Композиторът Димитър Ненов (1901-1953) завършва архитектура в Дрезден през 20-те години, а висшето си образование като пианист получава по-късно в Болоня. Още като студент в Дрезден се издържа като пианист в кино, корепетитор и т.н. След като работи няколко години като архитект в родината си, той решава да се отдаде изцяло на музиката. Изнесъл е стотици концерти в Германия, Австрия, Италия, Чехия, Полша, Унгария и др. Творчеството му не е голямо като обем, но е знаково за епохата, в която съзрява националната ни композиторска школа. Заедно с Панчо Владигеров е един от създателите на Съюза на българските композитори. След 1945 г. има проблеми с властта, тъй като баща му е бил генерал от царската армия. Ненов е изгонен от Академията (впоследствие върнат на работа благодарение застъпничеството на негови колеги), а Найден Найденов нарежда унищожаването на всички негови записи като изпълнител пианист.

Музиката на Ненов е високо ценена от специалистите, но малко позната не само по света, но и у нас. Пианистът Иво Върбанов се е заел да промени това. Специализирал в "Ройъл Нортърн Колидж оф Мюзик" и "Ройъл Академи оф Мюзик", от години той живее и работи в Лондон. Върбанов стои зад първия запис на "Концерт за пиано и оркестър/Балада №2" (Hyperion Records) - две от най-знаковите произведения на композитора Димитър Ненов, създадени съответно през 1936 и 1942 г. и съчетаващи по неподражаем начин елементи от късния романтизъм, модернизма и българското фолклорно наследство. Иво Върбанов е солист на пианото, а в начинанието се включват и Кралският шотландски национален оркестър под диригентството на Емил Табаков. У нас премиерата на записа бе през през юни на 48-мия Международен фестивал "Софийски музикални седмици".

Това не само е първият студиен запис на двата опуса, но не е съществувала нито печатна партитура, нито нотни материали. Иво Върбанов с помощта на Николай Темнисков от оркестъра на БНР отпечатват всички партии на оркестъра и партитурата за диригента. Тъй като Димитър Ненов не е имал наследници, цялото му творчество е в БАН и в личния му архив в Разград, почти напълно забравено.

"След първите 30 минути запис оркестърът забеляза, че има пред себе си нещо уникално и изключително интересно, така подходът им не беше стандартен, тоест целият оркестър направи всичко възможно, за да се получи нещо специално, нещо красиво. За мен забележителен момент в този запис беше самият край, тъй като в края оркестърът аплодира за известно време, защото разбра какво сме направили", разказва пред БНР Иво Върбанов. Що се отнася до бъдещето на проекта и наследството на Димитър Ненов, предстоят концертни ангажименти в няколко европейски страни през сезоните '18 и '19. Върбанов е оптимист и смята, че след няколко години името на българския композитор ще се нареди сред големите творци от началото на ХХ век.