|
На някого може да му прилича на лудост, но отглеждането на всевъзможни видове змии в терариуми става много модерно в България. Когато става дума за куче, например, хората обикновено знаят какво да правят - храниш, разхождаш, ваксинираш. Не че това е достатъчно, но поне е нещо. Защото като стане дума за влечуги, никой нищо не знае, освен че обичат да се пекат на камък, което е доста относително.
И така, в пристъп на родителско умиление детето получава подарък -
мъничък хамелеон в кутийка
Слага го в аквариум с капачка вода и няколко умрели мухи на пода, затваря го с похлупак и започва да чака хамелеончето да започне да си мени цветовете. След два-три дни, когато мъничкото влечуго не само не си сменя цветовете и не яде, ами и спира да се движи, сърдитият баща отива при продавача и се кара, че му е продал болно животно. Естествено, ако се беше сетил да попита как се гледат хамелеони, ако беше прочел нещо по въпроса, може би щеше да научи, че влечугите получават влага чрез кожата си и никога не пият вода, дори да умират от жажда.
Когато става въпрос за хамелеони, все още не е толкова страшно, защото най-лошото, което може да се случи, е горкото животно да умре.
Стане ли дума за отровни змии обаче,
играта загрубява. И понеже изглежда много ефектно да държиш кобра в антрето на лъскавата си къща или да шашкаш съучениците си с невероятно красивата и опасна коралова змия, която гледаш на бюрото в стаята, не е зле преди да се отиде на пазар за змии да се абсорбира следната информация.
Змийската отрова е изменена слюнка. Основната функция на отровата е да убие (парализира) жертвата, а след това да помогне за по-лесното храносмилане на влечугото. Змиите са истински фармацевти - има огромно количество токсини, които различните видове използват, за да се справят с жертвата си.
Повечето токсини, които поразяват кръвта, са много болезнени. Тъканта около ухапаното място става червена и подпухнала, а отокът се прехвърля по целия ухапан крайник. Жертвата става сънлива, избива я студена пот. Треска, гадене, халюцинации, вътрешни кръвоизливи - изходът може да бъде фатален. Повреждат се кръвоносните съдове, унищожават се червените кръвни телца или започват силни кръвоизливи.
Има и по-страшно - невротоксините. Те поразяват нервната система и мозъка. На мястото на ухапването няма болка, но крайниците отслабват, започва паралич. Постепенно
парализата обхваща всички органи,
клепачите се затварят, устните, езикът и глътката спират да функционират, дишането се затруднява, започва сърдечна недостатъчност. Ако не се потърси помощ незабавно, настъпва смърт. Такава е отровата на кобрите и кораловите змии.
Има още много видове токсини, които поразяват мускулите, бъбреците, сърцето или дори разрушават тъканите и предизвикват некроза.
Змийската отрова се състои от приблизително 20 фермента. Отделните видове отрови съдържат приблизително 6 до 12 фермента, които определят степента на токсичност и вида отрова.
LD50 е мерна единица за силата на змийската отрова (съкращението идва от латинското: letalis dosis - смъртоносна доза). LD50 се измерва в милиграми суха отрова, достатъчни, за да умъртвят 50% от експерименталните мишки за 24 часа, на килограм жива маса на мишките. Силата на отровата на повечето змии е била определена точно по този начин. Смъртоносната доза за човека, обаче, все още не е определена - по разбираеми причини.
Поради това отглеждането на отровна змия в домашни условия изисква голяма предпазливост, старание и знания. Една малка шарена коралова змия може да произведе достатъчно отрова, която да убие възрастен човек буквално за часове, а и е достатъчно гъвкава, съобразителна и бърза, че да се измъкне от ръцете на непредпазлив стопанин. Така че - внимавайте!