В природата - обратно на това, което си представяме ние - обикновено мъжките са красиви, а женските - невзрачни. Така мъжките привличат женската и се опитват да я впечатлят. Най-забележимо е това при птиците, били те пауни, пуяци, канарчета или просто петли. Онези, които нямат достатъчно внушителна окраска, обикновено могат да пеят добре. Разликата между външния вид на мъжките и женските се нарича полов диморфизъм. При повечето бозайници той се изразява главно чрез размерите - мъжките обикновено са по-едри.

Всъщност във всяко отделно животно при птиците и бозайниците е заложено едновременно мъжко и женско поведение, което се реализира в зависимост от ситуацията. При повечето животински видове типично женското поведение е подчинението, а мъжкото е доминиращо. Един гълъб, отглеждан и държан в изолация от други, ще се държи като мъжки, а два женски, отглеждани заедно, но изолирани от останалите, ще си разделят мъжката и женската роля - едната ще строи гнездо, другата ще снася неоплодени яйца.

При животните, които живеят на групи и стада с водачи, най-силните екземпляри се борят за право на размножаване. При маймуните, морските лъвове и вълците мъжкият водач е баща на всички малки в групата. Това е добре, доколкото на потомството се предават качествата на най-силния мъжки.

Брачното оцветяване на мъжките, от което зависи тяхната привлекателност, може да се мени според ситуацията - при гледаните в зоопарк 2 мъжки и 3 женски павиани по-слабият мъжки губи оцветяването си, заприличва и започва да се държи като женска, докато не излезе на по-силна позиция или докато конкурентът му умре. За животните, отгледани в изкуствена среда, водачът е животното Алфа - понякога то даже може да бъде същество от друг вид, което демонстрира агресия и доминантност. Например в зоопаркови условия е имало случай след пенсионирането на гледача женският орангутан да се окаже мъжки, да придобие всички външни белези на мъжко животно и да стане изключително агресивен.

Освен с перчене и песни мъжките се опитват да спечелят сърцата на женските, държейки се държат като бебета, или обратното - грижат се за тях като за бебета. Те добиват нетипични навици, които изчезват веднага след размножителния период. Хранят женските или пък се опитват да сучат. Издават звуци, близки до тези на бебетата от техния вид, галят се, пощят се, решат се и т.н. Много от мъжките произвеждат за възлюблените си най-различни подаръци или направо строят гнездо. Рекордьор по функционалност на подаръците е един вид южноамерикански паяк, чиято женска обикновено изяжда мъжкия след половия акт. Затова, когато отиват на любовна среща, мъжките носят със себе си по една неизсмукана муха, която връчват на женската веднага след секс и бягат бързо.