Едва ли туристите, които се възхищават всяко лято от изключителния оазис край Варна с наглед чуждоземското название "Ривиера", се интересуват чия е заслугата този комплекс да съществува в този вид. А истината е, че ако шеф през 1990 г. беше станал някой друг, а не Людмила Ненкова, днес реалностите със сигурност щяха да са различни. Амбиция, умение да се отстояват позиции и абсолютна отдаденост на работата са онези качества, които й помагат не само да оцелее на мениджърския пост въпреки всички превратности на преходния период, но и да организира приватизацията и да остане начело на екипа и след това, вече като собственик на малък дял от акциите.

2002 г. бе годината, в която паднаха плодовете на 12 години усилия, безсъние, терзания и битки. "Ривиера" спечели 4 награди от различни общности, което доказа, че продуктът, който предлага, е оценен и от потребителите, и от регулаторите, и от колегите и от други професионални общности.



Най-ценна, разбира се, е оценката на потребителите



- първа награда сред всички хотели, в които "Некерман" изпраща туристи в света, спечели именно хотел "Ривиера Бийч". Той посрещна гости за първи сезон. Изграден бе за рекордните 6 месеца и представлява истинско бижу, съчетаващо лукс, уют и уникално обслужване. Другите награди бяха на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация за най-ефективна инвестиция, на Министерството на икономиката - втора награда за инвестиция, и на сп. "Строителство. Градът" за сграда на годината. Всички тези отличия са изстрадани и заслужени.

Людмила Ненкова признава, че целият екип на ваканционен клуб "Ривиера" има заслуга за това, което е днес комплексът. Истината обаче е, че ако тя не ръководеше този екип, може би днес на мястото на елитния курорт щеше да има пет-шест хотела на различни собственици, парцелирали прекрасния парк и плаж, предлагащи различни по характер продукти, обзаведени по различен вкус. Ненкова си спомня, че от 1990 до 1997 г. е имало различни попълзновения и апетити за реализация на тази схема.



Партийни величия, мутри и обикновени търгаши



искали парчета от комплекса и приватизация хотел по хотел. Ненкова обаче, като мъжко момиче, се справи с всички управници на туризма, с всички правителства и с всички писачи на концепции за приватизация. Успя да извоюва продажбата на "Ривиера" като цял комплекс. Нещо повече. Създаде работническо-мениджърско дружество, което стана собственик въпреки конкуренцията. "Нашата приватизация беше успешна. На 3-ата година изпълнихме всички ангажименти към Агенцията за приватизация, обновихме комплекса, развихме продукта, повишихме качеството", твърди Ненкова. Според нея като цяло в България е сбъркана схемата за работническо-мениджърска приватизация, затова се е изродила. Всъщност за никого не е тайна, че този проект успя и защото Емил Кюлев изкупи голямата част от акциите в РМД-то и финансира развитието на комплекса.

Целия си съзнателен живот



Людмила е посветила на туризма



още от момента, когато започнала да следва. Завършила Френската езикова гимназия във Варна и кандидатствала право, икономика на туризма и френска филология. Приели я на трите места. Изборът се оказал сложен. Право се влизало изключително трудно. Туризмът пък бил специалност във Варненския икономически институт от няколко години. Любовта към френската култура била запалена през петте години в елитната гимназия. "В избора помогна баща ми", признава Ненкова. Обяснил й, че при социализма юристът е просто юрисконсулт, а туризмът е благодатна работа - индустрия на развлечението, която се занимава с доволни хора. Френски език вече знаела отлично.

И синът й е закърмен с пиетета към френската култура. Завършил икономика в търговското училище в Реймс, където получил и магистърска степен по бизнесадминистрация. Майка му е доволна, че живее във Франция, въпреки че й липсва. Самата тя е завършила Българо-френския институт по мениджмънт "Марком", създаден с договор, подписан от Тодор Живков и Франсоа Митеран. От 120 души 13 били класирани да продължат образованието си в университета във френския град Мец, където Людмила Ненкова получава магистърска степен по специалност "Управление на предприятията".

След като завършила туризъм във ВИНС-Варна, работила на няколко места, които били закривани скоро след като тя отивала там - отдела по туризъм към Окръжния народен съвет, Националната служба за туристическа информация. Помислила, че някой я е урочасал.

Късметът обаче кацнал на рамото на напористата млада дама веднага след това. Предложили й да поеме сектор "Бенелюкс, Италия, Испания, Швейцария" в "Златни пясъци" - смело решение на мъдра шефка, която поела риска да повери отговорната работа на 27-годишна жена, при това безпартийна. Член на БКП Людмила станала по-късно. Днес определя работата в "Златни пясъци" като истински университет.



Работехме при социализма по капиталистически,



обяснява Ненкова. Привилегия на хората, работещи в туризма по онова време, била възможността легално да общуват със западноевропейци. Честите пътувания зад "желязната завеса" й дали възможност да разбере как се работи в туроператорските и хотелиерски фирми на Запад. Само след 2 години обаче работата й станала рутина. Липсвало й творчеството и възможността да взема самостоятелни управленски решения. Скоро след като направила тази равносметка, попаднала в ковачницата на кадри - "Туристическо обслужване" в "Златни пясъци". Участвала в революции в бранша, като старта на самостоятелно договаряне с туроператорите без опеката на "Балкантурист"-София. Обикаляла туристическите борси по света.



Използвала всяка възможност да рекламира България



Тогава държавата не отделяла никакви средства за национална реклама. Всяко искане за интервю се оценявало идеологически. Веднъж й поискали интервю от белгийска телевизия, което не било предварително уточнено. Изплашили се, че могат да й бъдат зададени въпроси, уронващи престижа на социалистическа България. Тя обаче решила, че това е добър начин страната й да попадне в новините в Белгия и решила да отговаря. Била в национална носия, а въпросите на журналистката - изключително добронамерени.

Ненкова признава, че е имала късмет с шефовете си и много е научила от Мария Алабакова, от Никола Николов. Днес в нея живее един друг човек, който я оценява и я сравнява с тях. "Мъча се да се отнасям с хората, с които работя, както те с мен." Дали успява? Мнозина твърдят, че с нея не се работи лесно - изключително е взискателна, до педантизъм. Освен това трудно делегира напълно свои права, каквото и доверие да има на подчинените си. По логиката, че на вълка вратът му е дебел, защото върши работата си сам, надзирава строежа на най-новия хотел от проектите до откриването.



Това й коства счупена ръка



и абсолютна липса на свободно време.

През годините, в които управлява "Ривиера", е чувала какво ли не за себе си. При всеки нов шеф на Комитета по туризъм, при всеки нов министър се понасяла мълвата, че ще я махат. Това обаче не разколебало амбицията й да превърне базата на УБО в елитен комплекс, което днес е факт. След 2-3 години всички хотели ще бъдат 4 и 5 звезди, а не както в началото - от 2 до 5 звезди.

Хобито, за което съжалява, че няма време, са пътешествията. Позволява си от време на време да пътува до екзотични държави. Мечтата й е да посети Китай и Индия. Любимият й град, разбира се, е Париж. Убедена е, че той трябва да се почувства, за да се обикне. Истински влюбена е обаче в родния си град Варна. Гордее се, че новата кметска управа го е осветила и той се е превърнал в истинска европейска перла на Черно море.