За разлика от кучетата и хората котките не страдат от самота. Не бива да си проектираме обществените отношения върху тях - въпреки че обичат нашата компания, те се подчиняват много повече на териториалните си инстинкти.

Котките и котараците, които скитат на свобода, си организират "седянки" на определените за социален живот места. Там местните животни се събират в точни часове на деня, за да си общуват.

Мъжките и женските котки имат различни навици за ловуване. Женската е по-тиха и по-търпелива от мъжкия, който търчи и скача повече.

Повечето битки между котараците започват със зверски мяукания, по-нетърпеливият от солистите бие една лапа на опонента си, а после започва истинската битка.

Селските котки никога не нападат птици в собствения си двор, дори да са съществена част от менюто им. Това е необяснен феномен, тъй като не изпитват никакви угризения, когато например изяждат някоя родна или съседска мишка.

Преместването на ново място обикновено е шок за котката. Когато една котка потегли към къщи на своя глава, независимо колко е далеч, тя не изоставя стопаните си, както е прието да се смята, а показва, че според нея е направена грешка. Освен това тя не се връща в старата къща - тя се връща на старата си ловна територия.

Основният проблем при отглеждането на повече от една котка в къщата е тоалетната. Битките за свещеното място са свързани със социалните противоречия при котките. Гледането на две котки в къща е много трудно и е по-добре да се избягва.

Ако имате мъжки котарак, а искате още едно коте, може да вземете само женско котенце, защото големият котарак няма да му обърне никакво внимание, докато е бебе, а като порасне, няма да го бие. Проблемът с размножаването обаче си остава.

Ловната територия на селските котки започва на 50 метра извън къщата и двора и има радиус около 300 м.

Социализацията на котките трябва да започне от 4-ата им седмица, когато трябва внимателно да се вземат в ръце и да се прегръщат нежно поне по час на ден. Иначе котетата ще се страхуват от хора и няма да искат да си общуват с тях.

Майките-котки измислят на децата си игри от типа "стражари и апаши", като си крият опашката и я мятат така, че малките да я гонят, но да не я достигат, за да им създадат навици за ловуване.

Котките понякога предат или тъпчат на място, все едно маршируват. Това смешно действие ги връща във времето, когато са били бебенца. Това е движението, което малкото коте прави, докато суче. Затова, когато котката "преде", се знае, че е щастлива.