Днес може да звучи малко странно, но е безспорен факт, че един от сериозните проблеми, свързани с историята на античната философия и по-специално на питагорейското учение, е дали все пак Питагор и неговите последователи са яли боб, или не са яли. Този въпрос съвсем сериозно занимава мнозина философи и писатели от края на класическата и елинистическата епоха и в търсенето на правилен отговор са се оформили две противоположни мнения. Според Авъл Гелий, римски писател от II в. и автор на сборника "Атически нощи" "кой знае как се е установило едно старо невярно схващане, че философът Питагор не ядял месо и се въздържал от фасула". В подкрепа на това твърдение звучат стиховете на гръцкия поет Калимах от Кирена (III в.пр.Хр.):



Дръж си ръцете далече от боба, ястие тежко

съветвам и аз, както заръча и Питагор.



Подобно мнение споделя и Цицерон, който, позовавайки се на Платон, казва, че човек трябва да се оттегля за сън в такова състояние на тялото, че нищо в него да не предизвиква отклоняване или объркване на душата. Т.е. не трябва да се яде боб преди лягане и което е по-важно - храната има пряко отношение към състоянието на душата.

На диаметрално противоположна позиция по въпроса за боба стои Аристоксен (IV в.пр. Хр.), гръцки философ, музикален теоретик и ученик на Аристотел. В книгата си за питагорейците той пише: "От зеленчуците Питагор най-вече препоръчвал боба, понеже е лек и действа разхлабващо. Затова и най-вече него ядял."

Налага се да уточним, че когато последователите и потомците на Питагор говорят за боб, те нямат предвид фасул, а бакла и папуда - две бобови култури, които американският фасул отдавна е заместил. При това през XVI-XVII в., когато се настанил на европейската трапеза, той взел и едно от имената, с което в съчинения на Плиний и Теофраст е наречена баклата (или папудата) - Phaseolus. Това дълго време предизвиквало объркване в ботаниката.

Различни автори сочат и други храни, които Питагор предпочитал или отбягвал. Според споменатия Аристоксен философът се хранел с прасенца сукалчета и млади ярета. Други твърдят, че бил изкючително благочестив и избягвал всичко свързано с убийства и убийци, "така че не само се въздържал да яде месо, но странял от ловци и готвачи". Аристотел, цитиран от Плутарх, уточнява, че питагорейците избягвали да ядат сърцата и матките на животните, както и някои морски храни, сред които и рядко вкусната риба барбун. Вероятно това е свързано с тяхното вярване, че след смъртта човешката душа се преражда в друго живо същество. Самият Питагор твърдял, че първо е бил Евфорб (герой от Троянската война), после се преродил в Пир (син на Ахил), после в Еталид (?) и след това в една красива уличница на име Алкона.

С питагорейското учение се свързва правилото "да не се вдига падналото от масата". Според Аристофан то принадлежи на херосите (героите). Те учели също да не се пренася в жертва бял петел, понеже е молител и обозначава времето. За солта според Диоген Лаерций (III в.) казвали, че "трябва да се прибавя за напомняне на справедливото, понеже запазва всичко, което приеме и е породена от най-чистите части на слънцето и морето".

Независимо дали са яли боб и месо, или не, питагорейците изглежда са сред първите европейци, които вникнали в метафизиката на кухнята. В школските представи на мнозина името на Питагор от Самос, синът на Мнесарх, се свързва основно с онази теорема, чието доказателство прилича на гащи. Но това е най-малката част от неговите заслуги в науката. Този загадъчен мъж живял през VI в. пр. Хр. и създал своя школа в гр. Кротон (Южна Италия). Животът и личността му са обвити в легенди. "Веднаж като седял в театъра, станал, казва Аристотел, и седящите видяли бедрото му - златно." Тъй като не е написал нито един труд, за него и идеите му сведения са оставили учениците му. Самото учение било тайно и достъпно единствено за посветени. Може би светът днес щеше да тъне в детско безгрижие и неведение за скритата природа на нещата, ако на един от питагорейците, след като си загубил имуществото, не му бяха разрешили поради бедност да преподава геометрия в Гърция.

Питагор пръв нарекъл философията със собственото й име. Той поставя началото на един клон от европейската мисъл, който в школските учебници от миналото беше наричан понякога метафизика и по-често - субективен идеализъм. Смятал, че най-мъдрото нещо е числото. Неговото схващане за света като съвкупност от пропорции, които могат да бъдат изразени с числа, упражнило изключително влияние в развитието на природните науки, музиката и изкуствата. "Пръв Питагор, твърди Аристотел, започна да говори за добродетелта, но неправилно, понеже като свеждаше добродетелите към числата, ги разглеждаше по неприсъщ за тях начин, тъй като справедливостта не е число, умножено по себе си."

Дори учението на Питагор да е неприложимо в сферата на морала, то е напълно валидно в кухнята, защото всяко изискано ястие е тържество на някакви пропорции, измерени с мъдрите Питагорови числа.



Каша от бакла

Продукти: 500 г бакла на зърна, 2 глави кромид лук, 100 мл олио, 3 червени домата, половин ч.л. червен пипер, половин връзка копър, 3 стръка джоджен, сол.

Изчистената и измита бакла се вари на тих огън до полуомекване. Прибавят се задушеният в мазнината и малко вода ситно нарязан лук и червеният пипер, а малко по-късно и ситно нарязаните домати, джоджен и копър. Пасира се с дървена лъжица и се вари на бавен огън, докато стане на каша.



Манастирска яхния от бакла и джанки

Продукти: 600 г бакла, 2 глави кромид лук, 25 г брашно, 60 мл олио, 15 зелени джанки, 5 скилидки чесън, 10 зърна черен пипер, половин ч.л. червен пипер, 1 връзка копър, сол.

Почистената и измита млада бакла се задушава в сгорещеното олио с малко вода. В останалата мазнина се задушава ситно нарязаният лук до златисто, след което се прибавят при непрекъснато бъркане брашното, червеният пипер, почистеният и ситно нарязан чесън и накрая задушената бакла. Ястието се залива с гореща вода, посолява се и се вари на умерен огън. Към края на варенето се прибавят измитите джанки, след което се вари още 15 минути. При сервиране се наръсва с млян черен пипер и ситно нарязан копър.



Фасул с праз на фурна

Продукти: 300 г едър фасул, 3 с.л. настърган кашкавал, 300 г праз, сол, черен пипер, 1 глава лук, 1 ч.л. червен пипер, 3 с.л. олио.

Фасулът се изчиства, измива се и се кипва, след което водата се изхвърля. Залива се с посолена вода и се вари до омекване, след което се оставя да се отцеди. Празът се реже на кръгчета. Ситно нарязаният лук се запържва в олио, добавя се празът и се задушава до омекване на по-слаб огън. Накрая се поръсва с червен пипер, сол и черен пипер. В намазана тавичка се нареждат ред фасул, ред праз и отгоре се поръсва с настъргания кашкавал. Запича се до златисто.



Фасул със сметана

Продукти: 500 г фасул, 1 ч.л. червен пипер, 4 с.л. олио, сол, черен пипер, 2 скилидки чесън, 1 ч.ч. кисела сметана, 1 ч.ч. прясно мляко. Вместо сметана и прясно мляко може да се използват 2 ч.ч. кисело мляко.

Фасулът се обработва по описания в предишните рецепти начин. След като вече е сварен, леко се запържва в сгорещеното олио, поръсва се с червен пипер и се разбърква със сметаната и млякото. Подправя се с накълцания на ситно чесън, сол и черен пипер и леко се запича на фурна.



Бобени кюфтета

Продукти: 300-400 г фасул, 1 филия бял хляб, 2 яйца, 1 глава кромид лук, 1 връзка магданоз, 3-4 стръка джоджен, червен пипер, сол, черен пипер, 1 с.л. брашно, галета, олио.

Изчистеният и измит фасул се сварява в студена вода, без да се соли. След това се отцежда и се пасира. Прибавя се накиснатият и отцеден хляб, ситно нарязаният лук, магданозът, джодженът, яйцата, червеният и черният пипер и брашното. Сместа се посолява и се омесва добре. От нея се оформят кюфтета, които се овалват в галета и се пържат в горещо олио.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текст илюстрации

1. Ахил, атическа червенофигурна амфора от 5-и в. пр. Хр. Питагор вярвал, че той самият се е преродил от неговия син Пир.

2. Сцена на жертвоприношение, червенофигурна ваза от 5-и в. пр. Хр.