Приятели и неприятели наричат Никола Радев Морския вълк. Това прозвище му подхожда, тъй като белетристът прекарва младостта си, цепейки с различни кораби и екипажи морета и океани. За 4 години и 11 месеца той е бил в 49 морски държави. Преживял е 3 урагана, 2 тайфуна и 2 циклона,



изкарал е 5 месеца и 17 дни в миниран залив



на кораб, докато през това време кучетата и котките на него полудяват и умират. И днес за родения на 23 декември 1940 г. Никола Радев връзката с морето е начин на съществуване. Докато е на брега, той непрекъснато мисли за кораби и дълги пътувания. "Голямата вода дърпа, казва писателят, и сега сънувам палуби и вълни, високи до небето."

Никола единствен от рода си боготвори безбрежната морска шир. Като корсарите се чувства венчан с нея, а по този начин усеща, че светът му принадлежи. "По бащина линия, споделя той,



всичките ми близки са велики пияници



Половината не са погребани в гроб, а по пътища и кръстопътища, като са профукали големи състояния. По майчина линия роднините ми са разбойници. Те имат незнайни гробове. Моят вуйчо Демир е бил от 1924 г. шеф на банда. По-късно той става прототип на Ивайло Петров за неговия герой Мартин от "Преди да се родя и след това". През 1938 г. е обесен, тъй като е раздавал пари за оръжие, с което да се убиват непочтените хора. В тях той включвал всички, които обират и измъчват обикновения човек. Дядо ми Костадин Кавалджиев от с. Баново, Варненско, е бил кмет по времето на Ал. Стамболийски. Станал е шеф на чета, която е бранела онеправданите. Когато комитите му го будели в късна доба, той не питал къде ще ходят, а се интересувал какво да вземе - пушки или пищови. След като властта хваща дядо Костадин и сподвижниците му, той се обръща към тях с думите: "Ако някой от вас оцелее,



да върви с комунистите



Така най-добрите ятаци на партизанския отряд "Васил Левски" са хора на дядо ми. Един от тях е Тодор Кателиев от с. Слънчево, Варненско."

Обичта към морето и страстта към писането у Никола Радев не се предават генетично, от някой прадядо, а както твърди писателят, те са му дар от Бога.

На пръв поглед неговото житие звучи стандартно. Роден е в с. Левски, Варненски окръг. Завършва гимназия във Варна (1960 г.), а след това служи във Военноморския флот като матрос и радист (1963-1965 г.). През 1964 г. издава първата си книга с новели "Матроска обич", а след 2 години и втората - "Не се сбогувай". На 26 години попада в Москва, в Литературния институт "Максим Горки".

И тук в битието на Никола Радев настъпва пълна промяна. В Москва той изкарва цели 5 години. Неговите състуденти са писатели, а преподавателите му - творци. Никола е в семинара на известния Сергей Залигин и от него разбира, че за да станеш достоен автор, трябва да си достоен човек. С 54 лв. стипендия българинът посещава непрекъснато руските театри и опери, запознава се с руските артисти и другарува с тях. Гледа 7 пъти Висоцки в "Хамлет" и 5 пъти - в "Галилео Галилей". Готов е да се откаже от хляб, но не и от играта на големия актьор. "Белокаменна Москва ми даде много - признава Радев. Без нея нямаше да съм това, което съм днес като творец." По-късно белетристът издава мемоарната си книга "Когато Господ ходеше по земята", в която разказва за желязната си закалка в Москва, за живота в общежитието, за денонощните запои, но и за денонощните литературни четения. В нея той разкрива и непознати до този момент епизоди от писателската работа на Пушкин, Гогол, Лермонтов, Чехов и др.

Другата голяма школа на Никола Радев са пътуванията му по морета и океани. От 1973-а за него



корабът се превръща в роден дом



Става помощник-капитан и започва да живее по неписаните моряшки закони. На кораба човешкият боклук си личи веднага, казва белетристът. И на него може да се направи всичко - да се раздаде правосъдие и дори да се изпълни смъртна присъда. Не само по време на ураганите в Атлантическия океан, на циклоните в Индийския и на тайфуните в Тихия океан трябва да си с характер като канара, но и в обикновения делник, когато без мъжество не става нищо.

Годините в морето, продължава Радев, са за мене постижение, което никой, никога не може да ми вземе, както никой не можеше да ми отнеме тогава половия глад.

Има 3 вида хора - живи, мъртви и тези, които са в морето. На кораба опознах света и тогава обикнах силно България. Виждал съм как ражда морска лъвица. Възхищавал съм се на красотата в любовта между китовете. Усещал съм как природата кънти от чистота и винаги съм искал така да е и между хората.

Смешното е, че



съм се давил в свинска кочина



Бях на 10 години, когато занесохме с мама вода на прасето. Аз се наведох над ведрото и цопнах в него с главата надолу. Когато мама ме вдигна, едва дишах. По-късно съм плувал на 2768 м дълбочина в Индийския океан и не успях да се удавя. Явно е, че водата ме тегли отдавна.

Имах късмета да познавам и работя с един от най-ярките капитани на Българския морски флот, Атанас Петков-Корсаря. Научи ме на много неща, две от които са страшно важни: на почтеност в отношенията и да бъда ларж с хората.

Виждал съм как потъва германският кораб "Рудолф" в Бискайския залив на 30 мили от нашия. Бил съм на мостика 2 дни и 3 нощи при 15-метрови вълни и след това една седмица не можех да си отворя ръцете.

Бях в Китай, когато почина Мао Цзедун. На кораба ни "Христо Ботев" имаше тежка авария и се наложи да влезем в Шанхай, тъй като наблизо вилнееше тайфуна "Фран". Тогава бяхме арестувани, че навлизаме в чужди териториални води. Преживях ужас, тъй като



тайно карахме оръжие за Виетнам



При всички тези случаи никога не съм се плашил от нищо. Стъписвам се единствено от човешката подлост и простотия.

Ние, моряците, дишаме с девиза :"Не завиждай!" Всички сме суеверни. Например, никой не смее да убие чайка или не дай Боже, албатрос, тъй като ще го постигне нещастие. Жена не качваме на кораб, понеже докарва буря. Ако случайно попадне на него, тя трябва да е или с всички, или с никой мъж."

Никола цитира думите на свой морски приятел, че когато един морски капитан бъде издигнат в обществото на сушата, той се чувства понижен.

Днес Радев е председател на Съюза на българските писатели и е автор на 12 книги. За романа му "Седем ключа на вода", претърпял 4 издания, му е присъдена голямата литературна награда "Варна". Въпреки всичко той не мисли, че е на върха на славата. Белетристът мечтае, когато свърши мандатът му в СБП, да се вижда по-често с морето и да се отдаде на своите разкази, новели и романи. Неговият подпис на редактор стои под 3000 ръкописа, които вече са видели бял свят като книги.

Никола сяда често с приятели на маса в своя дом.



"В пиенето съм като пернишка печка,



в която всичко гори, изповядва писателят. Мразя пияния човек, пияницата. Той като се напие, разкрива моментално тъпия си характер. А с добрия, широкия човек, като пиеш, е все едно да си на палубата на кораб, който цепи морската шир. Обичам да пия хубаво вино от добре подредени лозя. Тогава при всяка глътка думата се цени и всяка история се изслушва. Животът обаче избута виното. Съществуваме в стрес. Една, две водки на крак - без събеседник, без приказки... Не се научихме да живеем. А трябва да бъдем мъдри като древните: "Бог напред и ний след него!"