|
----------------------------
Първи, естествено, дойде самият министър Пламен Петров. Роден по случайност в Хасково, Петров завършва елитното софийско школо през 1985 година и, изглежда, още тогава си е набелязал екипа, който ще му помага, когато стане министър. Защото един след друг високите постове в министерството бяха заети от хора, отговарящи на определен биографичен минимум: родени през 1966 година и завършили английската езикова гимназия в София.
Този випуск е имал 8 паралелки - от "а" до "з".
По ирония на съдбата екипът на Пламен Петров е съставен
от по един човек от всяка,
като са пропуснати само "е" и "ж".
Шефът на Агенцията за високите технологии към министерството Орлин Кузов е от "а" клас. Пламен Петров е от "б", а главният секретар на министерството Красимир Стоянов - от "в". От паралелка "г" е изпълнителният директор на БТК Бойко Димитрачков, а назначеният в началото на седмицата нов заместник-министър по съобщенията Марин Атов е от "з" клас.
"Д" също не е пренебрегнат, но там случаят е по-особен - в тази паралелка е учил бившият главен секретар на министерството Гроздан Караджов, който реши да си остане верен на ОДС и сдаде властта веднага щом новият екип дойде.
За да бъде завършена картинката, съученици от същата гимназия с една-два години разлика във възрастта са Милен Велчев и Гати ал Джебури. Велчев е учил в руската езикова гимназия, но се е явявал редовно на изпити и в английската. А Гати, който владее английския от малък, просто е трябвало да завърши някакво училище при установяването на родителите му в България и елитното школо се оказва най-подходящото. "Да няма някаква грешка или просто да бъркате? Не е възможно нашите високообразовани питомци да са наводнили Министерството на транспорта, защото в това министерство по принцип работят нискоквалифицирани кадри. Знам, защото мъжът ми работеше там навремето", отсича едновремешната заместник-директорка на Пламен Петров Нели Младенова. Нейната забележка е уместна. На практика това, което свързва отделните членове от екипа на министър Петров, не е влакче, камион или самолет, а по-скоро телефон. Бившият Комитет по пощи и далекосъобщения и транспортното министерство се сляха едва преди 3 години.
"А Пламен Петров аз го помня", твърди Младенова. "Помня, че беше мъжко момче. Както го гледате такъв мълчалив и вежлив, в същото време можеше да бъде и доста остър и язвителен. Абе, беше си мъжко момче", спомня си бившата заместник-директорка на школото и преподавателка по английска литература.
Тя обаче няма ярки спомени от останалите. Което е обяснимо - випускът е от около 250 ученици, а и заместник-директор се сблъсква поотделно с някой питомец по принцип само ако има проблеми с него. От което пък може да се направи извод, че е ставало въпрос за особено мирни и неконфликтни деца.
Приказките за съучениците,
дето вървят цял живот ръка за ръка, са пълни глупости, заявява едновремешният съученик и сегашен приближен на Пламен Петров Орлин Кузов. "И ще ви обясня защо - има ли според вас нужда кадърните хора да се промоцират един друг? Ами няма! Просто кадърните се познаваме помежду си", обяснява екзалтирано Кузов. Какво разбира под "кадърност", става ясно от следното му уточнение: "Средният успех на нашия випуск беше отличен 5,70 или нещо близко. Имаше около 20 души с пълно отличие. Аз например имах само една петица в бележника си и помня, че това беше някаква драма - получих сребърен медал, а не златен и така се ядосах, че го хвърлих."
Обикновено кадърните хора рядко са сплотени и единни. В потвърждение на това правило всеки от екипа на Пламен Петров се кълне, че почти не е виждал днешния министър, откакто са завършили гимназията. "Аз за последно съм се виждал с него в училището и след това цели 17 години не съм го засичал. Срещнахме се случайно едва преди година на една конференция", казва Кузов.
Зам.-министър Марин Атов обаче след гимназията попада в една група с Пламен Петров в Икономическия институт в София и учат заедно три години, преди Петров да замине да довърши образованието си в САЩ.
През 1998-2000 година Атов учи и накрая се дипломира като магистър по бизнесадминистрация със специалност финанси и корпоративно счетоводство в училище към университета в Рочестър. "По това време Пламен беше в Ню Йорк, а аз - в Рочестър, който е почти до езерото Онтарио, но това не ни пречеше да се виждаме честичко", твърди Атов.
Заместник-министърът определено
не е "на ти" с политиката
Нито се е набърквал по някакъв начин в "Българския Великден", нито пък мисли да прави политическа кариера. Той дойде в министерството от банка и тясната му специалност са финансите.
"Може да звучи наивно, но аз просто искам да направя нещо добро за България. Докато бях в САЩ, често чувах едно и също. Запознавам се с някого и той ми казва: "А, Вие сте от България, аз имах един съквартирант българин и той ми казваше, че там било ужасно!" Че държавата ни е по-бедна от САЩ, е ясно, но чак да се твърди и налага такова мнение, ми се струва несправедливо пресилено", казва Атов.
Предизвикателството да прави нещо ново е бил единственият му подтик да се отзове на молбата на Пламен Петров и да му помогне да се сложи ред във финансите на предприятията от отрасъла. "За един професионалист често пъти е по-интересно да участва в създаването на нещо ново, отколкото да е примерно 3001-я служител на "Мерил Линч", обяснява новия си пост Марин Атов. Според него навлизането в специфичната телекомуникационна материя чисто и просто ще му отнеме малко време.
Най-дълго изглежда е бил "навиван" да дойде
на държавна работа шефът на БТК Бойко Димитрачков. Имало е защо, тъй като Димитрачков работеше като юрист в централата на Международния валутен фонд във Вашингтон. Той се раздели толкова трудно с отвъдокеанските си ангажименти и прехвърли семейството си в България с такова закъснение, че доскоро прелиташе до САЩ и обратно почти по веднъж на всеки две седмици. За първи път се появи в публичното пространство през 2001 година. Тогава беше член на управата на Центъра за либерални стратегии и политологът Иван Кръстев, който "по случайност" също му е съученик от гимназията, го лансира като типичен представител на "сърдитите млади българи". В неговото електронно писмо, публикувано тогава в българската преса, Димитрачков твърдеше, че Симеон се държи като лошо копие на Конфуций и че той не разбира хората, които се включват в движението му.
Интересното е, че отделните членове на екипа на Пламен Петров твърдят, че са се познавали слабо един друг. "Аз лично видях другите чак тук, в министерството, след толкова много време, а и в гимназията сме били само на "здравей-здрасти", твърди главният секретар Красимир Стоянов. Според него думата "съученици" не била много уместна и внасяла излишно пейоративно звучене в отношенията им.
От същия випуск и гимназия е и друг човек, свързал професионалната си кариера с това министерство и с БТК - Гроздан Караджов. В правителството на Костов той беше главен секретар първо на Комитета по пощи и далекосъобщения, а после на министерството, като през цялото време беше и председател на съвета на директорите на БТК. След гимназията е завършил право в Софийския университет.
Неговата съдба е не по-малко интересна
от тази на типичните юпита и технократи. Той има по-голям организационен и мениджърски опит от тях, а е и по-изкушен от политиката. След университета става главен секретар на фондация "Отворено общество" в продължение на близо 7 години и като такъв познава много хора. Конфликт с тогавашния председател на фондацията проф. Богдан Богданов го кара да си търси друго амплоа и така попада в политиката. "Сините" го глътват, защото младият юрист има голям организационен опит, начетен е, има хъс за работа и е доста изкушен от високите технологии.
В юлските дни на 2001 година, когато СДС сдаваше властта, тогавашният министър Антони Славински накара Караджов да поостане на работа една седмица над предвиденото, за да няма сътресения в работата на министерството. Злите езици твърдят, че тогава Пламен Петров е направил плах опит да задържи едновремешния си съученик на работа, но безуспешно. За което сега сигурно целият екип преговарящи за БТК съжалява, защото Гроздан Караджов е един от малкото хора в държавата, които знаят до най-малките подробности защо и как се провалиха предишните преговори за БТК с KPN-ОТЕ.
Караджов обаче не е единственият, който се оказва опонент на едновремешните си съученици, и то в областта, в която те работят сега.
Такъв е и Вени Марковски, който
е перманентна опозиция
Председателят на управителния съвет на "Интернет общество България" е две години по-малък от "съучениците", но изглежда не може да прости за нещо на батковците. Когато "сините" бяха на власт, съученикът му Гроздан Караджов трябваше да се отбранява от Марковски, който заведе дело срещу намерението на министерството да наложи лицензиране на Интернет. И го спечели служебно - Иван Костов просто нареди да се премахне лицензирането, преди делото да се гледа по същество от съда. Сега Марковски е опозиция на Пламен Петров и редовно се изказва срещу аналогичните намерения, заложени в проекта за нов далекосъобщителен закон.
Съучениците имат свое, по-логично според тях обяснение защо толкова много управленски кадри в България идват все от тяхната гимназия. Елементът на естественото отсяване чрез приемни изпити в тази гимназия води до това, че учещите в нея по естествен начин са мотивирани, твърди Марин Атов.
"В английската гимназия имаше голям наплив и няма как нивото да бъде ниско. Не искам да звучи елитарно, но всички бяха ученолюбиви. Пък и елитарността не се изразява в нещо външно", казва Атов.
Може и така да е, но фактът, че в гимназията по едно или друго време са търкали чиновете бъдещи министри, дипломати, учени, артисти, писатели, бизнесмени, потвърждава елитарността. Като се почне от Миряна Башева, Янчо Таков, Васа Ганчева, Асен Агов, Борислав Дионисиев, мине се през Георги Пирински, Филип Димитров или сина на Огнян Дойнов - Росен. Пътьом може да се отбележи, че ученици на гимназията са и представителят на "Дойче банк" за България Георг Цветански и съпругата му - журналистката от БНТ Милена Цветанска. И се стигне до ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията.
|
|
|
|
|