---

"Толкова съвършена система, това е невиждано!", възкликват жандармеристите от френския град Рон миналата пролет. Повод за изумлението е прясно разкрита схема за източване на кредитни и дебитни карти на френски граждани, за което са задържани неколцина българи. Ужилени са 150 души с повече от 200 000 евро, измамата продължила близо осем месеца, пише по-късно в. "Либерасион". Историята намери своето продължение тази пролет в България - на 21 март МВР обяви, че установило група от 6 човека в София, Варна и Силистра, които изработвали фалшиви карти и теглели пари от сметки на чужденци. Впоследствие се оказа, че арестуваните са четирима, а съдът вече пусна двама от тях срещу парични гаранции. Разбра се също, че още от март 2001 г. в София е образувано дело срещу двама души за далаверата с картите, но близо 2 г. по случая не е направено нищо. Стана ясно и че въпреки безспорния успех с разгадаването на схемата следователите още нямат представа кой е нейният автор и мозък на операцията. Въпросът очевидно ще мъчи магистрати и полицаи още дълго време. А запознати пророкуват, че никога няма да се разбере колко точно евро са източени от сметките на чужденците. Сигурното е, че са над 1 милион.

----

Схемата, изумила френските полицаи, е повече от любопитна. Най-вече със своята трансграничност. Повечето действия се развиват в чужбина - Франция и Англия (други държави не са установени със сигурност засега).



Как става всичко?



На подбрани банкомати в чужбина се монтират няколко устройства. Първо, към отвора на банкомата, където се пъхат картите, се прикачва тънка пластинка с процеп. В пластинката има микрочипове. Те разчитат информацията от магнитните ленти на кредитните и дебитните карти - номер, парична наличност, банка, имена на притежателя. Отделно в капака на банкомата се монтира микрокамера - тя засича ПИН-кода, набиран от притежателя на картата.

На десетина-двайсет метра от избраните банкомати стои кола, съоръжена с микропредавател. Микропредавателят е вързан към захранването на банкомата и така набраната информация стига до автомобила. След това тя се предава на компютърни специалисти в България.

Същинската фалшификация се върши тук. Предварително се купуват празни пластмасови заготовки. Това всъщност са картите с магнитни ленти, но без вкарана информация и обозначения по тях. Продават се свободно за нуждите на банки, фирми и учреждения. Набавят се и микрокамери, приемници, предаватели. Те също са в свободен оборот по пазара. Микрокамерите, например, често се купуват за охрана на жилища и офиси.

Снабдените с изброената наличност фалшификатори прехвърлят върху чистите карти



информацията, препредадена от чужбина



След това теглят пари от сметките на чужденци в чужди банки чрез банкоматите в България. Сметките са в евро, тук се теглят левове. Изпълнителите са българи.

Според обвинението операцията е траяла от началото на 2001 г. до септември 2002 г. Чужденците са пропищели миналата пролет, тогава се обаждат и посолствата тук. Основната причина е, че ощетени се оказват не конкретни граждани на Франция и Великобритания, а банките в тези страни. Понеже са възстановявали сумите на обраните клиенти. Чу се, че разкрития е можело и да няма, но алчността изиграла лоша шега на изобретателните нашенци - те започнали да зануляват сметките на жертвите си.

Това е схемата на престъплението. Интересна е и



историята на разкритията



През март 2001 г. столичната градска прокуратура образува дело срещу Христо Върбанов и Милко Лепоев и възлага случая на столичната следствена служба. Поводът за разследването са сигнали за източване на кредитни и дебитни карти на чужденци от банкомати у нас. Сигналите по едни информации са подадени от "Борика", по други - от Националната служба "Сигурност".

През 2001 г. Лепоев и Върбанов така и не разбират, че са обект на разследване - не са викани на разпити, не са им повдигани обвинения. Сега се твърди, че по делото почти нищо не е извършено. Не е ясно и защо Лепоев и Върбанов са попаднали в полезрението на разследващите.

Следващите случки са във Франция. На 19 юни 2002 г. в. "Либерасион" разказва как там са заловени двама българи, презаписвали данни от банкомат.

Според френската публикация измамата траяла близо осем месеца, ужилени били 150 души с повече от 200 000 евро.

Разкритията започнали с оплаквания за съмнителни тегления с кредитни карти в чужбина, най-вече в България и Румъния. Със случая се заела жандармерията в Лимоне. Съпоставяйки банковите извлечения по сметките на жертвите, жандармеристите открили, че всички били зареждали колите си на бензиностанцията на супермаркет западно от Лион.

Над бензиностанцията се установява наблюдение, което се увенчава с успех. Жандармеристите забелязват, че една кола с двама мъже вътре редовно стои край бензиностанцията, особено в събота и неделя. Между колата и бензиновите колонки е открита миникамера. Тя била насочена към бутоните на една от колонките и снимала ПИН-кодовете, набирани от клиентите за плащане с кредитна карта. В процепа за картите пък е напъхан скенер-предавател, който разчита информацията от магнитната лента. Данните се препращат към колата, снабдена с приемник. Според "Либерасион" двамата задържани българи очевидно са "момчета за черната работа". Те не са дали обстойни обяснения пред жандармеристите.

Следващият удар е този март в България.



Арестувани са четирима -



Милко Лепоев, Цветан Григоров, Бисер Тодоров и Марин Игнатов. Лепоев (срещу когото е образувано делото преди 2 г.) е софиянец. Григоров е от Варна, 13 г. е живял във Франция и е с двойно гражданство - френско и българско. Тодоров и Игнатов са от Силистра. Твърди се, че един от задържаните във Франция е брат на Марин Игнатов.

С постановление на Никола Филчев сега делото е възложено на Националната следствена служба. Разследващите признават, че основните налични доказателства по делото дотук са събрани от РДВР-Силистра и тамошното следствие. В града е създадена перфектна организация по установяване на заподозрени и претърсване на домовете им. Арестите са извършени в края на март, групата е била изненадана. Следователите са категорични, че основните играчи не са били предупреждавани от полицай-издайник, както съобщиха преди време от МВР.

От м. г. с разрешение на съда спрямо заподозрените са използвани и спецсредства. По предварителна информация някои от тях са заснети в момент на теглене на суми от банкомати, имало и подслушани разговори. При претърсването в домовете им са открити чисти карти, предаватели, миникамери, големи парични суми. В момента се прави експертиза на празните карти - тя трябва да установи дали в тях все пак е вкарана някаква информация за сметките на чужденците.

Въпреки добрата организация обаче



доказването на престъплението ще е трудно,



признават магистрати. Проблемите идват от няколко места. Първата спънка е квалификацията на престъплението. В момента четиримата са обвинени за документна измама в особено големи размери, която се наказва със затвор от 10 до 20 г. Второто обвинение е за неразрешено използване на платежен инструмент и данните от него, от което са причинени значими вреди. Наказанието е от 5 до 10 г. затвор. Този текст повече пасва на фалшификациите с картите, признават юристи. Проблемът обаче е, че той е приет едва есента на 2002 г. и е влязъл в сила от 1 октомври 2002 г. С други думи, няма как цялата дейност на фалшификаторите (от 2001 г. до есента на 2002 г.) да се впише в този текст. Но е съмнително и че ще намери съд, който да даде присъди за документна измама - в случая документи няма, смятат адвокатите на задържаните.

Вторият проблем е как ще се докаже участието на всеки от четиримата в престъплението. Досега съдът пусна двама - варненеца Григоров и софиянецът Лепоев, като прие, че срещу тях няма убедителни данни. Макар че първи е попаднал под подозрение, Лепоев май само е заснет пред банкомат, без да е ясно какво върши. Той няма връзка със силистренците, познат е на Христо Върбанов. Върбанов обаче вече не е в България - твърди се, че е сред група българи, задържани в Англия. Но ако правосъдието на кралството реши да разследва Върбанов там, уликите срещу Лепоев тук може и да не издържат. Още повече, че (отново по предварителна информация) твърде вероятно е Върбанов да се окаже мозъкът на операцията.

Проблемен е и варненецът Григоров - той познава хората от Силистра и има общ регистриран бизнес с някои от тях. Но през по-голямата част от времето, когато са точени парите тук, е бил във Франция. Той е попаднал на мушката заради френска поръчка с молба да бъде разпитан. Но нищо повече.

Липсва и друг участник - силистренецът Ивелин Неделчев Иванов, обявен за издирване чрез Интерпол и Европол. Развоят на историята тепърва предстои.