вложих 1500 лева, за една година ги върнах.

Месечният доход на Нато е около 120 лева. Като плати наема 25 лева и си купи консумативи, му остават към 70. С тях и с пенсията на жена му от 61 лева и на майка му от 40 лева се издържа 7-членното семейство.



Цените на услугите му са народни



- подстригване 2 лв., бръснене - 1 лв. На пенсионерите прави дори отстъпка. Тетрадката му е пълна с имена на хора, които е обслужил на вересия.

Не мога да върна никого, казва Нато, като знам, че няма пари да си плати тока или да си купи храна за децата, какво да го правя. Особено нашите хора от малцинството. Не е вярно, че циганите са лоши - те са с широки сърца, весели, не носят зло в душата си. Но гладът ги подгони и към кражби, и към други престъпления. Кой може да ни помогне ли? Не зная, ситият на гладния не вярва. Според моите разбирания богатите фирми трябва да отворят повече работни места - хем хората ще имат заетост, хем ще има и продукция, да изнасяме, да печели държавата.

И да съживят селското стопанство. Там ни е силата. Сега какво е - плодородната ни земя пустее, внасяме зеленчуци и месо отвън, а хората гладни. Много сбъркана работа. Ето сега искат да затворят и атомната централа. Все едно на мен да ми спреш машинката - загивам. Така ще стане и с държавата, защото най-големите печалби идват от нея.



Вместо да се съгласяваме за всичко със Запада,



трябва сами да си помогнем. Ще ти кажа нещо - дори когато бях в много голяма мизерия, не отидох да прося. Аз съм горд човек, не протягам ръка за милост никому. Такава трябва да бъде и България. Да не чака някой да й помогне, а да си впрегне народа, ама с уважение и разбиране. Тогава, като ни видят чужденците колко сме горди и достойни, сами ще ни поканят и в НАТО, и в Европа. Тъй го разбирам аз.

"Дядо ми каза, че в НАТО ни защитавали от войни. В училище ни обясниха, че войната е много лошо нещо, хвърлят бомби, умират хора, малки деца. Затова и аз вече обичам НАТО, защото много обичам дядо. Той винаги е добър с мене, дава ми пари да си купя нещо, помага ми за уроците. Искам да стана като него бръснар, но може и нещо друго, още не съм мислил", вмъква се най-после в разговора малкият Нато, взема поредния транш стотинки и отлита към пазара.

Нато гледа към него и въздъхва: "Ето за тия деца, за бъдещето им ми е мъката. Какъв свят им оставяме! Гледай какво стана в Америка миналата година, сега в Москва. Без да им мигне окото, бандитите затвориха толкова народ в театъра. Тероризмът стана нещо по-лошо и от войната. Ако ме питаш мен, НАТО ще има повече главоболия с него, отколкото с войните."