:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,775,674
Активни 209
Страници 18,636
За един ден 1,302,066

Вузовете ни ще гонят „достойно място” в ЕС

Поредна стратегия обещава стимули за млади висшисти, ако останат в България
Вместо в световните рейтинги на университетите в следващите години българските висши училища ще се борят за заемане на достойно място в европейското пространство за висше образование. Това е една от целите на ревизираната стратегия за висше образование до 2020 г. Документът бе одобрен от служебното правителство в сряда, а вчера бе разяснен и от служебния министър Румяна Коларова.

В първоначалния вариант, подготвен по времето на Клисарова, бе записана амбициозната цел в края на периода български вуз да влезе в световните класации на университетите. Сега амбициите са малко по-различни - един от очакваните резултати от изпълнението на стратегията е връщането от чужбина на млади българи, които да работят в страната ни. В друг стратегически документ - проекта за актуализирана стратегия за научните изследвания, подготвен също от екипа на Коларова, се посочва,че броят на младите хора на възраст 15-34 години от 1990 г. насам е намалял с 300 000 души. Затова и стремежът на управниците ще бъде да привличат обратно в родината завършилите образованието си в чужбина.

Въпреки че към стратегията за висше образование няма финансова обосновка, от МОН смятат, че това може да стане със средства от новата оперативна програма за наука и образование. В нея за връщане на млади учени са предвидени между 20 и 30 млн. лв. от бюджета за образование и около 10 млн. от бюджета за наука. Възможно е например, ако дадена катедра спечели проект, в него да се предвиди финансиране за участието на трима докторанти, включително и такива, завършили магистратурата си в чужбина, посочи служебният заместник-министър Валери Младенов. Според него друга възможност е да се дават хонорари за млади преподаватели, защитили докторантура в чужбина.

Предвиждат се и финансови стимули за младите висшисти, които останат да работят в България 5 години след дипломирането си. Сред обсъжданите идеи са в подобни случаи студентският заем да се опрощава или да се връща след достигането на по-високи нива на възнагражденията, разясни Младенов и посочи, че подобна е практиката в Англия. В България обаче системата на студентското кредитиране все още е слабо развита, а за реализацията на предлаганите идеи са необходими промени в законодателството. Засега не е ясно дали стратегията ще бъде одобрена от новия парламент в настоящия й вид, или ще претърпи поредна актуализация след съставянето на новото правителство. Тя е сред условията, която България трябва да изпълни, за да бъде одобрена оперативната програма за наука и образование.
1100
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД