Крайно нестабилен и фрагментиран се очертава бъдещият парламент, ако се съди по картината в последните социологически проучвания преди изборите. Ако прогнозите се сбъднат, в 43-тото Народното събрание няма да има изявено мнозинство. В него ще влязат от шест до осем партии, а сформирането на кабинет ще зависи от благоволението на ДПС и от сговорчивостта на двете нови формации - "България без цензура" и Патриотичен фронт. Сигурните участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС, "България без цензура" (ББЦ), Реформаторският блок (РБ) и Патриотичният фронт (ПФ). Други две формации - АБВ и "Атака", гравитират около бариерата от 4% и запазват известни шансове да се промъкнат в парламента.

Агенциите "Медиана" и "Афис", чиито последни предизборни социологически сондажи бяха обявени вчера, прогнозират седем или осем партии в новото НС. Според "Афис" данните свидетелстват за нови и неочаквани тенденции в края на предизборната кампания. И сочат на първо място "интересната интрига в дясно". Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила, в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо, коментират от "Афис".

От "Медиана" пък са на мнение, че най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми за която и да е формация при опита да състави парламентарно мнозинство. Ако ГЕРБ иска да управлява, ще трябва да се договори с поне 3-4 партии за голяма коалиция или да направи опит да състави правителство на малцинството.

Активността през последната седмица леко се покачва заради повишения интерес към малките партии, но едва ли ще се различава съществено от тази през 2013 г., когато до урните отидоха 3.6 млн. избиратели, прогнозират социолозите. Според тях покачването на активността увеличава шансовете на малките партии за сметка на големите и най-вече на първенеца ГЕРБ.

Непосредствено преди вота ГЕРБ губи проценти заради увеличаването на цената на тока и непопулярните мерки на служебния кабинет, който се свързва с тази партия. Топи се и разликата между БСП и ДПС в полза на движението. "България без цензура" пък е на път да измести реформаторите от четвъртото място в резултат на активната си предизборна кампания.

"Партиите, които повишават резултатите си във финалната фаза на кампанията, са ДПС, ББЦ, ПФ, АБВ и "Атака". ДПС е формацията, която успява да мобилизира в най-голяма степен избирателите си, както и да се пребори за периферия", коментира за "Сега" Лидия Йорданова от агенция "Екзакта". Според нея електоратът на по-малките партии все още не е достатъчно мобилизиран, което пречи за точната прогноза на резултата. Малки са и разликите помежду им, което не изключва и 7-и участник да пробие в следващия парламент. За мястото ще спорят АБВ и "Атака".

Преди месец "Алфа Рисърч" предрече дясноцентристко управление, но с раздробяването на парламентарното представителство тази хипотеза изглежда все по-несигурна. Неизчистеният политически профил на ББЦ и ПФ и балансьорската позиция на ДПС им позволява да влязат както в десноцентристки, така и в левоцентристки коалиции.

Според различните социологически агенции ГЕРБ ще има между 85 и 100 депутати, БСП - 52-55, ДПС - 34-45, РБ - 18, ББЦ - 17-18, ПФ - 12-13.